Решение № 8571 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2015 г.

Решение № 8571 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на МВР Д. срещу Решение № 130 от 20.10.2015 г., постановено по административно дело № 440/2015 г. на Административен съд- Д. (АС Д.). Касационният жалбоподател счита решението за необосновано, неясно и издадено в нарушение на материалния закон. Посочва, че неправилно са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като има разминавания в представените документи в НАХД № 5/2014 г. на Районен съд К. и административно дело № 440/2015 г. на Административен съд Д. Иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира и разноски по делото. О. В. К. К. в отговор на касационната жалба от 26.11.2015 г. счита обжалваното решение за правилно постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли да бъде потвърдено. Намира за правилни изводите на АС Д., че предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и доказан. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на В. К. К. срещу ОД на МВР- Д., предявен по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 393 от 02.12.2013 г. на Началника на РПУ- К., отменено с влязло в сила Решение № 16 от 27.02.2014 г. по НАХД № 5/2014 г. по описа на Районен съд К., изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 03.02.2014 г. до окончателното заплащане на сумата. С обжалваното Решение № 130 от 20.10.2015 г., постановено по административно дело № 440/2015 г. на Административен съд- Д. е ОСЪДЕНА ОД на МВР- Д. да заплати на В. К. К. сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 393 от 02.12.2013 г. на Началника на РПУ- К., отменено с влязло в сила Решение № 16 от 27.02.2014 г. по НАХД № 5/2014 г. по описа на Районен съд К., изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2014 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 639 лева, сторени разноски по делото. Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че издаденото НП № 393/02.12.2013 г. на Началника на РУП- К., с което на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, е отменено с Решение № 16/27.02.2014 г. по НАХД № 5/2014 г., поради нарушение на материалния закон, което е влязло в сила на 26.03.2014 г. Счита, че са налице претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за защита в производството по обжалване на НП, както и пряка причинно следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат. Намира фактът, че доказателството за заплащането му е представено по-късно (а не в самото производство по ЗАНН) е правноирелевантен за отговорността на ответника. Предвид изложеното, АС Д. счита, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева- направени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 5/2014 г. на РС- К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на Каварненския районен съд, с което е отменено НП - 26.03.2014 г., а не от датата на заплащане на адвокатското възнаграждение - 03.02.2014 г., както неоснователно се претендира в исковата молба. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна в ЧАСТТА относно присъждането на обезщетение за лихви и неоснователна в останалата й част. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в ЧАСТТА с която е осъдена ОД на МВР- Д. за сумата от 200 лева обезщетение за имуществени вреди е ПРАВИЛНО. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Обосновано от административния съд се приема, че доказателството за заплащането на възнаграждението е представено по- късно (а не в самото производство по ЗАНН), но това не освобождава от отговорност ответника. В случая в исковото производство са представени доказателства за извършеното плащане, които кореспондират с извършените правни действия по НАХ делото на Районен съд К. В частта, в която с решението е присъдена лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди постановеното решение е НЕПРАВИЛНО, а касационната жалба в тази част е основателна. Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна. След като се претендират разноски като имуществена вреда, чийто размер се определя в исковото производство, не може да се приеме, че задължението е възникнало към датата на предявяване на исковата молба. Отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор и от този момент страната може да изпадне в забава. Едновременно с това следва да се съобрази и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава. Присъждането на законна лихва върху разноските по висящ спор е неправилно. Основателна се явява претенцията на ответника за заплащане на разноски, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ОД на МВР- Д. следва да бъде осъдена да заплати на В. К. К. сумата от 600 лева разноски за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение