Решение № 4253 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11431/2010 г.
ВАСIV отделение25.03.2011 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
Отменя решение № 291 от 20.07.2010 г., постановено по адм. д. № 190 по описа за 2010 г. на Административен съд - Велико Търново в частта, в която е отхвърлена жалбата на кмета на община Павликени и общината е осъдена да заплати солидарно разноски в размер на 150 лв. и вместо него в тази част постановява: Обезсилва заповед № СА-03-05-1 от 9.02.2010 г. на областният управител на област с административен център - Велико Търново. Осъжда областната управа на област Велико Търново да заплати на община Павликени разноски от 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4253 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11431/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Павликени, подадена от процесуалния му представител, против решение № 291 от 20.07.2010 г., постановено по адм. д. № 190 по описа за 2010 г. на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите на касатора в настоящото производство и на ЕТ "Савов - Колю Савов" със седалище в гр. Павликени, против заповед № СА-03-05-1 от 9.02.2010 г. на областния управител на област с административен център - Велико Търново. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в първоначално обжалваната заповед на областния управител, последният не се е произнесъл в нея по жалбата против заповедта на кмета в частта й по пакет № 2, а съдът не е изложил мотиви в решението си по това твърдение в първоначалната жалба. Твърди се освен това, че съдът е нарушил материалния закон относно прилагането на срока, в който областният управител може да оспорва решението на общинския съвет - чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. На следващо място се поддържа, че решението на Общинския съвет - Павликени не е обжалвано в срока по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, поради което е влязло в законна сила, а заповедта на кмета на общината е в изпълнение на решението на общинския съвет. Твърди се, че съдът не бил обсъдил твърденията за наличието на висящ процес по отношение на част от обжалваната пред областния управител заповед на кмета на общината, с което е допуснато нарушение на чл. 129 АПК и чл. 14, ал. 3 ГПК. По подробно изложените съображения се моли, да се отмени решението на административния съд със законните последици, като на общината се присъдят и разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение. От ответната страна по касационната жалба - областният управител на област с административен център - Велико Търново, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са възражения, опровергаващи твърденията в касационната жалба, като се моли, жалбата да не се уважава. Направено е искане за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Савов - Колю Савов" не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Счита, че съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, при която е било установено, че са били допуснати редица нарушения на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили от страна на конкурсната комисия. Според прокурора съдът е установил, че в пакетите за транспортните линии са били включени линии и за съдени общини, както и участъци от областната и републиканската транспортна схема, за които линии не е имало решение на общинския съвет от съответните общини, с което е било допуснато нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. Транспортните линии не били одобрени от компетентния орган по чл. 12, ал. 2 и ал. 8, съответно от министъра на транспорта, съобщенията и информацията и областния управител. Според прокурора в условията на проведения конкурс не е бил утвърден броя на резервните автобуси, а едноличният търговец, който е обявен за участник, спечелил конкурса не е отговарял на изискванията на чл. 22 и 25 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., доколкото в документацията му не е имало доказателства за налична сервизна база. Според прокурора допуснатите от конкурсната комисия нарушения са съществени, което би трябвало да доведе до провеждането на нов конкурс. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Административният съд-Велико Търново е бил сезиран с две жалби, подадени от кмета на община Павликени и ЕТ "Савов - Колю Савов", и двете против заповед № СА-03-05-1 от 9.02.2010 г. на областния управител на област с административен център - Велико Търново, обединени за разглеждане в едно производство. Със обжалваната заповед областният управител е отменил заповед № РД-02-11-23 от 12.01.2010 г. на кмета на община Павликени, с която на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и обн. в ДВ, бр. 32 от 2002 г., с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 45 от 2006 г., наричана само "Наредба № 2", е обявено класирането на кандидатите и са определени изпълнителите на транспортните линии, по одобрените транспортни схеми, разделени в три пакета, само в частта й относно транспортните линии в пакети № 1 и 3. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора, като е приел, че решението на общинския съвет № 411 от 2009 г., с което е решено провеждането на конкурса по транспортните линии, не е взето от общинските съвети на общините, в крайните точки на които започват и приключват маршрутните линии, а линиите от областната транспортна схема не са били утвърдени по съответния ред. От приетите писмени доказателства и съпоставянето им с мотивите на заповедта на областния управител и нормите на Наредба № 2 съдът е приел, че заповедта на кмета на общината, с която е обявено провеждането на конкурса има пропуски и не съдържа изискуемите в чл. 17 реквизити. Отделно от това съдът е приел, че преценката на областния управител в оспорената заповед относно допуснати нарушения от конкурсната комисия е правилна и законосъобразна, поради което последният правилно е отменил заповедта на кмета на общината в частите й за транспортните линии по пакети № 1 и 3. Съдът е приел, че правомощието на областния управител по чл. 32, ал. 2 ЗА е контролно-отменително и упражнявайки това си правомощие последният упражнява контрол за законосъобразност върху целия акт, а не само върху частта от него, с която е сезиран. Като е приел, че заповедта на областния управител е правилна и законосъобразна, съдът е отхвърлил двете жалби, като е осъдил жалбоподателите солидарно да заплатят на областната управа разноски от 150 лв. Решението е неправилно и е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Заповедта на областния управител е издадена на основание чл. 32, ал. 2, изречение второ от Закона за администрацията (ЗА) и посочените текстове от Наредба № 2. При упражняване правомощието си по чл. 32, ал. 2 ЗА, областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му. Когато областният управител е получил акт на кмета на общината изпълнява контрол за законосъобразност върху акта изцяло в изпълнение на правомощието си по чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗА. В конкретния случай областният управител е бил сезиран с жалба с рег. № 69-14 от 26.01.2010 г., подадена от "Павтранс" АД, гр. Павликени, едновременно да него и до окръжната прокуратура. "Павтранс" АД е участник в конкурса, приключил с отменената заповед на кмета на общината от областния управител, като е подал предложение за участие само за линиите, включени в пакет № 2. С подадената молба, наречена "сигнал" акционерното дружество е искало отмяна на заповедта на кмета на общината, постановена с правно основание в чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 само за частта й по линиите, включени в пакет № 2. По тази жалба в обжалваната част от заповедта на кмета, областният управител не се е произнесъл. Във втората част от жалбата до областният управител "Павтранс" АД е поискал и отмяната на заповедта на кмета в частта й, в която е обявено класирането на кандидатите и определянето на изпълнител и за линиите, включени в пакети № 1 и 3. След като "Павтранс" АД не е подал предложение за участие в конкурса по линиите, включени в пакети № 1 и 3 той не е имал и правен интерес от оспорването на тази част от заповедта на кмета, поради което жалбата му в тази втора част е била недопустима на основание чл. 83, ал. 1 във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК. Вместо да я остави без разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от оспорването на заповедта на кмета в частта й по линиите, включени в пакети № 1 и 3, областният управител се е произнесъл по една недопустима жалба, като я е разгледал по същество, едновременно и с разглеждане на решението на общинския съвет под № 411 и първоначалната заповед на кмета, с която е обявено откриването на конкурса. Постановената заповед от него като недопустима е следвало да се обезсили от съда, който вместо това я е разгледал по същество и я е приел за законосъобразна. В случай, че се приеме, че областният управител е бил сезиран с жалба против заповедта на кмета относно линиите, включени в пакет № 2, то областният управител по тази жалба няма произнасяне в заповедта си, а е излязъл извън предмета на сезирането и се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран, поради което заповедта му отново е недопустима. Отделно от това в заповедта си областният управител е изразил становище по решение № 411 на Общинския съвет - Павликени, което е взето на 19.11.2009 г. и към момента на сезирането на областния управител е било влязло в законна сила, поради неоспорването му. В изпълнение на това решение кметът на общината е издал заповед № РД-02-11-1925 от 3.12.2009 г., с която е наредил откриването на конкурса по утвърдените транспортни схеми, разделени в три пакета, в изпълнение на решение № 411 на общинския съвет. Тази заповед също е влязла в законна сила, поради неоспорването й. С обжалването на крайния акт на кмета на общината, постановен с правно основание в чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 не може да се оспорва и законосъобразността на решението на общинския съвет и заповедта на кмета за откриването на конкурсната процедура. Това може да стане единствено не от областния управител, а от гражданин или организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК с твърдения за нищожност. По делото липсват такива твърдения. Съдът като е приел, че заповедта на областния управител е правилна и законосъобразна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на кмета на община Павликени, като в тази част следва да се постанови ново решение по съществото на спора. По изложените съображения заповедта на областния управител ще следва да се обезсили като недопустима. Областният управител се е произнесъл по жалба, подадена от лице без правен интерес от оспорването, което не е участвало в конкурса по линиите, включени в пакети № 1 и 3. Заповедта на кмета на общината в тази й част, относно линиите, включени в пакети № 1 и 3 с нищо не засяга правата и законно защитимите интереси на "Павтранс" АД, който е подал предложение за участие в конкурса само за линиите, включени в пакет № 2. С оглед на изхода на спора направеното искане в касационната жалба на кмета на община Павликени за присъждане на разноски като основателно ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. На основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения областната управа ще следва да бъде осъдена да заплати на община Павликени разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 17
- чл. 26, ал. 1