Решение № 4164 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2016 г.

Решение № 4164 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби от Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. К." и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 170 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АСВТ). Подадена е касационна жалба от Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. К." срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 309 от 01.08.2016 г., постановени по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. Касаторът - Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. С. К.", обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА. В касационната жалба се излагат доводи за нищожност на РА, тъй като Заповед № 1401316-В от 03.06.2014 г. е издадена след определения срок за извършване на ревизията от некомпетентен орган. Съгласно заповедта на изпълнителния директор, ревизията е следвало да приключи на 04.11.2013 г. и определения в нея срок е окончателен. Счита, че издадената заповед от страна на органа, възложил ревизията, след изтичане на срока, определен от изпълнителния директор, не е издадена от надлежен орган. Съдът неправилно е определил разполагаемите парични средства на ревизираното лице към 01.01.2007 г. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че ревизираното лице не е получило заеми от турските граждани, тъй като това се установява от представените по делото доказателства. Съдът неправилно е кредитирал предоставената информация по искането за обмен на информация по реда на чл. 143 ДОПК, тъй като същата е предоставена на 26.05.2014 г. и срока за извършване на ревизията е бил изтекъл. Счита, че лицата, на които са направили проверка турските власти не съвпадат с лицата предоставили заемните средства, тъй като в предоставените договори за заем са посочени само техните имена, без да са посочени дати на раждане на лицата, адрес и номер на документ за самоличност. Иска се отмяната на обжалваното решение, като РА в потвърдената част бъде отменен или прогласен за нищожен. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, чрез процесуалния му представител юрк. Мундова и юрк. Найденова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 691.96 лв. за касационната инстанция. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която РА е отменен, относно допълнително определени задължения, както следва: по ЗДДС за данъчни периоди м. 07., м. 08.2010 г., м. 03 и м. 05.2011 г., м. 02, м. 07, и м. 10.2012 г. в общ размер на 109 901.61 лв. и лихви в размер на 21 161.86 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. над 25 920 лв. и съответните лихви; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. над 9 889.19 лв. и съответните лихви; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. над 13 601.68 лв. и съответните лихви; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ над 15 876.09 лв. и съответните лихви и определените вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващо се лице за 2012 г., както и в частта, в която Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е осъдени да заплатим разноски в размер на 6 692.90 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че въз основа на счетоводното документиране на издадените фактури от "Стами АВ" ЕООД, "П. Е. Е. Трейдинг" ЕООД, "Марти-НК" ЕООД, "ОМЪ 99" ЕООД и "Трезони" ЕООД, се установява, че доставките на стоки са реални. Първоинстанционният съд неправилно е отменил РА, във връзка с начисленото ДДС към м. 10.2012 г. в размер на 101 611.91 лв., във връзка с установената липса, тъй като от приложените протоколи и описи, се установява, че действително са налице липси. В частта, в която РА е отменен, относно установените задължения по ЗДДФЛ, в касационната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно е приел, че въз основа на събраните доказателства се установява, че задълженото лице е получило заеми от различни физически лица. Твърди, че от мотивите на съда не е ясно защо са отменени установените задължения за ЗОВ за данъчния период 2012 г. Иска се отмяната на решението, в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. К.", чрез адв. Костадинов излага становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. К.", обжалва решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 309 от 01.08.2016 г., постановени по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по изложените съображения в първата касационна жалба, с която е обжалвано основното решение. Иска се отмяната на обжалваното решение, като РА в потвърдената част бъде отменен или прогласен за нищожен. Претендира разноски по делото. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените с тях касационни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледанa по същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е неоснователна, а касационната жалба на ревизираното лице е частично основателна. С обжалваното основно решение, административният съд е отменил по жалбата на ревизираното лице ревизионен акт (РА) № 041401316 от 27.08. 2014 г., издаден от Н. С. И. и В. Ц. В. - органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 476 от 12.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, както следва: в частта му по ЗДДС, с която на ревизираното лице е отказано признаване право на данъчен кредит за данъчни периоди месец юли и август 2010 г., данъчен период месец март и месец май 2011 г., за данъчни периоди месец февруари и месец юли 2012 г. в общ размер на 8 289.70 лв.; с която на ревизираното лице на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 101 611.91 лв.; в частта по ЗДДФЛ: с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. над 25 920 лв. до определения с РА размер, ведно със следващите се лихви; за 2008 г. в частта за определения данък над 9 889.19 лв. до определения с РА размер от 10 545.13 лв., ведно със следващите се лихви; за 2009 г. в частта за определения данък над 13 601.68 лв. до определения с РА размер от 14 415.75 лв., ведно със следващите се лихви; за 2010 г. в частта за определеният данък над 15 876.09 лв. до определения с РА размер 16 616.09 лв.; с която е определено задължение за лихви за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ - 247.18 лв.; в частта, с която на Н. К. са определени допълнителни задължения за вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО в общ размер на 2 087.92 лв. и лихви в размер на 854.68 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер 851.52 лв. и лихви върху тях в размер на 425.07 лв.; дължими вноски за ЗО в общ размер на 1 230.37 лв. и лихви в размер на 369.67 лв. и е потвърдил, като правилен и законосъобразен РА в останалата му част. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Н. С. К., ЕГН с адрес за кореспонденция: с. П., общ. Г. О., ул. Р. ..№..., с ЕТ "НИК-Н. К.", ЕИК*********, сумата от 6 692.90 лв., представляващи сторените в производството разноски, съразмерно на уважената част от оспорването. Н. С. К., с адрес за кореспонденция: с. П., общ. Г. О., ул. Р. ..№..., с ЕТ "НИК- Н. К.", ЕИК********* е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, сумата от 1 952.39 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от оспорването. Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението, в частта с която процесния РА е отменен по отношение на установените задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви; данък по чл. 48 ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и ЗОВ за 2012 г., ведно с прилежащите лихви, както и в частта, с която РА е потвърден по отношение на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви. В останалата част, с която е отменен процесния РА по отношение на установените задължения за ЗОВ и лихви за данъчни периоди от 2007 г. до 2010 г. вкл., както и в частта, с която РА е отменен по отношение на определеното задължение за лихви за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 247.18 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната част, административният съд е приел, че процесния РА не е нищожен и при издаването му не е допуснат такъв съществен порок, който да го прави абсолютно негоден да породи целените правни последици и да го приравни на правно нищо. По отношение на отказаното право на данъчен кредит, във връзка с издадените фактури от "Стами АВ" ЕООД, "П. Е. Е. Трейдинг" ЕООД, "Марти-НК" ЕООД, "ОМЪ 99" ЕООД и "Трезони" ЕООД, с предмет на доставка различни видове плодове, съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства - процесните фактури, пътни листа, товарителници, заключенията на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях е приел, че доставките са реални. Поради изложеното, съдът е отменил РА в тази част. За да отмени РА по отношение на установените липси в размер на 508 059.57 лв., вследствие на които е начислен ДДС в размер на 101 611.91 лв., съдът е обсъдил протоколите за извършено наблюдение от инспекторите по приходите в обект - склад на ревизираното лице и показанията на разпитаните свидетелите - А. В. и Г. М. - инспектори по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, както и свидетелските показания на двама от работниците при ревизираното лице и въз основа на тях е приел, че по своята същност не се установява, че е извършена инвентаризация, съобразно законовите изисквания. Съдът е посочил, че приходната администрация следва да докаже всеки елемент от фактическия състав на чл. 79, ал. 3 ЗДДС - както липсите на стоките, така и обстоятелството, че регистрираното лице е приспаднало данъчен кредит в размера, който са начислили ревизиращите органи. По изложените съображения РА е отменен и в тази част. За да отмени частично процесния РА по отношение на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, съдът е обсъдил представените декларации за дадени заеми от С. Х., П. Н. П. и Д. Б. Д., Йорданка и М. К., Г. М. Н., Д. И. Д., Й. П. Ц. и Г. Ц., Е. Ц. Н., М. Н. К., Б. К., С. К., както и дадените от тях свидетелски показания, ведно с договорите за заем и разписките по част от заемите и въз основа на тях е приел, че спорните заеми са дадени от горепосочените физически лица на ревизираното лице. По отношение дадените заеми от двамата турски граждани, съдът е приел, че от представените договори не се установява, че Й. М. и А. А. са дали заеми на задълженото лице. В съставените на турски език договори не са посочени никакви индивидуализиращи данни за двамата турски граждани, а по линията на международно сътрудничество, сочените като заемодатели са декларирали, че не са предоставяли заем на Н. К.. Й. М. е посочил, че не е разполагал с финансова възможност, а А. А. е заявил, че не познава задълженото лице. По изложените съображения съдът е кредитирал изцяло първото допълнително заключение - вариант представляващ отговор на задача № 3 на вещото лице по назначената експертиза, относно формираните парични потоци, съответно установяване на наличието на недостиг на парични средства на годишна база и въз основа на него е отменил частично РА по отношение на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. над 25 920 лв. и съответните лихви; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. над 9 889.19 лв. и съответните лихви; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. над 13 601.68 лв. и съответните лихви; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. над 15 876.09 лв. и съответните лихви. В настоящото производство се оспорва също така и решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с което първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 170 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., като на страница 1, ред 16 отгоре надолу и на страница 35, ред 12, броен отдолу нагоре номерът на оспорвания и съответно отменен в посочената част РА се чете: ревизионен акт № 041401316 от 27.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново. За да допусне поправката на очевидна техническа грешка, съдът е приел, че в случая действително се касае за допусната грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, тъй като при изписване на номера на процесния РА е изпусната последната цифра от номера му. Поради изложеното съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка. По касационната жалба на Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. С. К." срещу основното решение: В касационната жалба са изложени същите доводи за нищожност на РА, които са били изложени и пред първоинстанционния съд. Настоящият състав напълно споделя изложените мотиви от АСВТ. Съдът е обсъдил подробно всички оплаквания на ревизираното лице, ведно с извършените процесуални действия от приходните органи и въз основа на тях правилно е приел, че РА не е нищожен. Същият е издаден от компетентни органи, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Неоснователно е оплакването на касатора, че Заповед № 1401316-В от 03.06.2014 г. е издадена след определения срок за извършване на ревизията, от некомпетентен орган. От представените и намиращи се в преписката доказателства се установява, че административният орган стриктно е изпълнил задължението си относно възобновяване на ревизионното производство, а именно непосредствено след узнаване на обстоятелството за отпадане на основанието за спиране. Неоснователно е оплакването на ревизираното лице, че съдът неправилно е определил разполагаемите парични средства на ревизираното лице към 01.01.2007 г. Съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е кредитирал първото допълнително заключение във варианта представляващ отговор на задача 3, съобразно който вариант началното салдо към 01.01.2007 г. е в размер на 70 600 лв. Въз основа на събраните по делото доказателства АСВТ правилно е приел, че задълженото лице не е получило заеми от двамата турските граждани. Представените писмени договори от 18.04.2004 г. и от 10.08.2005 г. са съставени на турски език и не са годни да установят по безспорен начин действителното получаване на въпросните суми от ревизираното лице. Административният съд правилно е посочил, че в договорите не са посочени никакви индивидуализиращи данни за двамата турски граждани. По делото не е спорно, че по време на ревизионното производство е извършен обмен на информация и е получен официален отговор от данъчната администрация на Турция, от която е видно, че и двамата турски граждани, сочени като заемодатели по въпросните договори за заем на значителни суми, са декларирали, че не са предоставяли заем на Н. К. Й. М. е посочил, че не е разполагал с финансови възможности за това, а А. А. е посочил, че не познава ревизираното лице. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на предоставяне на горепосочената информация, срока за извършване на ревизията не е бил изтекъл, поради което оплакването в касационната жалба, че информацията от данъчната администрация на Турция не трябва да се взима в предвид е неоснователно. Ревизираното лице не е посочило никакви индивидуализиращи данни за двамата турски граждани, поради което е недоказано твърдението му, че лицата, на които са направили проверка турските власти не съвпадат с лицата предоставили заемните средства. Решението е неправилно, в частта в която РА е потвърден по отношение на установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 799.86 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 107.77 лв. От правилно кредитирания от АСВТ вариант на първото допълнително заключение по ССЕ е видно, че начално салдо към 01.01.2012 г. е 0 лв. Приходите са в размер на 75 014.25 лв., а разходите са в размер на 18 653.48 лв. Крайното салдо е положително и е в размер на 53 360.77 лв., поради което РА следва да се отмени по отношение на установения допълнителен данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ревизираното лице е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП над 1 842.25 лв. По касационната жалба на Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. К." срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка: Първоинстанционният съд правилно е допуснал поправка на очевидна техническа грешка, тъй като в случая действително се касае за допусната грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. При изписване на номера на процесния РА действително е изпусната последната цифра от номера му, поради което съдът правилно е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 170 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 107/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., като на страница 1, ред 16 отгоре надолу и на страница 35, ред 12, броен отдолу нагоре номерът на оспорвания и съответно отменен в посочената част РА се чете: ревизионен акт № 041401316 от 27.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, осмо отделение, намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП: Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел въз основа на счетоводното документиране, че доставките на стоки от "Стами АВ" ЕООД, "П. Е. Е. Трейдинг" ЕООД, "Марти-НК" ЕООД, "ОМЪ 99" ЕООД, "ОНСАПО" ЕООД и "Трезони" ЕООД, са реални. Съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства - издадените фактури, пътни листа, товарителници, които са представени още по време на ревизията, ведно с заключението на вещото лице и въз основа на тях правилно е приел, че доставките на различни видове плодове са реални. Настоящият състав намира, че предмета на спорните доставки е посочен много подробно по вид и количество в издадените фактури, които са надлежно подписани от страните. От издадените фактури, пътни листа и товарителници се установява приемо-предаването на стоките от доставчиците на ревизираното лице, а от заключението на вещото лице се установява, че фактурите са надлежно осчетоводени при ревизираното лице и при доставчиците, както и че стоките са били обект на последваща реализация. Въз основа на гореизложеното, административният съд правилно е приел, че доставките са реални и правилно е отменил РА в тази част. Първоинстанционният съд правилно е отменил РА, във връзка с начисленото ДДС за данъчен период м. 10.2012 г. в размер на 101 611.91 лв. във връзка с установената липса. Съдът е обсъдил подробно протоколите за извършено наблюдение от инспекторите по приходите в обект - склад на ревизираното лице и показанията на разпитаните свидетелите и въз основа на тях е приел, че по своята същност не се установява, че е извършена инвентаризация, съобразно законовите изисквания. От показанията на инспекторите по приходите е видно, че единствено е извършено наблюдение в обекта, както и че не са съставили самостоятелен протокол за извършена инвентаризация в обекта. От свидетелските показания на двамата инспектори по приходите и двамата работници в ревизираното лице се установява, че през посочения период 11.10.2012 г. -16.10.2012 г. в склада, стопанисван от ревизираното лице не е извършвана инвентаризация, а е извършвано наблюдение. В протоколите са отразени само извършените в склада доставки за времето, през което инспекторите по приходите са били в склада. Настоящият състав намира, че е невъзможно да бъде извършена инвентаризация в период от време, през който складът работи и непрекъснато се извършват доставки от една страна и продажби от друга. По изложените съображения РА правилно е отменен и в тази част. Решението е правилно и в частта, в която РА е отменен, относно установените задължения по ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил всички представени доказателства - декларации от заемодателите, свидетелски показания, договори за заем и разписки и въз основа на тях правилно е приел, че паричните средства от М. К., Д. Д. и Е. Н., Марин и Й. К., Пеню и Д. Д., С. Х. са дадени на задълженото лице. Правилно е прието, че ревизираното лице е получило дарения от своите родители - Б. К. и С. К.. Когато се извършват такива дарения от родители на деца не се съставят никакви писмени документи, защото се касае за взаимоотношения между роднини. Родителите на ревизираното лице изрично са декларирали пред приходните органи, че през 2005 г. са му дарили 10 000 лв. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че от мотивите на съда не е ясно защо са отменени установените задължения за ЗОВ за данъчния период 2012 г. Съдът правилно е кредитирал варианта на първото допълнително заключение по ССЕ, от който е видно, че крайното салдо за 2012 г. е положително, поради което не се дължат задължения за ЗОВ за 2012 г. и РА правилно е отменен по отношение на установените задължения за ЗОВ за този данъчен период. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира, че не са налице твърдените в тази касационна жалба основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на Н. С. К. в качеството на ЕТ "НИК- Н. К.", следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 5786.49 лв. (за първа инстанция следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 223.57 лв., а за касационна инстанция в размер на 5 562.92 лв.), а на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по делото за настоящата инстанция в размер на 1 676.64 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение