Решение № 4768 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2017 г.

Решение № 4768 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д. Д. Д. - АПМП" със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 104 от 21.06.2017 г., постановено по адм. дело № 102/2017 г. по описа на Административен съд - С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 104 от 21.06.2017 г., постановено по адм. дело № 102/2017 г., Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д. Д. Д. - АПМП" със седалище и адрес на управление в гр. С. против заповед за налагане на санкция № РД-09-154 от 17.02.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба, поради което е валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разликата в изписването на Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса в констативния протокол от 1.02.2017 г. с пълното му наименование, а в заповед за налагане на санкция № РД-09-154 от 17.02.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., като "Решение № РД - НС - 24 - 1 от 29.03.2016 г. " не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е въвело в заблуждение проверяваното лице, тъй като протоколът е цитиран в заповедта. Освен това Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса е обнародвано в ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г. Ето защо цитираната неточност не е могла да породи твърдяните от касаторката неблагоприятни последици. Тя е осъществила правото си на съдебно оспорване на процесната заповед, поради което оплакването, че в административния акт е записано само, че подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок по реда на АПК, не е накърнило упражняването на цитираното право. Изводите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка изцяло кореспондират със събраните доказателства. В съдебната фаза на административния процес жалбоподателката не е оборила констатираните с протокол № РД - 13-01-12 от 1.02.2017 г. нарушения, а именно че тя е отчела прегледи на 14 здравноосигурени лица, които не са били към нейната пациентска листа. Към протокола са приложени справки "Пациентски регистрации" от ЕИС на НЗОК и заверени копия от издадените от д-р Д. амбулаторни листове. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. (НРД 2015 г.), общопрактикуващият лекар оказва ПИМП в обхват съгласно Наредба № 40 от 2004 г. на здравноосигурени лица, записани в регистрите му. Разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 1 и 2 от цитирания Национален рамков договор задължават всеки общопрактикуващ лекар от лечебното заведение за ПИМП да води регистър на ЗОЛ, в който да вписва данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на ОПЛ, както и регистър на здравноосигурените лица, осъществили временен избор при тях за срок от един до пет месеца. Съгласно чл. 125, ал. 1 НРД 2015 г. в случаите, когато здравноосигуреното лице направи нов избор на ОПЛ, то предоставя на новоизбрания ОПЛ извлечение от медицинската документация. В чл. 126, ал. 1 НРД 2015 г. изрично е записано, че ежемесечно, в срок до 3-тия работен ден на месеца, изпълнителите на ПИМП представят в съответната РЗОК на електронен носител регистъра с новоизбралите ги ЗОЛ и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен и/или временен избор на хартиен носител. При цитираната нормативна уредба не може да се сподели тезата на касаторката, че не е имала своевременна информация за "движението на пациентите", очаквала е такава от РЗОК, разчитала е на добросъвестността на пациентите, поради което нямала вина. Това схващане на практика води до лишения от правно основание и неприемлив от житейска гледна точка резултат, че общопрактикуващият лекар не знае кои са пациентите от неговата листа. Проблемите по набиране на квалифициран помощен персонал и големия брой пациенти, следва да бъдат преодолени от д-р Д. По отношение на констатираните с протокол № РД-13-01-12 от 1.02.2017 г. други две нарушения, а именно че при проверката на 30 медицински досиета, по две от тях, посочени в протокола, са липсвали разпечатани и приложени направления за хоспитализация към съответния амбулаторен лист, правилно съдът е приел, че представянето им едва с жалбата до него не означава, че към датата на проверката екземпляри от тях са се съхранявали в медицинските досиета. В протокол № РД-13-01-12 от 1.02.2017 г. изрично са изброени документите, които са неразделна част от него. В случая са допуснати нарушения на изискванията за работа с медицинска документация, тъй като съгласно чл. 158, ал. 1, т. 11 НРД 2015 г., направлението за хоспитализация е първичен медицински документ и разпоредбата на чл. 52 от Решение № РД-НС-04-24 - 1 от 29.03.2016 г., издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса изисква екземпляр от него да се съхранява в здравното (медицинското) досие на пациента. Съдът изрично е отбелязъл в мотивите, че описаните в обстоятелствената част на заповедта нарушения, следва да се квалифицират като такива и по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО, които регламентират съдържанието на националните рамкови договори. В тази връзка липсва твърдяното от касаторката противоречие. Правилно съдът е преценил, че жалбоподателката не се е възползвала от правото си да изрази писмено становище по направените от длъжностното лице по чл. 74, ал. 3 ЗЗО констатации, поради което законосъобразно директорът на РЗОК гр. С. е издал процесната заповед, с която е наложил санкции, при условията на чл. 74, ал. 5 ЗЗО. Касае се до четиринадесет еднотипни, но за различни случаи нарушения, както и за две други еднотипни, но също така за различни случаи нарушения, за всяко от които, на основание чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, е наложена минималната санкция от по 50 лв. Цитираната отговорност, която е законово регламентирана, е отделна от последицата, че за извършените в нарушение на нормативната уредба прегледи, лекарят не е получил плащане. Изложените мотиви налагат окончателен извод за липса на твърдяните касационни основания, поради което оспорения съдебен акт се оставя в сила. Страните не са направили искания за разноски и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,