Решение № 4827 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2015 г.

Решение № 4827 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуарния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, срещу решение № 61 от 10.07.2015 г, постановено по адм. дело № 107/2015 г. от Административен съд – Г.. Първата жалба е от [фирма], [населено място]. С определение № 11794 от 09.11.2015 г. по адм. дело № 11705/2015 г. настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е оставило без разглеждане тази касационна жалба, поради неизпълнени указания и е прекратил производството по делото по отношение на [фирма], [населено място]. Производството по делото е продължило по втората касационна жалба, подадена от кмета на [община]. С нея се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед. Претендират се и разноски. Ответникът – [фирма], [населено място], в писмен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. Д. Ф., поддържа становище за недопустимост на касационната жалба. Алтернативно счита същата за неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Заинтересованата страна – [фирма], [населено място], не ангажира становище по касационната жалба на кмета на [община]. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. По повод направеното с отговора на касационната жалба възражение за недопустимостта й, тъй като същата била подадена от [община], която не била страна по делото, следва да се отбележи, че макар и заведена от името на общината, е уточнено, че последната е представлявана от кмета. Жалбата е подписана от адвокат Е. К., която е упълномощена още в първоинстанционното производство от кмета на [община] да го представлява по делото до окончателното му приключване пред всички инстанции. Оттук може да се направи извод, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, а именно от кмета на [община] чрез процесуалния му представител, адв. К., по силата на изрично пълномощно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на [фирма], [населено място], срещу заповед № 216/25.05.2015 г. на кмета на [община], с която за наемател на част от поземлен имот с идентификатор № 73403.501.1407 по КК и КР на [населено място], представляващ паркинг с площ 980 кв. м, въз основа на публичен търг с явно наддаване, е определен [фирма], [населено място]. Съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за провеждане на нова процедура, съобразно дадените му указанията по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С решение № 38 от 26.03.2015 г. Общински съвет – Т. е дал съгласие да бъде отдаден под наем общински поземлен имот с идентификатор № 73403.501.1407 по КК и КР на [населено място], представляващ паркинг с площ 980 кв. м чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване и е упълномощил кмета на общината да обяви и проведе процедурата, след което да сключи договор със спечелилия участник. В изпълнение на посоченото решение кметът на [община] е издал Заповед № 162 от 21.04.2015 г., с която е открил процедурата за провеждане на публичен търг с явно наддаване, определил е условията, при които ще се проведе търга, утвърдил е тръжната документация и условията за участие. В т. 2 на раздел ІV "Условия за участие" са посочени документите, които кандидатите следва да представят, като непредставянето на който и да е от тях води до недопускане в процедурата по провеждане на търга. Точка 2. 5. изисква представянето на удостоверение от НАП, че физическото или юридическото лице кандидат за участие в процедурата няма задължения към държавата по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Изрично е отбелязано, че същото се отнася и за управителите и членовете на управителните органи на кандидатите, когато кандидатът е физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон. На 19.05.2015 г. тръжната комисия е провела търга, като при разпечатването на книжата, представени от [фирма], [населено място], е констатирала че същият е представил Удостоверение № 070201500140716/12.05.2015 г. издадено от ТД на НАП – Велико Т., офис Г., отнасящо се за едноличния търговец, но не е представил такова за управителя и този кандидат не е допуснат до участие в тръжната процедура. От правна страна съдът е приел, че решението на комисията за отстраняване на кандидата е незаконосъобразно, поради което е отменил процесната заповед № 216/25.05.2015 г. на кмета на [община], с която за наемател въз основа на проведения търг на описания по-горе общински имот е определен участникът [фирма], [населено място]. Според съда при положение, че участник в процедурата е едноличен търговец, то било налице съвпадение между търговеца, участващ в търга, и физическото лице, представляващо същия търговец, освен когато представителството се осъществявало от прокурист, търговски пълномощник и т. н., което в настоящия случай не било налице. Поради това представянето на второ удостоверение било ненужно. За да обоснове извода си, съдът се е позовал на института на "единната сметка", създаден с чл. 87 от ДОПК. В удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК се сочели всички налични задължения на титуляра на сметката – и в качеството му търговец и в качеството му на гражданин, индивидуализиран със своя единен граждански номер. Разделяне на задълженията било невъзможно. Данъчно-осигурителната сметка била единна и не бил предвиден режим за водене на отделни данъчно-осигурителни сметки, когато едно физическо лице е регистрирано като едноличен търговец. Удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК отразявало всички задължения, съдържащи се в тази сметка. Поради това представянето на едно единствено удостоверение от страна участвалия едноличен търговец било достатъчно. С представянето му търговецът-жалбоподател бил изпълнил тръжните условия. Решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че отстраненият от участие в тръжната процедура [фирма] е изпълнил тръжните условия по т. 2. 5. от раздел IV на заповед № 162 от 21.04.2015 г. на кмета на [община]. С регистрацията на едноличния търговец по реда на чл. 56, ал. 1 от Търговския закон само се разширява правосубектността на физическото лице да извършва търговска дейност. Законът не прави разлика между физическо лице и едноличен търговец. ДОПК също не прави такава разлика. В чл. 14 от кодекса са посочени задължените лица, а именно физически и юридически лица. Следователно, едноличните търговци се приравняват на физически лица с търговска правосубектност. Видно от съдържанието на удостоверение изх. № 20150430101511/30.04.2015 г., издадено от Агенция по вписванията, Р. Ц. Д. има регистрация в Търговския регистър като [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място]. В удостоверението не е вписан управител на едноличния търговец. Същият се представлява от Р. Ц. Д.. Именно в това му качество на представляващ едноличния търговец е издадено и удостоверение изх. № 070201500140716/12.05.2015 г. от НАП с посочване на единен граждански номер. А по силата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ДОПК едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. П. Г. административен съд е отчел, че по силата на чл. 87, ал. 1 от ДОПК на всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват данните по ал. 2 на същия текст, съдържащи информация за всичките му задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Целта на административния орган при провеждане на тръжната процедура е била да се установи дали някой от кандидатите не е имал неплатени публични задължения. В случая е установено, че [фирма], представлявано от Р. Ц. Д. няма задължения. Както вече беше отбелязано едноличният търговец е физическо лице, осъществяващо търговска дейност чрез организационно-правната форма по чл. 56, ал. 3 от ТЗ. Поради това независимо дали удостоверението е издадено на името на физическото лице или на едноличния търговец, то би съдържало еднаква информация относно данъчните му задължения. Представеното удостоверение за липса на данъчни задължения, издадено от НАП напълно изпълнява изискването на т. 2. 5. от раздел IV на заповед № 162 от 21.04.2015 г. на кмета на [община], поради което едноличният търговец неправилно е бил лишен от възможност да участва в тръжната процедура. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касатора за недопустимо упражнен контрол върху заповедта за откриване на търга, която не била обжалвана. В случая не е бил налице спор по условията, предвидени за допускане на кандидатите, а дали с представеното удостоверение едно от тези условия е било изпълнено. В процесния случай безспорно се установява, че са изпълнени изискванията на посочената т. 2. 5. от Раздел IV на заповед № 162 от 21.04.2015 г. на кмета на [община] с оглед изискуемата от административния орган информация. Затова и отстраняването на [фирма] се явява незаконосъобразно. Комисията е допуснала нарушение на конкурсните условия, което е опорочило и обжалваната заповед. Неоснователни са доводите, изложени в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора, относно характера на решението на тръжната комисия за отстраняване на участници от процедурата и допустимостта на оспорването му. Същото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а е част от производството по издаването на такъв, предвид чл. 21, ал. 5 от АПК. По изложените съображения решението на Габровския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното още с отговора на касационната жалба искане от ответника [фирма], [населено място], за присъждане на разноски, като основателно следва да бъде уважено. Търговецът е бил представляван от адвокат. По силата на сключения договор за правна защита и съдействие договорената и изплатена в брой сума за представителство пред Върховния административен съд е в размер на 800 лв. В съдебно заседание процесуалният представител на кмета на [община] е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява основателно, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора. Поради това направените разноски, представляващи адвокатски хонорар, следва да бъдат редуцирани до сумата от 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,