Решение № 12409 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 200/2014 г.

Решение № 12409 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 200/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи - отм. (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 6995 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10734/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед рег. № з-12019/21.09.2012 г., с която на старши инспектор Иво Георгиев Иков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, като постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Иков. Ответникът - Иво Георгиев Иков, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед рег. № з-12019/21.09.2012 г. на Директора на СДВР, с която на Иво Иков - старши инспектор, началник на група "Териториална полиция" - Дружба на сектор "Охранителна полиция" към 08 Районно управление "Полиция (РУП) при СДВР, категория В е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването й и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда за допуснато съществено нарушения на административнопроизводствените правила за издаването на заповедта, тъй като със същата е наложено дисциплинарно наказание на Иков без същия да е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган или последният да е приел писмените му обяснения. Правилно в тази насока съдът е съобразил факта, че липсват доказателства директорът на СДВР да е запознат с дадените от Иков писмени обяснения на 23.07.2012 г. в хода на дисциплинарното производство. Наведеният довод в касационната жалба, че след като дисциплинарнонаказващият орган се е запознал с възражението на служителя, дадена по реда на чл. 243, ал. 4 ППЗМВР то следователно се е запознал и с дадените от него писмени обяснения е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР наказващият орган приема с резолюция, в която се отбелязват датата, длъжността и името на органа, даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение. Тази разпоредба детайлизира задължението на дисциплинарнонаказващия орган по чл. 229, ал. 1 ЗМВР и чл. 245, ал. 1 ППЗМВР, преди да вземе решение дали да наложи дисциплинарно наказание, или да приключи преписката да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, както и да се запознае и оцени събраните доказателства. Правилен е и изводът на съда, че обжалваната пред него заповед е постановена при неизпълнение изискванията на чл. 229, ал. 2 ЗМВР, като от съдържанието на същата не се установява същият да е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, макар формално в заповедта да е посочено, че това е сторено тъй като липсват конкретни изводи в тази насока. Освен това по отношение формата на вината следва да се отбележи, че като нарушение от страна Иков е посочено изявлението му, че няма да напише писмено обяснение, въпреки даденото му устно разпореждане от страна на началника на 08 РУП СДВР, а такова е дадено с докладна записка от 25.06.2012 г. Този факт не е бил обсъден, а следователно и съобразен, въпреки изискването на цитираната по-горе законова разпоредба. Съдът е изложил подробно съображенията си относно материалната незаконосъобразност на акта, като постановен при неизяснена фактическа обстановка, които се споделят от настоящата инстанция. В случая съдът е извършил детайлен анализ на сведенията, дадени от служителите на 08 РУП СДВР, присъствали на случая на 22.06.2012 г., като въз основа на същите е извел правилен извод, че не е установено по безспорен и несъмнен начин нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Иков. Наведеният в касационната жалба довод, че този извод на съда е необоснован, тъй като Иков не оспорва факта, че не се е явил на обявената тревога на 22.06.2012 г. е неоснователен. Със заповедта, предмет на обжалваното пред настоящия състав решение на АССГ на Иков е наложено наказание за нарушения по т. т. 39а и 43 от ЕК, изразени в неизпълнение на дадено устно разпореждане и грубо и арогантно отношение към началника на 08 РУП СДВР, а не за неявяването му на обявената тревога. За последното на Иков е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца със заповед рег. № 334/30.07.2012 г. заместник началника на 08 РУП СДВР, която обаче не е предмет на спора пред първоинстанционния съд. Решението е обосновано - съдът е изяснил релевантните факти, като е извел правните си изводи след извършен обстоен анализ на същите. При постановяването му на са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, но тъй като по делото не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция е недоказано и такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение