Решение № 5473 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2019 г.

Решение № 5473 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Български пощи" ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор Д. Дънешки, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Маринов, против решение № 4465 от 28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 4024/2019 г. на Административен съд - С.-град, с което е изменено решение № 160 от 18.03.2019 г., по преписка № 210/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта относно наложената на дружеството на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) имуществена санкция, като е намален размерът й от 500 лева на 250 лева и е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата му част. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на § 6 от ПЗР на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), като се сочи че същата се отнася до сгради държавна и общинска собственост, а дружеството е наемател на помещението, поради което не е адресат на задължението да осигури свободен достъп на хора с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникационни бариери и се осигури достъпна среда до Пощенска станция – ПК 8 – П., на адрес гр. П., ж. к. "Т.", бл. № 202. Твърди се, че съдът не е отчел и обстоятелството, че следва да е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитен признак, като нарушението бъде установено като конкретно фактическо положение, а не само като хипотетична, потенциална възможност. Оспорва се и позоваването от съда на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително и хората с увреждания (Наредбата), тъй като не е отчетено обстоятелството, че "Български пощи" ЕАД е наемател на процесния обект. Иска се отмяна на съдебното решението. Възраженията и исканията си поддържа и в съдебно заседание чрез процесуален представител. Процесуалният представител на касационния жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кръстева, заявява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение № 4465 от 28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 4024/2019 г., съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на "Български пощи" ЕАД, против решение № 160 от 18.03.2019 г. на КЗД по преписка № 210/2018 г. по описа на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на дейността си, дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция - клон 8, гр. П., на посочения адрес, с което е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът е изменил решението на КЗД, в частта, с която за установеното нарушение по т. 1 е наложена имуществена санкция от 500 лева като е намалил същата на 250 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението на пети специализиран състав е издадено от компетентен орган при обсъждане на относимите факти и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Съдът е споделил изцяло изводите на състава на КЗД за извършена от дружеството дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон, които е приел за обосновани и в съответствие със събраните в административното производство доказателства. Изложил е мотиви, че за касатора като доставчик на обществени услуги и наемател на процесното помещение, което ползва за предоставянето на обществени услуги, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност и след като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, административния съд е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По делото няма спор по фактите и от представените по делото и административната преписка писмени доказателства се установява, че съгласно договор за наем от 15.06.2009 г., сключен между ЕВН България Топлофикация ЕАД като наемодател и "Български пощи" ЕАД в качеството му на наемател, на последния е предоставен за ползване описания обект, в който е разположен пощенски клон 8, гр. П., за извършване на пощенски услуги и за друга търговска дейност. При тези данни правилно съдът е приел, че "Български пощи" ЕАД в качеството си на доставчик на обществени услуги и наемател на процесното помещение е адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда. Обществения характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като публично, като в тази връзка съдът е направил коректен анализ на нормата на чл. 5 от ЗЗДискр. Неосигуряването на достъпна среда правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като нарушение, съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че "Български пощи" ЕАД не може да бъде адресат на изискването на чл. 5 от ЗЗДискр., като наемател на обекта и няма законови правомощия да извърши в имота изискваните от комисията действия. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В процесния обект - клон 8 гр. П. не е спорно, че липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени при проверка на служители от КЗД, резултатите от която са обективирани в нарочен протокол - КП № 12-11-654 от 26.04.2018 г. Съдът е обсъдил същото възражение, релевирано и в първоинстанционното производство и правилно е посочил, че изискванията за изграждане и поддържане на достъпна среда са такива, свързани с експлоатацията на имота във връзка с предоставяните пощенски услуги, т. е. преустройството за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания е отговорност на "Български пощи" ЕАД. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от ПЗР на ЗИХУ в приложимата редакция към разглеждания спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и изрично е посочил, че собствеността на сградата е ирелевантна. Съдът се е позовал на определенията за "достъпна среда" в Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, както и на изричната норма на чл. 5 от ЗЗДискр. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Правилно съдът е приел, че е осъществено нарушение, съгласно критериите на цитираните норми. Правилно е отхвърлено и възражението, свързано с възможността клиентите на "Български пощи" ЕАД, в процесния клон да получават определени услуги по домовете си, както и обслужване извън сградата, чрез оказвано съдействие от пощенските служители. Посоченото не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна – Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100. 00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение