Решение № 14897 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2017 г.

Решение № 14897 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "И.-К."АД моли да бъде отменено решение № 434/20.12.2016 г. по адм. д. № 357/2016 г. на АС-В. Т., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-04000615001404-091-001/21.01.2016 г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Алтернативно моли делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане. Моли да му бъдат присъдени разноски като прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 6582,77 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "И.-К." АД против РА № Р-04000615001404-091-001/21.01.2016 г. на ТД на НАП-В. Т., с който за периода м. 8 - 11.2010 г., м. 2 - 12.2011 г. м. 2 - 7.2012 г. и м. 1 и 6.2013 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 17 970,01 лв по фактури на "Васком 2010" ЕООД, "Детекс трейдинг" ЕООД и "ДБН" ЕООД на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не са осъществени доставки. В РА е извършена корекция на ДДС за внасяне поради непризнаване на данъчни кредитни известия издадени и получени от касатора като е определен допълнително за внасяне ДДС общо 195 579,43 лв за периода м. 11 и 12.2011 г. и м. 1 - 3.2012 г., тъй като не са налице условията на чл. 115, ал. 1 и 4 ЗДДС за издаване на ДКИ. В РА е определен корпоративен данък за 2010 г. за довнасяне 89 001,02 лв, за 2011 г. - 2013 г. е определен общо надвнесен данък 93 489,69 лв и са начислени лихви за невнесените в срок задължения. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. В частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 2бр. фактури на "Детекс трейдинг" ЕООД за доставка на тухли неправилен е изводът на съда, че не е доказано прехвърляне на фактурираните стоки от доставчика на получателя чрез предаване и осъществяване на доставките. На л. 724 от преписката е приложена товарителница от 30.08.2010 г. с изпращач Металснаб от адрес Д.-С. и превозвач и получател - ревизираното лице за транспорт на 1584бр. тухли, колкото са фактурирани по спорната фактура № 0200018346/30.08.2010 г. за извършен превоз със товарен автомобил ДК № Вр 6051. На л. 725 от преписката е приложен пътен лист от 30.08.2010 г., издаден от ревизираното лице за товарен автомобил МАН ДК № Вр 6051 за извършен превоз от М. до С. и обратно, като по обратния курс са превозвани тухли и желязо. С приложената товарителница и пътен лист е доказано осъществяване на доставката на 1584бр. тухли по фактурата на стойност 594 лв с начислен ДДС 118,80 лв. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 118,80 лв за м. 8.2010 г. и начислените 65,08 лв лихви. Неустановеният произход на тухлите не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит, щом доставката е осъществена. За втората спорна фактура № 0100032161/10.09.2010 г. на стойност 648 лв, с начислен ДДС 129,60 лв - общо 777,60 лв, също са представени товарителница и пътен лист, издадени от ревизираното лице за извършен транспорт на фактурираните 1728бр. тухли от С. до М. В товарителницата е посочен изпращач М. С., но е приложено банково извлечение, от което е видно, че на 10.09.2010 г. ревизираното лице е превело на "Детекес трейдинг" ЕООД 777,69 лв по проформа фактура от същата дата, която не е приложена по делото. При тези данни предвид съвпадащата стойност по фактурата с плащането на "Детекс трейдинг" ЕООД, приложените товарителница с посочено количество 1728бр. тухли, колкото са по фактурата доводът на касатора, че е доказано приемо-предаване на тухлите по фактурата е основателен и решението в тази част като неправилно следва да се отмени, а вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за м. 9.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 129,60 лв и са начислени лихви 69,90 лв. По фактурата на "Васком 2010" ЕООД е представена фактура за транспортна услуга без посочени направление и дестинация. Не са приложени товарителници и пътни листове. Приложени са нечетливи експедиционни бележки за бетон от трето лице, данните в които не могат да се отнесат към спорната фактура. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на транспортна услуга по фактурата на този доставчик. Решението е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. По фактурите на "ДБН" ЕООД решението също е правилно. Една от фактурите не е представена, поради което за нея не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС. По фактурите за доставка на авточасти, автоуслуги и гуми обосновано съдът е приел, че не е установен видът на стоките и услугите, за какъв автомобил се отнасят, нито е доказано предаването им на ревизираното лице и осъществяване на услугите от доставчика. По доставките на вода за нуждите на строителните работници на ревизираното лице при липса на доказателства, че водата е раздадена на работниците на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по месеци по фактурите, за количеството вода, за което не е доказано да е раздадена на работниците като е прието, че е използвана за цели извън икономическата дейност на лицето. Доводът на касатора, че би могъл да ползва водата в икономическата си дейност в следващи периоди не е подкрепен с доказателства, че водата е била раздадена в следващи ревизията периоди. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта относно доначислен за внасяне данък върху добавената стойност поради непризнати данъчни кредитни известия издадени/получени от ревизираното лице към/от "Нек строй груп" ООД и ЕТ"С. И.-Ц. Петков" в РА не са признати издадените от ревизираното лице данъчни кредитни известия от м. 11 и 12.2011 г. и м. 1 - 3.2012 г. към фактури за доставка на СМР. Същите СМР са префактурирани от "Нек строй груп" ООД и ЕТ" С. И.-Ц. Петков" на ревизираното лице, като с влязъл в сила РА № 060900436/11.01.2010 г. по тях не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице поради липса на осъществени доставки, като е прието, че СМР са извършени от ревизираното лице. По фактурите, издадени от ревизираното лице на "Нек строй груп" ООД и ЕТ "С. И.-Ц. Петков" получателите са ползвали право на приспадане на данъчен кредит, потвърдено за "Нек строй груп" ООД с влязъл в сила РА № 061200911/29.05.2012 г., а на другият получател не е правена ревизия и не би могло да се проведе предвид изтеклия срок по чл. 109 от ДОПК. Правилен е изводът на съда за липса на основание за издаване на данъчните кредитни известия от и към ревизираното лице по чл. 115, ал. 4, т. 2, както и основание по чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗДДС за издаването им - намаление на данъчната основа. Законосъобразен е изводът на органите по приходите в РА, че за неосъществени доставки е приложим чл. 116, ал. 1 от ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че не са представени доказателства за разваляне на сделките, за които са съставени фактурите от "Нек строй груп" ООД и ЕТ "С. И.-Ц. Петков" към ревизираното лице и фактурите от ревизираното лице към двете фирми. Два пъти са издавани данъчни кредитни известия от ревизираното лице към двете фирми без основание, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА в частта за доначислен ДДС, поради непризнати данъчни кредитни известия. Доводите за несъобразена практика на СЕС от съда в тази част е неоснователен. В РА е констатирано, че получателите по фактурите на ревизираното лице не са отразили издадените от него данъчни кредитни известия в дневниците си за покупки, ползвали са право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, с което не е избегнат рискът от загуба на данъчни приходи. Тези констатации се потвърждават от заключението на счетоводната експертиза. Съдът се е позовал на практиката на СЕС, според която корекция на фактура за доставка може да се прави, когато е отстранен риска от загуби на данъчни приходи, което изискване в случая не е налице, след като получателите са ползвали право на приспадане на данъчен кредит и не са отразили ДКИ, издадени от ревизираното лице в дневниците си за покупки. В този смисъл е и решението по дело С-111/14 на СЕС т. 33 и 34 от мотивите. Относно получените ДКИ от "Нек строй груп" ООД и ЕТ "С. И.-Ц. Петков" правилно съдът се е позовал на влезлия в сила РА № 04251100111/13.02.2012 г., определящ задължения по ЗДДС за периода м. 8.2009 г. - м. 3.2010 г. и по ЗКПО за 2009 г. на "И.-К." АД, в който освен, че не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурите на двамата доставчици, е коригиран и начисления данък за внасяне по издадените от него фактури към тях. Позоваването на решението по дело С-138/12 на СЕС е неоснователно. В т. 27 от мотивите на решението СЕС поставя изискване да е отстранен риска от загуба на данъчни приходи, което условие в случая не е изпълнено. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО в РА е увеличен/намален финансовия резултат за 2010 г. - 2013 г. за коригиране осчетоводяването на издадените/получени без основание данъчни кредитни известия от ревизираното лице и двете фирми. Правилно съдът е приел, че влязло в сила решение на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че не са осъществени доставки по фактурите, не е основание за издаване на данъчни кредитни известия по тези фактури по чл. 115 от ЗДДС. Обоснован е изводът на съда за законосъобразно определяне в РА на задълженията по ЗКПО. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 118,80 лв за м. 8.2010 г. и начислените 65,08 лв лихви, и в частта за м. 9.2010 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 129,60 лв и начислени 69,90 лв лихви, като вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Доводът на касатора за завишено претендирано юрисконсултско възнаграждение е основателен, но по други съображения. Претендираният размер от 6582,77 лв е определен върху дължимата сума определена в колона 11 от РА, като не е отчетен фактът, че в РА е извършено прихващане на надвнесената сума от 93 489,69 лв към дължимата сума, поради което общото задължение в РА е 311 403,79 лв след спадане на посочените по-горе суми за ДДС и лихви за м. 8 и 9.2010 г. в общ размер 383,38 лв. Администрацията има право на юрисконсулстко възнаграждение за всяка инстанция по 5644,04 лв - общо 11 244,08 лв. Касаторът има право на разноски по делото в размер 11,79 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на администрацията 11 232,19 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,