Решение № 2595 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Атанасов, подадена чрез адв. Чавдаров, против решение 328 от 22.05.2023 г., постановено по адм. дело 748/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 13/06/1/0/01485/2/01/04/01 с изх. 01-163-6500/312#2 от 14.07.2022 г.,издаден от вр.ИД директор на Областна дирекция Държавен фонд Земеделие" /ДФЗ/ - Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, а част от тях е тълкувал превратно. Искането е за отмяна на решението и на акта. Претендира разноски по делото за двете инстанции съгласно представен списък. Прилага становище. Ответникът директор на Областна дирекция Държавен фонд Земеделие" /ДФЗ/ - Пловдив в депозирана по делото писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнгарждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 13/06/1/0/01485/2/01/04/01 с изх. 01-163-6500/312#2 от 14.07.2022 г., издаден от вр.ИД директор на Областна дирекция Държавен фонд Земеделие" /ДФЗ/ - Пловдив на основание т.11.1.1. от раздел 2 Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони в период 2014 2020 във вр. с чл.11, ал.1, т.1 от административен договор BG06RDNP001-6.001-1678-C01 от 18.10.2019 г. във вр. с чл.26, ал.1, т.1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл.20а от ЗПЗП е отказана изцяло одобрената финансова помощ и е определено публично вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по сключения договор в размер на 24 447,50 лв. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Отговорил е подробно на възраженията на оспорващия относно спазването на процедурата по издаване на акта, които се споделят от настоящата инстанция. Възложил е съдебно-техническа експертиза, която е извършила проверка на място и е изслушал свидетелските показания на св. Миленков. Вещото лице е установило, че имотът представлява земеделска земя, която към момента на огледа не е била обработена и е била обрасла с висока суха трева. Установени са налични единични бройки от овощни насаждения, но експертът не е могъл да даде заключение, къде е бил пожара и каква щета е нанесена на овощните насъждения. Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е изложил мотиви, че са налице както фактическите основания, така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ, тъй като безспорно е доказано, че К. Атанасов не е подал искане за второ плащане, с което е извършено нарушение на чл.2, ал. 3 вр. с чл.4, ал.1 от сключения между страните договор, в резултат на което за ползвателя са настъпили правните последици да върне изплатеното първо плащане по договора. Въз основа на изложеното е приел, че процесният АУПДВ е законосъобразен и жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в условията на делегация. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл.166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Условията и редът за изплащане или отказ за изплащане на финансовата помощ са уредени в Наредба 4 от 30.05.2018 г., издадена на основание чл.9а, т.3 от ЗПЗП. Раздел IV /чл.21 24/ от същата наредба регламентира специфични условия за плащания, като на основание чл.21, ал.1 Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, извършва първо плащане - въз основа на сключен административен договор /т. 1/ и второ плащане - въз основа на подадено искане за второ плащане /т. 2/. Съгласно чл.26, ал.1, т.1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, отказва изцяло безвъзмездната финансова помощ и оттегля вече изплатената, когато бенефициентът не подаде заявка за окончателно или второ плащане в крайния срок, посочен в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Посочените разпоредби са възпроизведени и в сключения между Атанасов и Държавен фонд "Земеделие" административен договор. При условията на чл.21, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. бенефициентът е длъжен да подаде заявление за извършване на второ плащане, окомплектовано с документите, посочени в Условията на изпълнение, в точно определен срок от договора. Неизпълнението на нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второто заявление в срок е скрепено със санкцията, посочена в чл.26, ал.1, т.1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. - отказ за извършване на второ плащане и възникване на задължение за връщане на първото плащане. Правилни и съответни на събраните доказателства по делото са изводите на съда, че са налице правните основания за издаване на АУПДВ по чл.26, ал.1, т.1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г., тъй като от данните по делото се установява, че бенефициентът не е подал заявка за второ плащане ведно с всички задължителни документи към него в крайния срок, посочен в административния договор, който е изтекъл на 01.06.2022 г. Подаването на искане за изменение на сключения договор на 15.05.2022 г. в частта за промяна на срока за подаване на искане за плащане не освобождава Атанасов от поетите задължения по сключения административен договор. Още повече позоваването от негова страна на настъпването на непреодолима сила също е направено извън регламентраните срокове за уведомяване по чл. 32, ал. 2 от Наредба 4 от 30.05.2018 г., като видно от представените доказателства може да се изведе извод, че Атанасов е разбрал за настъпилото събитие най-късно на 01.04.2022 г., но в 15 дневен срок нито е уведомил ДФЗ, нито е представил доказателства за настъпилото обстоятелство. За първи път на 15.05.2022 г. с близо месец закъснение се е позовал на това обстоятелство като е искал изменение на договора. В тази връзка неоснователно в жалбата се сочи, че срокът на изпълнение на задължението за уведомяване не следва да се брои от 01.04.2022 г, а следва да се съобрази представеното постановление на прокуратурата за спиране на наказателно производство от 20.12.2022 г. Видно от цитирания акт, досъдебно производство по случая е образувано в много по-късен етап 30.09.2022 г. когато вече оспореното АУПДВ е било издадено, като от него отново се потвърждава твърдението на Атанасов, че е разбрал за това, че 90 процента от дръвчетата са били изгорели на 01.04.2022 г. от разпитания по делото св. Миленков. В резултат на пропускането на срока по чл. 32, ал.2 от Наредба 4 от 30.05.2018 г., по силата на ал.3 от същата разпоредба касаторът не може да се позовава на непреодолима сила или извънредно обстоятелство. След като нито е уведомил в срок ДФЗ за настъпилата непреодолима сила, нито е подал заявка за второ плащане ведно с всички задължителни документи към него, за касатора възниква последицата да възстанови полученото първо плащане по административния договор и да му бъде отказана изцяло одобрената финансова помощ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,