Решение № 472 от 3.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2011 г.

Решение № 472 от 3.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощника му адв. Н. А. срещу въззивното решение № 43 от 19.10.2010 г., постановено по гр. дело № 388/2010 г на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено като процесуално недопустимо решение от 30.4.2010 г., постановено по гр. дело № 1587/2009 г на Видински районен съд и е прекратено производството по него. С решението на първоинстанционния съд е прогласена за нищожна съдебната делба, извършена по гр. дело № 1782/2000 г по описа на Видински районен съд между съделителите Г. Д. Г., И. П. А., П. Б. Й., П. Й. Й. и К. Й. Й. по отношение на следните имоти: нива в м. "Ш. " с площ от 28, 740 дка, четвърта категория, съставляваща имот №.... по плана за земеразделяне на [населено място], ЕГН М......, [община], при граници и съседи: нива №..... на наследници на П. Г. Й., кадастрален №....-полски път, кадастрален №.....-полски път и нива №.... на наследници на Н. М. Й. и нива в м. "Ш." с площ от 1, 300 дка, четвърта категория, съставляваща имот №..... по плана за земеразделяне, [община], при граници и съседи: нива №... .. на наследници на С. М. Г., кадастрален № 172-полски път, нива №.... на наследници на П. Г. Й. и нива №.... на наследници на Н. М. г. С определение № 690 от 3.8.2012 г., постановено по гр. дело № 231/2011 г на Върховният касационен съд, Първо Гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК на въззивното решение № 43/9.10.2010 г по в. гр. дело № 388/2010 г по описа на Видински окръжен съд по въпроса има ли правен интерес приобретателят на недвижим имот да предяви иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН за нищожност на съдебна делба, с предмет същия имот, започнала и извършена след прехвърляне на имота, ако този приобретател не е конституиран и не е взел участие в делбата като главна страна, а съдът служебно е приложил чл. 76 от ЗН, обявявайки разпоредителната сделка за относително недействителна, извършил е делбата на имота без негово участието и делбеното решение му се противопоставя, от което търпи неблагоприятни последици. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по касация Г. Д. Г., К. Й. Й., П. Й. Й. и Теменуга С. Г. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема за установено следното: Производството е образувано по иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с оглед задължителните указания на ТР № 1/19.5.2004 г по гр. дело № 1/2004 г на ОСГК на ВКС предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН е недопустим, тъй като същият е приобретател по договора за покупко-продажба на процесните имоти, сключен само с един от сънаследниците на общия наследодател Й. Й.. Приел е, че неучастието му в делбата на тези имоти не е основание да иска прогласяване на нейната нищожност, тъй като приобретателят по сделката има качеството на главна страна, но само по иска за прогласяване на относителната недействителност. Приел е, че с решение № 377 от 29.3.1999 г на ПК В. на наследниците на П. Г. Й. е възстановено правото на собственост върху две ниви, представляващи имоти №... и №...., съответно от 28,740 дка и от 1, 300 дка в м. "Ш." в землището на [населено място].След смъртта на П. Й., настъпила на 15.8.1966 г същият бил наследен от тримата си низходящи: син Й. П. Й. и дъщери И. П. А. и Г. П. А..Прието е, че на 21.8.2000 г Й. Й. се е разпоредил чрез продажба с наследствените имоти в полза на [фирма], без да е прекратена съсобствеността върху тях между тримата наследници на П. Й..Четири месеца по-късно-на 21.2.2000 г сестрите на Й. Й.-Г. А. и И. А. предявили срещу него иск за делба на двете ниви.С решение № 366 от 20.7.2004 г, постановено по гр.дело № 918/2003 г., ВКС, Първо ГО е приел, че процесните ниви се наследяват по равно от тримата низходящи на П. Й., тъй като извършените от дъщерите му откази от наследство след обобществяване на земеделските земи и преди възстановяването им нямат правно действие.Делбата е допусната между следните съделители и делбени части: 3/9 ид.части за Г. Д. Г.-заместил в процеса на основание чл.120 от ГПК /отм./ майка си Г. А., 3/9 ид.части за И. А. и по 1/9 ид.част за всеки от наследниците на Й. Й.-починал в хода на процеса: П. Б. Й.-съпруга и П. Й. Й. и К. Й. Й.-синове.С решение от 8.1.2007 г., постановено по гр.дело № 1782/2000 г., Видински районен съд е извършил делбата на основание чл.292 от ГПК като е поставил в дял на всеки от съделителите част от процесната нива, представляваща имот №...., разделена на 9 дяла, а съделителят Г. Г. е получил в собственост и нивата от 1, 301 дка, представляваща имот №.... от 1, 301 дка, при извършено между страните уравнение на дяловете.Решението е влязло в сила на 15.5.2009 г., а на 23.9.2009 г притежателят на имота по договора от..... г продажба- [фирма] е предявил срещу всички наследници на П. Й. иск по чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на делбата, извършена по гр.дело № 1782/2000 г на Видински районен съд, поради неучастието му като главна страна в същата. По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС недействителността по чл. 76 ЗН е относителна и съдът не може да я прилага служебно. За приобретателят на недвижим имот липсва правен интерес от това да предяви иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН за нищожност на делба с предмет същия имот, в която делба той не е участвал като главна страна и която е започнала след придобиването му от приобретателя по силата на разпоредителната сделка, извършена само от един от сънаследниците. Искът по чл. 75, ал. 2 от ЗН не ползва приобретателя по сделката, извършена преди завеждане на делото за делба, защото той претендира да е изключителен собственик, а не съсобственик на делбените имоти. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. С ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че недействителността по чл. 76 ЗН е относителна и съдът не може да я прилага служебно, ако не е била релевирана по съответния ред от съделител, който не е страна по разпоредителната сделка. В делбеното производство като главни страни следва да участвуват както сънаследникът - прехвърлител, така и третото лице - приобретател, които имат качеството на необходими другари, но само при извършено позоваване на чл. 76 от ЗН, чрез възражение или предявен инцидентен установителен иск и само в първата фаза на делбата. Следователно приобретателят по сделката има качеството на главна страна в делбения процес само по искането за прогласяване на относителната недействителност. В случая прехвърлителната сделка, от която черпи права ищецът не е била оспорена по реда на чл. 76 ЗН в първата фаза на делбата и затова той не е конституиран като страна по делото. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът служебно е приложил нормата на чл. 76 от ЗН във втората фаза на делбата. Влязлото в сила решение, с което между страните е допусната делбата е очертало конкретните предметни и субективни параметри, в който тя следва да се извърши. Без съгласие на страните и в съответствие с уредената от закона възможност делбата не може да се извърши между лица, който не са били страни в първата фаза. Следователно делбеният съд не е приложил служебно чл. 76 от ЗН, а е бил длъжен са извърши делбата между същите лица, които са взели участие в първата фаза на процеса и са обвързани със силата на присъдено нещо на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.). Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делба, извършена без участието на някой от съделителите, е изцяло нищожна. Решението по нищожната делба не е пречка за извършването й между действителните собственици. Всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. Приобретателят по сделката не е съсобственик в процесните имоти и няма качеството на съделител в делбеното дело. Следователно неучастието му в нея не я прави нищожна по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗН. Приобретателят по сделката претендира да е изключителен собственик на договорно основание, по силата на разпоредителната сделка извършена в негова полза преди завеждане на делото за делба. А след като между страните по делото не е налице съсобственост за [фирма] липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 75, ал. 2 от ЗН. Исковете, с които той може да брани правото си на собственост са два-ревандикационен, когато не владее вещта и установителен, когато упражнява фактическа власт върху нея, както в настоящия случай. Решението, постановено по иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН има установителен характер, то не подлежи на изпълнение и следователно по никакъв начин не гарантира осъществяване правата на ищеца по евентуално позитивно решение. В случай, че ищецът счита себе си не за изключителен собственик на имотите, а за съсобственик в тях, като притежател единствено на дела на Й. Й., той би могъл във всеки един момент да предяви срещу ответниците нов иск за делба. Обжалваното въззивно не противоречи на ТР № 1 от 19.5.2004 г. на ВКС по гр. дело № 1/2004 г на ОСГК., тъй като в т. 1 същото разпорежда, че под страх от нищожност по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗН в делбата следва да участват като главни страни прехвърлителят и приобретателят само в случаите, когато чрез възражение или инцидентен установителен иск е релевирана относителна недействителност на акта на разпореждане, като това право може да бъде упражнено до приключване на устните състезания в първата фаза. По горните съображения следва да се приеме, че изложените във касационната жалба твърдения за неоснователни. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение