Решение № 10964 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2017 г.

Решение № 10964 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администранивнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "У. Б." ЕООД срещу решение № 7801 от 8.12.2016 г. по адм. д. № 5584/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № 1/11.01.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отменена регистрацията на марката "RED X" с рег. № 70437. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че ограничението в нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗМГО е неотносимо към искането за отмяна на регистрацията. Искането е подадено в ПВ повече от пет години след регистрацията й, което съпоставено с продължителния съдебен процес по заличаването и знанието на Р. Б. Г. за регистрацията на марката, преклудирало правото на дружеството да се противопостави на марката. Чл. 27, ал. 1 от ЗМГО изключва от кръга на лицата, тези, които са знаели за регистрацията и са притежатели на по-ранната марка. Жалбоподателят е защитавал правата си пред компетентния административен орган, а след това пред съда, което означава, че не се дезинтересирал от своята марка. Според жалбоподателя защита на правата върху марката може да се счита за вид използване. Цитира съдебна практика съгласно която "въпросът относно това какво следва да се случи в периода между подаването на искова молба и постановяването на окончателното решение отново следва да бъда оставен на съдилищата, т. е. съдът е този, който ще реши имало ли е риск, който да обоснове неразумността на използването или не". Сочи, че неразумността на използването е основателна причина за неизползване на марката. Представили са доказателства, че жалбоподателят е използвал марката в периода между изтичането на 5-годишния период и подаване на искането, които са за подготовката на използването - два договора и фактура за проектиране и отпечатване на етикети и производство и продажба на бутилки енергийни напитки с процесната марка. Неправилно съдът приел, че не е налице реално използване на марката, с цел създаване на пазарен дял. Представените доказателства сочат, че собственикът на правата върху процесната марка е започнал подготовка за възобновяване на използването й. Ответната страна Р. Б. Г. (R. B. G.) е представила писмен отговор. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗМГО се прилага към напълно различен фактически състав от този, посочен от "У. Б." ЕООД. Висящото производство по заличаване на отменената марка не представлява основателна причина за неизползването по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО. Само обстоятелствата, които имат достатъчно пряка връзка с дадена марка, като правят използването й невъзможно или неразумно и които не зависят от волята на притежателя на тази марка, могат да бъдат квалифицирани като основателни причини за неизползването на тази марка. В решението на Четвъртия апелативен състав по дело R 0997/2009-4 е постановено, че висящото производство по заличаване не прави използването на марката "неразумно". По конкретно, дори висящи производства или потенциална опасност от предявяване на искове за нарушение не съставляват основателна причина за липсата на използване. "Всяко лице, което в качеството си на притежател на марка е заплашено от производство по отменяне на основание неизползване, в случай че основанието за производството е липсата на използване, не е изложен на риск, различен от стандартния риск срещу него да бъде инициирано съдебно производство, което от негова гледна точка да е необосновано. В такъв случай притежателят на марката трябва да разгледа перспективите за успешно производство срещу него и може или да се откаже (да не започне да използва марката) или да се защитава срещу жалбата/иска. В последния случай той трябва да приеме решението на независимите съдилища, които могат да бъдат постановени по искове, разглеждани в ускорени производства (в държавите, в които такива производства са допустими) и също така постановени по отрицателни установителни искове. Той не може да възрази и да претендира, че трябва да бъде защитен срещу обжалването на съдебно решение на втора инстанция или в основно производство (...), и че несигурността следва да бъде призната за основателна причина за неизползване (Решение на Четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, по дело № R 0764/2009-4 Ч "HUGO BOSS/BOSS", от 09 март 2010. § 22) . Претендира разноски в размер на 3 988,99 лв. адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че между страните е имало образувано производство по оспорване на регистрацията на марката като е искано нейното заличаване, което не прегражда възможността на притежателя на марката да я използва, тъй като не е в зависимост от образуваното производство. Не е прието становището на жалбоподателя за приложението на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗМГО. Посочено е, че от тълкуването на диспозитива на тази норма е видно, че при наличието на предвидените в нея обстоятелства се ограничаване правото на притежателя на по-ранната марка да иска заличаване на по-късната, респ. да се противопостави на нейното използване, което ограничение е неотносимо към искането за отмяна на регистрация. Представените доказателства - фактури и договори са за период, който следващ подаването на искането за отмяна на регистрация на марката, поради което не са относими по отношение на приложението на забраната по чл. 25, ал. 2, предл. 1 от ЗМГО. Други доказателства, които да са преди датата на подаване на заявлението - 17.10.2014 г., не са ангажирани от страна на оспорващия, както в хода на административното производство, така и пред съда. Решението е правилно. Правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, предвид чл. 46, ал. 5, чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 19 и др. ЗМГО и е отхвърлил оспорването. След анализ на чл. 27, чл. 26 и чл. 25 ЗМГО основателно съдът е приел, че предвиденото ограничение в чл. 27, ал. 1 ЗМГО е свързано с изтичане на 5 годишен срок, през който притежателят на по-ранната марката е търпял използуването на по-късната, знаейки за това използване, е свързано с производството по чл. 26, ал. 1 ЗМГО за заличаване на регистрацията на марката, когато е извършена в нарушение на чл. 2 и чл. 11 ЗМГО, но не е и с производството по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО за отмяна на регистрацията на марката, когато същата не е използвана, съгласно чл. 19 ЗМГО. Законодателят е предвидил производството по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО да може да бъде инициирано от всяко лице и е свързано с неизползване на марката, съгласно чл. 19 ЗМГО и за това производство е без правно значение дали е провеждано производство по чл. 26, ал. 1 ЗМГО. Двете производства имат и различни правни последици с оглед на чл. 28 ЗМГО. Обосновано съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за съществуване на основателни причини за неизползване на марката в периода 17.10. 2009 г. - 17.10. 2014 г., когато е подадено искането за отмяна на регистрацията. В тази връзка правилно съдът е съобразил решение от 14.06.2007 г. по дело № С 246/2005 г. на СЕС - т. 45-55 и диспозитива му за това, че чл. 12, § 1 от Директива 89/104/ЕИО/21.12.1988 г. трябва да се тълкува, в смисъл, че основателни причини за неизползване на дадена марка съставляват причините, които имат пряка връзка с тази марка, като правят използването й невъзможно или неразумно и които не зависят от волята на притежателя на тази марка. Правилно съдът е приел, че производството, по което са били постановени решенията на АССГ и ВАС относно заличаване на марката не прегражда възможността на притежателя на марката да я ползва. В тази връзка при съобразяване на чл. 28, ал. 4 ЗМГО използването на марката не създава риск от юридическа отговорност или други неблагоприятни последици за притежателя на марката защото евентуалното заличаване на същата не превръща извършените правомерни действия по използуването й в неправомерни. При съобразяване на тълкуването с посоченото решение на СЕС не могат да се възприемат като състоятелни доводите за това, че използуването на марката е неразумно с оглед на евентуалните разходи за използването й в случаи на неблагоприятно развитие на административното и съдебното производство. В тази връзка следва да се има предвид и Решение от 09.12.2008 г. по дело № С 442/2007 г. на СЕС относно тълкуването на реалното използуване на марката по смисъла на чл. 12, § 1 от цитираната Директива, с оглед на основната функция на марката, което се състои в гарантиране на потребителите идентичността на произхода на стоката и използването й на пазара на стоки и услуги, както и за това, че защитата й не може да продължава ако марката загуби своя търговски смисъл. В този смисъл не намира опора предложеното в касационната жалба разширително тълкуване на понятието "неразумно", което по същество да изключва изпълнението на задълженията, произтичащи от чл. 19 ЗМГО и чл. 10 и чл. 12 от посочената Директива, с оглед и на задължителното тълкуване на СЕС. И. на марката и свързаните с това разходи, с цел постигане на печалба не може да се квалифицира като неразумна дейност с оглед на съществуващия риск от евентуални финансови загуби предвид изхода от съответно административно или съдебно производство. Производството по заличаване, инициирано срещу отменената марка не е довело до невъзможност да се използва посочената марка, правото на "У. Б." ЕООД да използва марката си не е било засегнато. Правото би могло да бъде засегнато, ако беше издадена изрична съдебна заповед, която да налага като привременна мярка забрана за използване на марката по време на висящото производство. Представените от "У. Б." ЕООД доказателства заедно с жалбата пред административния съд са неотносими и не доказват реално използване. Петгодишният период в рамките на който следва да се докаже ползване е от 17 октомври 2009 г. до 17 октомври 2014 г. Представените доказателства се отнасят до по-късен период - февруари 2015 г. и по-късно и не доказват реално ползване. Подписването на договор за дизайн и разпечатване на етикети не доказва ползване на отменената марка, не доказва ползване и рамковият договор съгласно който една страна се задължава да произведе стоки при наличие на поръчка от другата страна. Използването следва да бъде достатъчно, за да покаже действително използване на марката. Представените доказателства показват само намерение за използване, а не действително използване на марката. Правилно съдът е приел, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМГО. Жалбоподателят не е започнал или възобновил реалното използване на марката в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Жалбоподателят заявява, че не е започнал ползването й в петгодишния период, а след това извършил само подготовка за ползването й, което не представлява реално използване на марката. Ето защо съдът е направил верен краен извод за неоснователността на възраженията на дружеството жалбоподател и за това, че не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения административен акт. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение