Решение № 99 от 2.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 554/2016 г.

Решение № 99 от 2.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 554/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на А. Д. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 1778/11 г., с което е потвърдено първоинстанционнното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр. д. № 1370/2000 г., на осн. чл. 304 ГПК. С решението, чиято отмяна се иска, са отнети в полза на държавата по иск с пр. осн. чл. 42 ЗСГ, отм., предявен от Окръжна прокуратура Б. срещу съпруга на молителката Р. Д., три недвижими имота - магазин № 14, със застроена площ от 424,47 кв. м. в [населено място], трети жилищен етаж от сграда в [населено място] и дворно място в [населено място] с площ от 302 кв. м., индивидуализирани по делото и в решенията на първоинстанционния и въззивния съд. Молителката твърди и подробно обосновава, че тези имоти са придобити в съпружеска имуществена общност и поради естеството на вещното право искът за отнемането на имотите е следвало да се предяви и срещу двамата съпрузи, като задължителни необходими другари в процеса. Молителката не е участвала в делото и затова е легитимирана да иска на осн. чл. 304 ГПК отмяна на вл. в сила решение, което я обвързва - ППВС № 2/1977 г., т. 12. Твърди, че е узнала за влязлото в сила решение с връчване на исковите молби по три граждански дела с цитирани номера, заведени от държавата срещу нея и Р. Д. по искове с пр. осн. чл. 135 ЗЗД - за обявяване на относителната спрямо ищеца недействителност на извършените от двамата ответници разпоредителни сделки с посочените три имота. Моли да бъде отменено вл. в сила решение на Апелативен съд София по посоченото по-горе въззивно дело и делото да бъде върнато на компетентния съд за ново разглеждане с участието на молителката, като ответник по иска. Ответникът по молбата Р. Д. я намира за основателна. Ответникът по молбата Прокуратура на РБ я оспорва като недопустима и неоснователна. ВКС на РБ при разглеждане на молбата за отмяна намира следното: По възражението на Прокуратура на РБ за недопустимост на молбата, направено в съдебното заседание: Молителката Д. е получила със задължение да предаде на съпруга си - ответник по иска Р. Д. съобщението за първоинстанционното решение по делото - на л. 391, както сочи ответникът Прокуратура на РБ. Тя е разпитана като свидетел от първоинстанционния съд и е знаела за заведеното дело - л. 48. Няма данни обаче да е узнала за влязлото в сила въззивно решение /постановено от АС на 12.04.2012 г. и недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС по гр. д. № 1080/12 г. на ВКС, четвърто г. о. от 14.11.12 г./ преди сочения в молбата момент. Тя не е страна по делото и формално няма задължение да следи за хода и резултата му. В практиката на ВКС - р. № 66 по гр. д. № 39/83 г. ОСГК, се приема, че при преценката за своевременното подаване на молбата за отмяна няма значение дали съпругът - молител, който не е участвал в делото, е получавал призовки и съобщения по делото, адресирани до другия съпруг - страна по делото. От значение е кога молителят е узнал за решението, чиято отмяна се иска. Затова ВКС намира молбата за отмяна за допустима - подадена е в срока по чл. 305, т. 5 ГПК от узнаване на вл. в сила решение за отнемане в полза на държавата на посочените в молбата недвижими имоти. По основателността на молбата: В задължителната практика на ВКС - ППВС № 10/29.06.1976 г., т. 6, е даден отговор на въпроса, дали искът по чл. 34 ЗСГ следва да се предяви против всички членове на домакинството, и то за солидарното им осъждане за придобитите от тях нетрудови доходи по чл. 34 ЗСГ, дали всеки от тях отговаря само за придобитото от него, или следва да се предяви само против някой от тях за цялото неоправдано със законни доходи имотно увеличение на домакинството. Прието е, че когато увеличението на имуществото на домакинството е такова, че не може да се установи самостоятелно натрупване на доходи от някои от членовете му и се изразява в парична равностойност, с оглед разпоредбите на чл. 35, т. 1 и 37 ЗСГ отнемането може да стане в лицето на кой да е чл. на домакинството. Тогава обаче, когато съгласно чл. 43, ал. 1 ЗСГ ще следва да се отнеме недвижим имот, придобит със средства от нетрудови доходи, или когато са събрани доказателства за нетрудов доход със самостоятелен характер по смисъла на чл. 64 ППЗСГ, то отнемането следва да стане в лицето на оня чл. на домакинството, който го е придобил. Същото се приема и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - р. по гр. д. № 988/10 г. на четвърто г. о. Там е посочено, че с т. 6 от Постановление № 10/29.VI.1976 г. по гр. д. № 13/75 г. Пленумът на ВС е приел, че ако ще се отнеме недвижим имот в производство по иск по чл. 34 ЗСГ (отм.), отнемането се постановява в лицето на носителя на правото на собственост или на вещното право, т.е. на оня чл. на домакинството /в което по смисъла на чл. 50, ал. 2 ЗСГ (отм.) се включват съпрузите, техните деца - малолетни, непълнолетни, пълнолетни, а родителите на съпрузите - ако живеят заедно с тях/, който го е придобил. Следователно отнемане на недвижим имот по реда на Глава трета ЗСГ (отм.) от такова лице /по чл. 35 ЗСГ (отм.) може да бъде постановено само ако то е страна по делото, т.е. ако и срещу него е предявен иск по чл. 42, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 34 ЗСГ (отм.), в производството по който то може да доказва, че придобиването не е станало с доходи по чл. 31 и чл. 33 ЗСГ (отм.). С оглед на тези разяснения за пасивната процесуална легитимация по иска с пр. осн. чл. 42 ЗСГ, отм., дадени в задължителната и трайна практика на ВКС, неоснователни са възраженията на ответника Прокуратура на РБ в отговора на молбата за отмяна и в съд. заседание, че искът по чл. 42 ЗСГ, отм. се предявява, съобразно изрично посоченото в тази разпоредба относно процесуалната легитимация, само срещу лицето, получило доходи по чл. 31 и 33 от ЗСГ, отм. С цитираното в молбата ППВС № 2/77 г., т. 12 е указано, че когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двата съпрузи. Поради това искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи. В делото те имат положение на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК, отм. /чл. 216 ГПК нов/. Когато обаче единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото, защото поради естеството на спорното правоотношение то е еднакво за двамата съпрузи. В този случай законът в чл. 233, ал. 2 ГПК, отм. /чл. 304 ГПК, нов/ е предвидил нарочен способ за отмяна на влязлото в сила решение. Или правото да се иска отмяна по чл. 304 ГПК се отнася за спорове с вещноправен характер относно вещи от имуществената общност, за които решението следва да е еднакво за двамата съпрузи. На осн. чл. 19, ал. 1 от СК, отм. вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос /който се презумира съгл. ал. 3 на с. р./ принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Аналогична е разпоредбата на чл. 21, вр. с § 4 от сега действащия СК /2009 г./. В производството по отмяна ВКС изследва дали придобитото вещно право е общо за двамата съпрузи - Р № 66 по гр. д. № 39/83 г. ОСГК. От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че бракът на Р. Д. и молителката А. Д. е сключен на 5.12.1966 г. и съществува до момента, при липса на твърдения и данни за обратното. И трите сочени в молбата недвижими имота са придобити по време на брака. Въпреки това, според ВКС, първият от посочените в молбата имоти - магазин № 14 в [населено място], [улица], отнет с въззивното решение в полза на държавата, не е придобит и притежаван в съпружеска общност. Имотът е придобит с договор за продажба на търг на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинското предприятие от 29.12.1996 г. Договорът е сключен между [община] и [фирма], представляван от Р. Д. Съгласно ТР № 2/2001 г. ОСГК, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему. Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за неговите задължения - съпругът на едноличния търговец разполага с иск за част от стойността на вещите или за дял от вземанията в предприятието на първия или от стойността на дяловете или част от ликвидационния дял. Затова молбата за отмяна по чл. 304 ГПК на вл. в сила въззивно решение, с което е постановено отнемането на този имот само срещу отв. Р. Д. е неоснователна. Молбата за отмяна на вл. в сила въззивно решение е основателна за останалите два имота, отнети в полза на държавата: Третият жилищен етаж от сграда в [населено място] е придобит с договор за продажба по нот. акт № 154 от 7.03.1996 г. Договорът е сключен между двама продавачи- физически лица и купувача Р. Д. по време на брака му с молителката или имотът е придобит в съпружеска имуществена общност. Парцелът в [населено място] с площ от 302 кв. м. също е придобит по време на брака, с договор за замяна сключен от Р. Д. и А. Д., от една страна и посочените в договора други две физически лица, от друга. Замененият от съпрузите Д. апартамент № 72 в [жилищен адрес][жк] в [населено място] е придобит в съпружеска общност с нот. акт № 106/7.10.93 г., по време на брака им. Придобитият от съпрузите със замяната парцел също е съпружеска имуществена общност. За тези два имота, придобити и притежавани в съпружеска имуществена общност, вл. в сила въззивно решение следва да бъде отменено на осн. чл. 304 ГПК. За останалите отнети с въззивното решение имоти и автомобили - ако се приеме, че общо заявеното искане за отмяна на решението ги обхваща, не са обосновани предпоставките по чл. 304 ГПК за допустимост и основателност на молбата - кога молителката е узнала за отнемането им и че са придобити в съпружеска общност. След частичната отмяна на вл. в сила въззивно решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане с конституиране и на молителката Д. като ответник по иска с пр. осн. чл. 42 ЗСГ, отм., наред с ответника Д. Делото е разгледано от инстанциите по същество по реда на ГПК, отм. В ТР № 1/4.01.2001 г., т. 17 е указано, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар / както е в случая/ или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество. Това се отнася за процесуалните действия, с които се осъществява защитата на правата на неучаствалия съпруг по иск за отнемане на имоти, придобити в СИО - той може да доказва, че придобитото от него не е с доходи по чл. 31 и 33 ЗСГ, отм., според цитираното по-горе решение на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 988/10 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.