Решение № 14845 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2020 г.

Решение № 14845 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Попниколов, чрез процесуален представител адвокат М. Добрев, за отмяна на влязло в сила решение № 8815/6.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2620/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за разрешаване на делото, които не са били известни на страната. Ответната страна- Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Русе – изразява становище за недопустимост или при условията на евентуалност неоснователност на подаденото искане за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на искането за отмяна, го намира процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240 АПК от легитимирана страна, за която влезлият в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен. По същество молбата е неоснователна поради следното: Разгледано по същество е неоснователно и следва да се отхвърли по следните съображения: С Решение № 8815/6.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2620/2020 г., по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила Решение № 16/23.12.2019 г. по административно дело № 419/2019 г. на АС-Русе. С последното, жалбата на Д. Попниколов против Акт за установяване на общински публични вземания № СУД002417/21.12.2018 г. е частично уважена, в следствие на което размерът на лихвите за дължими главници от ДНИ и ТБО е намален. Въз основа на събраните доказателства, Административен съд Русе е установил фактическа обстановка, която изцяло е споделена от касационната инстанция. Предмет на настоящото съдебно производство е искане на основание чл. 239, т. 1 от АПК, за отмяна на влязло в сила касационно решение. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Хипотезата е за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. С искането за отмяна на горепосоченото решение Д. Попниколов не представя нови факти или обстоятелства, а единствено твърди, че не от всички съсобственици на спорния имот се търси заплащане на данък недвижим имот и такса битови отпадъци и поради което неправилен е издадения Акт за установяване на общински публични вземания № СУД002417/21.12.2018 г. В искането за отмяна, Попниколов излага факти по съществото на спора като твърди за допусната грешка в изчисленията на квадратурата на идеалните части на имота за които е обложен, цитира съдебна практика в разрез с постановеното Решение № 8815/6.07.2020 г., по адм. дело № 2620/2020 г., по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да коментира посочените оплаквания на ищеца тъй като настоящото производство е по отмяна на влезли в сила съдебни актове. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Твърденията на ищеца в останалата част от искането за отмяна не могат да бъдат подведени под хипотезата на нито една от изброените в чл. 239 АПК. Водени от горното, настоящата съдебна инстанция намира искането за отмяна на влязло в сила решение № 8815/6.07.2020 г. по адм. д. № 2620/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение с което е оставено в сила Решение № 16/23.12.2019 г. постановено по административно дело № 419/2019 г. на АС-Русе за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното и на основание чл. 244 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия