Решение № 6417 от 15.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт В. Главчев, против Решение 28/18.08.2022 г., постановено по адм. дело 234/2022 г. по описа на Административен съд Русе /АС- Русе/, с което е отменено по жалба на Общото събрание на Русенски университет Ангел Кънчев" решение 236/28.04.2022 г. по преписка 72/2017 година, 5 - членен състав на КЗД, в частта с което Комисията е установила, че 1. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 5 от Правилника за дейността на Русенски университет "Ангел Кънчев" представлява форма на непряка дискриминация по признак лично положение" спрямо преподавателите, сключили или желаещи да сключат трудов договор с висши учебни заведения, извършващи обучение по сходни или идентични професионални направления и специалности, по които Русенският университет има акредитация, в населени места, където университетът провежда учебен процес, в сравнение с преподавателите, които са сключили или желаят да сключат допълнителен трудов договор с друг вид работодател; 2. Че чл. 47, т. 7 от Правилника за дейността на Русенски университет "Ангел Кънчев" представлява форма на непряка дискриминация спрямо преподавателите от Русенски университет "Ангел Кънчев", на които се ограничава възможността да осъществяват дейност извън тази, извършвана в рамките на основното им трудово правоотношение както и предписанието към Общото събрание на Русенски университет Ангел Кънчев" в едномесечен срок от получаване на настоящото решение на Общото събрание на Русенски университет Ангел Кънчев" да предприеме действия за изменение на правилника за дейността си така, че да отпаднат изискванията за предоставяне на предварително съгласие в случаите, в които даден работник/служител пожелае да полага труд по допълнителен трудов договор с друг работодател. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Не се претендират разноски. В с. з. касаторът не се представлява. Ответната страна Общо събрание на Русенски университет Ангел Кънчев", чрез адв. Барашка в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Ответната страна Л. Любенов не депозира отговор по касационната жалба. В с. з. Любенов не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение. Установил е, че в хода на административното производство е настъпила промяна с текстовете на чл.46, ал.2, т.5 и чл.47, т.7 от Правилника за дейността на Русенския университет Ангел Кънчев, които не са взети предвид от КЗД във възобновеното производство. Приел е, че от решението на КЗД не става ясно кои от разпоредбите са обявени за дискриминационни от старата или от новата редакция на Правилника. Счел е, че не е налице непряка дискриминация по признак лично положение спрямо Л. Любенов или преподавателите в Русенския университет Ангел Кънчев, поради което е отменил административния акт в оспорената му част като незаконосъобразен. При извършване на проверка за законосъобразност на оспореното Решение 236/28.04.2022 г. по преписка 72/2017 година на КЗД първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административният съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства. Правилно съдът тълкува и прилага нормите на ЗЗДискр., като не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон. В решението е направен анализ на фактическия състав на непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и коректно е посочено, че непряка дискриминация е налице когато лице на основата на защитените признаци по чл. 4 от ЗЗДискр. е поставено в по - неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед постигането на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В случая правилно е прието, че не е налице по-неблагоприятно третиране на Л. Любенов или преподавателите в Русенски университет Ангел Кънчев спрямо други лица при сравними сходни обстоятелства. КЗД не е посочила в сравнение с кои лица преподавателите от Русенския университет са били третирани по - неблагоприятно, за да се приеме, че е налице дискриминация. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че при новото разглеждане и произнасяне по преписката, КЗД не е отчела и обсъдила извършените между двете произнасяния изменения на процесните разпоредби на Правилника за дейността на Русенския университет Ангел Кънчев, които е определила за дискриминационни. Правилно административният съд е приел, че не става ясно коя редакция на разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл.47, т.7 от Правилника за дейността на Русенския университет Ангел Кънчев са обявени за дискриминационни с оспореното решение, тъй като съдържанието на разпоредбите е различен в старата и новата редакция. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. Касационната инстанция споделя извода на Административен съд - Русе, че в конкретния случай разпоредбите на чл.46, ал.2, т.5 и чл.47, т. 7 от Правилника за дейността на Русенския университет Ангел Кънчев, обявени за дискриминационни, и в двете им редакции не сочат на нееднакво третиране и ограничаване на преподавателите във висшето заведение, поради което не е налице фактическият състав на непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. В обобщение - правилни са изводите на първоинстанционния съд, че така постановеното решение на КЗД в оспорената му част е незаконосъобразно. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски от ответната страна, които са своевременно заявени с отговора по касационната жалба, но не следва да бъдат присъждани въпреки изхода на спора, тъй като в хода по същество адв. Барашка изрично заявява, че не претендира разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение