Решение № 9114 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2017 г.
ВАСV отделение04.07.2018 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 534/27.01.2017 г., постановено по адм. д. № 5752/2016 г., по описа на Административен съд - С. град и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Л. П. Б. срещу заповед № 513з-3490/05.05.2016 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи. ОСЪЖДА Л. П. Б., да заплати на Столична дирекция вътрешните работи сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9114 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба от директора на Столична дирекция на вътрешните работи -МВР, чрез процесуален представител, срещу решение № 534/27.01.2017 г., постановено по адм. д. № 5752/2016 г., по описа на Административен съд - С. град/АССГ/, с което е отменена негова заповед № 513з-3490/05.05.2016 г. Касационният жалбоподател твърди в касационната жалба и в писмени бележки, че решението е неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Л. П. Б., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С решение № 534/27.01.2017 г., постановено по адм. д. № 5752/2016 г. по описа на Административен съд- С. град /АССГ/, административният съд е отменил заповед № 513з-3490/05.05.2016 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/-МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1от Закона за министерство на вътрешните работи/ ЗМВР/ във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР на Л. П. Б. - полицейски инспектор в група "Оперативна дежурна част" към 06 Районно управление при СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна съдът е приел, че с оспорваната заповед Браниславов е наказан за това, че като оперативен дежурен в О6 РУ- СДВР, на 14.11.2015 г. на Единния европейски номер /ЕЕН/112 - е получен сигнал от граждани за голямо струпване на "бежанци"- около 200 човека, пречещи на живущите . . . сигналът не е отразен в дневника за получени и предадени сигнали на ОДЧ и не го е предал за проверка на патрулите по единната разстановка, с което е нарушил точка IV, 1 от Процедура за ежедневната дейност на длъжностните лица от ОДЧ/рег. № 12038/17.02.2014 г. по описа на 06 РУ при СДВР, към точка 1, раздел II на приложение № 1 от И. I.-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурството в МВР- сочеща: при получаване на сигнал за подготвяни или извършени престъпления и други правонарушения, държавните лица от ОДЧ на 06 РУ-СДВР записват сигнала в "Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания; вземат незабавно необходимите мерки за тяхното предотвратяване, за пресичане и задържане на извършителите, за предотвратяване настъпването на възможни вредни последици, както и за запазване на местопроизшествието до пристигане на дежурна оперативна група. Установено е, че със Заповед от 29.12.2015 г. министърът на МВР е разпоредил проверка по повод постъпили сигнали на граждани, живущи в близост до Регистрационно - приемателен център на Държавна агенция за бежанците в гр. С., кв. "Овча купел" за "продължаващ повече от две години трафик на чуждестранни граждани". Във връзка с констатациите от проверката - соченото по горе бездействие на Браниславов е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. След проведена процедура със заповед № 513з-3490/05.05.2016 г. на Директора на СДВР-МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР/ във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР на Л. П. Б. - е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени административния акт съдът е приел, че дисциплинарното обвинение не е доказано от дисциплинарно наказващия орган/ДНО/. Според решаващите изводи на съда не отразяването на всеки сигнал в дневника и не предприемане на каквито и да е мерки по него - не води еднозначно до факта, че е налице нарушение на разпоредбата на точка IV, 1 от Процедура за ежедневната дейност на длъжностните лица от ОДЧ/рег. № 12038/17.02.2014 г. по описа на 06 РУ при СДВР, към точка 1, раздел II на приложение № 1 от И. I.-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурството в МВР. Неправилен прочит на сочените разпоредби. Изводът на първоинстанционния съд е обусловен от разбирането му, че нормативните предписания за действие на оперативните дежурни по МВР- не отнемат и ограничават правото на полицейските служители, носещи дежурство в оперативната дежурна част, сами да преценяват всеки отделен случай и да предприемат или не действия по всеки конкретен сигнал. Напротив, анализът на цялостното съдържание на сочената по горе инструкция и разработената в нея процедура - сочи, че оперативният дежурен няма свобода на преценка и е задължен да отразява всеки сигнал, включително и следващи такива касаещи един и същ факт, с описание на предприетите мерки по него. Ето защо фактическите правни основания за издаване на административния акт са посочени, поради което настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд в обратния смисъл. Дисциплинарното наказание е наложено в минимално предвидения срок, поради което не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по индивидуализиране размера на наказанието. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, платими от ответника. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,