Решение № 12096 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2012 г.

ВАСII отделение02.10.2012 г.докладчик Светлана Йонкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.04.2012 г. по адм. д. № 178/2011 г. на Кърджалийския административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12096 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 18.04.2012 г. по адм. д. № 178/2011 г. Кърджалийският административен съд е отхвърлил жалбата на Антон Сергеев Димитров срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-249 от 20.05.2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район. Решението се обжалва с касационна жалба от Антон Сергеев Димитров. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд Кърджали заповед на началника на РДНСК Южен централен район е разпоредено премахване на незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в имот държавна собственост в чашката на язовир Кърджали, изграден без строителни книжа. Кърджалийският административен съд е приел, че е налице строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е търпим и подлежи на премахване. При постановяване на решението Кърджалийският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Събраните по делото доказателства установяват наличието на пристройка към двуетажна вилна сграда, която по своята характеристика, предназначение и начин на извършване на строителството представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За този строеж не са издадени строителни книжа, той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно връчването на констативния акт по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 ДР ЗУТ. Начинът на връчване не представлява съществено процесуално нарушение, допуснато от административния орган, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Той е представил всички необходими по негова преценка доказателства, те са били допуснати от съда и обсъдени при постановяване на решението му. Кърджалийският административен съд е обсъдил доводите и доказателствата, които са относими към спора. Собствеността на терена, неговото предназначение и обстоятелството дали за изграждането на строежа жалбоподателят Димитров е имал учредено право на строеж са ирелевантни за спора. За да е налице незаконен стоеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е необходимо обектът да представлява строеж по правилата на закона и за изграждането му да не са издадени строителни книжа. Тези факти са установени от доказателствата по делото и те имат значение при преценката на законосъобразността на административния акт. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно обстоятелството, че процесният строеж не следва да бъде определян като търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Представеното удостоверение за търпимост се отнася до обект, който не е идентичен с процесния строеж. Удостоверението за търпимост има доказателствена сила само при сключване на сделки с предмет строежи по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Законосъобразно то е преценено с всички останали събрани по делото доказателства, като са обосновани изводите на съда, че процесният строеж и този по удостоверението не са идентични. Процесният строеж, изграден след 2006 г., когато жалбоподателят става собственик на терена, върху който е изградена основната вилна сграда не може да бъде търпим не само с оглед на времето на изграждането му, но и с оглед на това, че за терена няма одобрен устройствен план. Решението на Кърджалийският административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 225, ал. 2, т. 2
  • чл. 5