Решение № 1614 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2014 г.

Решение № 1614 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6206 от 21.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4593/14 г. Административен съд - София град, първо отделение, 9 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "СМФ Монтаж на инсталации и уредби" - АД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2031308232/12.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 475 от 17.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в частта, в която е отказано възстановяване на недължимо платена лихва в размер на 6 456,71 лв. върху начислен и платен от дружеството ДДС в размер на 56 600,28 лв. за данъчен период м. април 2012 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-гр. София разноски по делото в размер на 653 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "СМФ Монтаж на инсталации и уредби". АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Димитър Василев Гусийски. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в посочената му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "СМФ Монтаж на инсталации и уредби". АД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2031308232/12.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 475 от 17.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в частта, в която е отказано възстановяване на недължимо платена лихва в размер на 6 456,71 лв. върху начислен и платен от дружеството ДДС в размер на 56 600,28 лв. за данъчен период м. април 2012 г. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения РА, като е приел, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Описани са и събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на оспорения акт. Посочено е, че спорът между страните се свежда до това заплатената лихва по ревизионния акт № 2031203387/8.08.2012 г. подлежи ли на възстановяване по реда на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, като систематизирани мотивите на същия се свеждат до следното: с подаването на искане за извършване на корекция по реда на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е поискано само възстановяване на сумата от 56 600,28 лв.; жалбоподателят не е поискал възстановяване на заплатената лихва по ревизионния акт от 8.08.2012 г. като неправилно внесена; установената с този ревизионен акт лихва по своето естество е санкционна, начислена за несвоевременното начисляване на ДДС от страна на жалбоподателя по конкретна доставка, описана в РА - продажба на недвижим имот; по делото липсват каквито и да е доказателства въпросният ревизионен акт да е обжалван от задълженото лице, в това число за начислена лихва в размер на 6456,71 лв. и той е влязъл в сила, като от заключението на вещото лице се установява, че задължението по този РА, в това число и за въпросната лихва, е заплатено от жалбоподателя; заплатената лихва като установено задължение с РА не е недължимо платена или недължимо събрана - напротив, установена е с влязъл в сила ревизионен акт. На отделен ред /стр. 5 от мотивите, л. 399 от делото, отдолу/ са изложени мотиви защо административният съд приема, че въпросната лихва не следва да бъде възстановена по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, съответно чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Прието е, че въпросната лихва не е заплатена два пъти, а само веднъж и същата е дължима по силата на закон - чл. 175, ал. 1 от ДОПК. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - София град е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК изразяващи се в нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно ревизиращият орган, а в последствие и административния съд са приели, че претендираната лихва в размер на 6 465,71 лв. не следва да бъде възстановена, като първоинстанционният съд не е съобразил, че не се иска възстановяване на лихвата, заплатена по силата на ревизионен акт № 2031203387/8.08.2012 г., а се иска възстановяване на лихвата, неоснователно заплатена по СД по ЗДДС № 22031051530/14.05.2012 г. По направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. На кратко, същата се изразява в следното: 1. с ревизионен акт № 2031203387/8.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, влязъл в законна сила като неоспорен от задълженото лице, на "СМФ Монтаж на инсталации и уредби" - АД - гр. София е определено задължение за неначислен ДДС по извършена продажба на недвижим имот в размер на 56 596,32 лв., върху което задължение е начислена лихва за забава в размер на 6 256,21 лв., което задължение е заплатено от дружеството за периода 28.12.2012 - 13.10.2013 г., което обстоятелство е установено от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и не се оспорва от страните; 2. При извършен одит на дружеството във връзка с подаване на ГФО също е установено неначисляване на ДДС по въпросната продажба, за което е подадена нарочна справка декларация № 22031051530/14.05.2012 г., като в рамките на образувано изпълнително дело № 5776/2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. София е заплатена главница /ДДС/ в размер на 53 676,49 лв. и лихва за просрочено плащане в размер на 6 465,71 лв. 3. Предвид извършеното повторно заплащане на задължението за ДДС и лихва за забава, по реда на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС от "СМФ Монтаж на инсталации и уредби" - АД - гр. София е подадено искане до ТД на НАП/л. 77 от делото/ за извършване на корекция по справка-декларацията за м. 04/2012 г.; 4. По тава искане е образувано ревизионно производство, приключило с издаването на оспорения ревизионен акт № 2031308232/12.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 475 от 17.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. С него акт на дружеството е възстановена главницата на заплатения ДДС в размер на 56 600,28 лв., но е отказано възстановяване на заплатената лихва в размер на 6 465,71 лв. Обосновката в РА в тази насока е свързана с позоваване на норми на отделните алинеи на чл. 92 от ЗДДС, като е направен генерален извод, че лихвата е неоснователно начислена и внесена от дружеството и в настоящия случай не е налице забава за възстановяване на данъка. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен в тази му част и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция намира този негов извод като необоснован на фактите по делото и изграден в противоречие с материалния закон. На първо място, първоинстанционният съд не е съобразил, че дружеството претендира възстановяване на лихвата, което е внесъл по изпълнително дело № 5776/2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. София, образувано във връзка с подадена СД по ЗДДС № 22031051530/14.05.2012 г., а не лихвата в размер на 6 256,21 лв., определена с влезлия в законна сила ревизионен акт № 2031203387/8.08.2012 г. В този смисъл, всички изложени от него мотиви за недължимост на лихвата по този ревизионен акт, са неотносими към спора. По своето естество лихвата няма самостоятелен характер, а се дължи единствено и само когато е налице неизпълнение на едно парично задължение - чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в общия случай, чл. 175, ал. 1 от ДОПК конкретно за публичните задължения. След като по делото няма спор, че главницата от 56 600,28 лв. е недължимо платена и следва да бъде възстановена на дружеството, то незаконосъобразно се отказва възстановяване на заплатената лихва върху тази сума в размер на 6 465,71 лв. Предвид акцесорния характер на лихвата, при недължимост на главницата същата се явява недължимо заплатена и следва да бъде възстановена. Не може да бъде споделено виждането на първоинстанционния съд, че от страна на дружеството няма направено искане за възстановяване на тази сума. По реда на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е поискано извършване на корекция на справката декларация, а въпросната лихва е събрана по изпълнителното дело служебно. Наведените в РА и решението на директора на Д "ОДОП"-София доводи, свързани с приложението на нормата на чл. 92 от ЗДДС са неотносими към спора, който не е относно възстановяване на данъчен кредит, а за връщане на недължимо платен данък. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. София е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № 2031308232/12.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 475 от 17.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в частта, в която е отказано възстановяване на недължимо платена лихва в размер на 6 456,71 лв. върху начислен и платен от дружеството ДДС в размер на 56 600,28 лв. за данъчен период м. април 2012 г., следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на процеса ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото в размер на 175 лв., от които 75 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,