Решение № 13168 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Паунов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Иванов, срещу решение 2899 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 6263/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121к-7677/26.03.2019 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на направените разноски. Ответникът министъра на вътрешните работи, в приложени писмени бележки и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед 8121к-7677/26.03.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на държавния служител от МВР- С. Паунов - полицейски инспектор, V степен, група Охрана на обществения ред (ООР) на сектор Охранителна полиция (ОП) към 02 Районно управление РУ към Столична дирекция на вътрешните работи (РУ-СДВР), на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 и т.13 вр. чл. 204, т.1 вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Въз основа на установената фактическа обстановка и анализа на събраните в административното и в съдебното производство доказателства, АССГ е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон и въз основа на това е направил извод за неоснователност на оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка в частта й относно изпълнителното деяние на извършеното нарушение е в съществено противоречие със събраните доказателства. Противно на това твърдение, АССГ подробно е анализирал и обсъдил всички писмени и гласни доказателства, въз основа на което е изложил правилни и логически издържани изводи, като е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед приложението на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Възражението не се подкрепя с данните по делото. С нормата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е прието, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От приложената по делото обобщена справка се установява, че моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя е 25.03.2019 г., а оспорваният административен акт е издаден на 26.03.2019 година. Следователно, заповедта е издадена в законоустановения двугодишен срок от извършване на нарушението и в двумесечния срок от откриването му. Изводът на първоинстанционния съд за спазване на указаните в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР преклузивни срокове е правилен. Неоснователно е и възражението за нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вмененото му нарушение, изразяващо се в това, че за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 24.05.2018 г. като екип ППГ 200, със служебен автомобил са назначени в наряд полицейски инспектор V степен С. Паунов и младши експерт Р. Вълов - командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ при СДВР. Около 14:07 часа в ОДЧ към 02 РУ СДВР е получен сигнал за нерегламентирани изкопни дейности в гр. София, в близост до кръстовището между бул. Първа Българска армия и бул. Илиянци, в района на завод Котлостроене", с адрес: ул. История Славянобългарская 8, като да провери сигнала (предполагаема извършена кражба на електрически кабели) е бил изпратен екипа ППГ 200. Инспектор Паунов, като част от екипа на ППГ 200, посетил адреса, но не е установил данни за извършено престъпление, като на място е разговарял с охраната на портала на завода, който заявил, че не знае нищо. Инспектор Паунов е разговарял и със служител на охранителна фирма "Саламандър", който е дал сведение, че е видял две лица от ромски произход да копаят в близост до оградата на завода от страна на бул. "Илиянци". Полицейските служителите Паунов и Вълов са установили мястото, където е било копано, както и лицата В. Антонов и П. Симеонов. Антонов закривал изкопа, а Симеонов стоял до него без да извършва конкретни действия. Служителите не са предприели действия по задържане на установените на място лица, с което са допуснали заличаване на следите от извършената противоправна дейност. Посоченото е станало достояние на служители на МВР и граждани и съставлява виновно нарушение на изискванията на нормите на т. 15, 18, 19, 20, и 83 от Етичния кодекс. Налице са основанията на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е предпоставка за налагане на наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - уволнение за извършеното "тежко" нарушение - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Въз основа на изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че с действията си инспектор Паунов е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр.2, т.2 и т. 4 от ЗМВР, което поведение на държавния служител следва да се квалифицира като "тежко нарушение на служебната дисциплина" по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр.2 и т. 13 от ЗМВР, за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав на ВАС, пето отделение, изцяло ги споделя. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд -София град не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.