Решение № 78 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2013 г.

Решение № 78 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 7, ал. 7 от Закона за адвокатурата. Образувано по жалба на Й. Л. П. от [населено място] срещу решение изх. № 42/15.01.2013 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на Й. Л. П. от [населено място] срещу решението на Адвокатски съвет - П. от 13.09.2012 г., с което се отказва вписването му в регистъра на адвокатите на Пловдивска адвокатска колегия. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението. Според жалбоподателя както Висшият адвокатски съвет, така и САК П. стеснително са тълкували разпоредбата на пр. 1 от ДР на Закона за адвокатурата като са приели, че изискуемия стаж за вписване в съответния адвокатски регистър следва да е реализиран само в условията на трудов договор. Твърди, че макар и по граждански договор е осъществявал дейност на юрисконсулт. Изтъква също така, че през целия период, през който е работил е осигуряван на пълно работно време. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се приеме, че отговаря на условията на чл. 6, ал. 3 ЗА за вписване в регистъра на адвокатите в Адвокатска колегия - П. Ответникът по жалбата - Висшият адвокатски съвет не взема становище по същата. Върховният касационен съд приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу акт - решение на Висшия адвокатски съвет, който подлежи на обжалване пред ВКС съгласно нормата на чл. 7, ал. 7 ЗА, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Не се спори по делото, че жалбоподателят има завършено юридическо образование и придобита юридическа правоспособност. От представената служебна справка изх. № 92/22.08.2012 г. на Патентно бюро - П. се установява, че същият е изпълнявал дейността на юрисконсулт към [фирма] за периода от 01.02.2007 г. до 01.08.2007 г. по трудов договор и от 01.08.2007 г. до 22.08.2012 г. по граждански договор. За да откаже вписването на жалбоподателя като адвокат в Адвокатска колегия - П. с решението на Адвокатския съвет [населено място] е прието, че същият не може да бъде вписан за адвокат при условията на чл. 6, ал. 3 ЗА тоест без полагане на изпит, както е поискано, поради липса на две години юридически стаж по см. на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗА. В тази връзка е прието, че такъв стаж представлява само времето, през което кандидатът е работил по трудов договор на длъжността юрисконсулт, но не и това, през което е работил по граждански договор към [фирма]. Прието е, че работата по граждански договор не отговаря на легалната дефиниция за юридически стаж по § 1 от ДР на ЗА. Решението на Адвокатския съвет [населено място] е било потвърдено от Висшия адвокатски съвет. С това решение е прието, че жалбоподателят не отговаря не изискването на чл. 4, ал. 1т. 3 ЗА за двегодишен юридически стаж доколкото работата му по трудов договор с [фирма] като юрисконсулт е 6 месеца и че последващата му работа към същото ведомство по граждански договор не може да бъде зачетена като юридически стаж, доколкото договорът е сключен за юридически и патентно-правни услуги, което не е еквивалентно на длъжността "юрисконсулт". С оглед на изложените съображения, основният въпрос около който се концентрира спора, е относно това дали работата на жалбоподателя извършвана от него по силата на граждански договор с предмет юридически и патентно правни услуги, съставлява юридически стаж по см. на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно § 1 от ДР на Закона за адвокатурата, "юридически стаж" по смисъла на закона, е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност в това число стаж като съдебен помощник във ВКС и ВАС, прокурорски помощник във В. или В., дознател в системата на МВР или дознател в МО. Работата на определена длъжност или упражняването на определена професия са атрибути на трудовия, а не на гражданския договор. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ съдържанието на трудовия договор задължително включва посочването на длъжността и характера на работа. Същевременно изискванията за заемане на определена длъжност в това число изискването за образование /в случая юридическо/ се обективират в длъжностна характеристика, която се изготвя именно при сключване на трудов, а не на граждански договор. Съгл. чл. 66, ал. 4 КТ наименованието на длъжността по трудовия договор от своя страна се определя съгласно Национална квалификация на професиите и длъжностите, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика. Следователно следва да се приеме, че работата на длъжност или упражняването на професия, за което се изисква юридическо образование предполага наличието на трудов договор. С оглед на това, жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 КТ да има две години юридически стаж, поради което отказът да бъде вписан в регистъра на адвокатите е правилен и жалбата следва да се остави без уважение.Обстоятелството, че и при действието на гражданския договор жалбоподателят се е осигурявал на пълен работен ден в случая е без значение, доколкото този въпрос има отношение към друг вид отношения, а именно осигурителните и не определя характера на гражданския договор като трудов. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.