Решение № 12454 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8971/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Кюпелиева Сапунджиева и Н. Кюпелиева, подадена чрез адвокат Е. Желязкова, против Решение 966/05.07.2023 г., постановено по административно дело 2706/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед КС-225А-12/03.11.2020 г. на Кмета на Район Аспарухово при Община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж Постройка, находяща се в поземлен имот 10135.5506.78 по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, [улица]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват правните изводи на съда относно законосъобразност на процесната заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Желязкова, която моли за отмяна на съдебното решение, ведно със съответните последици. Ответната страна, Кмет на Район Аспарухово Община Варна, не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Д. Кюпелиева Сапунджиева и Н. Кюпелиева, да премахне установен строеж Постройка, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на постройката, както и обстоятелството, че в актуалния си вид е изградена без разрешение за строеж, са били установени посредством събраните по делото доказателства и след изслушване на заключения на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза. Установено е също така, че постройката в първоначалния й вид е изградена преди 1984 г., като в градоустройствения план от 1984 г. е нанесена като съществуваща полумасивна стопанска постройка с лице на [улица]по западната граница в имот 1482, тоест към онзи момент и в онзи си вид е била търпим строеж. След изграждането й обаче, тази постройка е претърпяла редица основни ремонти, преустройства, реконструкции и промени в предназначението, които са установени от вещото лице и подробно описани в неговото заключение и в съдебното решение, така, че в сега съществуващия си вид, конструкция и предназначение се явява изцяло нова постройка, която не е била допустима както по тогава действалия устройствен план, така и по сега действащия застроителен и регулационен план. Правилно съдът е приел, че строежът, разпореден за премахване, съществено се различава както от съществуващата през 1984 г. стопанска постройка, така и от разрешената през 1985 г. за изграждане баня с тоалетна. Следователно, процесната постройка се явява реализирана без строителни книжа и не може да се квалифицира като търпима по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Решаващият съд е изложил обосновани мотиви относно възражението, касаещо адресатите на заповедта, а именно, че като такива могат да бъдат посочени не само извършителите, но и възложителите или собствениците на строежа, каквито жалбоподателите безспорно се легитимират. Независимо, че сред адресатите на административния акт, не са посочени всички собственици на постройката, това не обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като за административния орган съществува оперативна самостоятелност да избере на кого от всички надлежни лица, да вмени задължението по премахването й. Първостепенният съд е отговорил на всички поддържани пред него възражения, част от които се подържат и в касационната жалба, като възприетите от него правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,