Решение № 9416 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2017 г.

Решение № 9416 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2017 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производствотое по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Я. З.", със седалище и адрес на управление в гр. И., с управител Я. Ц. З., подадена против решение № 141 от 22.02.2017 г., постановено от Административен съд С. - област, седми състав, по адм. д. № 484/2016 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Златинова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради необоснованост на съдебния акт. Според касационния жалбоподател от установените факти и коректно цитираното право на Р. Б. и ЕС са изведени необосновани правни изводи за наличие на основания по чл. 33, ал. 3 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 29/2008 г. на МЗХ за отказ от изплащане на финансовво подпомагане. Касаторът твърди, че съдът не е установил от субективна страна наличието на други правни, икономически или лични връзки между ЕТ от една страна и лицата по другите два проекта. Заявява, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е дописал мотивите за отказа и счита, че обжалваното решение противоречи на решението на Съда на ЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, като отмени оспореното уведомително писмо, с което е отказано изплащане на финансова помощ по договор № 23/312/02827 от 20.10.2015 г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в двете инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба с писмени бележки, представени чрез упълномощен юрисконсулт Стойчева, която пледира за оставяне в сила обжалваното решене, като законосъобразно постановено и за отхвърляне на касационната жалба, поради липса на касационни основания. Заявява искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е установено изкуствено създаване на условия, включително финансова несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта по мярка "П. и създаване и развитие на предприятия", като са налице трите кумулативни предпоставки, изключващи предоставянето на финансова помощ, посочени в чл. 33, ал. 3, чл. 39, ал. 1, т. 2 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. и е спазена процедурата за установяване на горните предпоставки - извършени са проверки на място, изискана е документация, съставен е контролен лист и изводите на административния орган са потвърдени от назначената по делото експертиза. Според участващия по делото прокурор субективният елемент се извежда от действията на бенефициера, сочещи на планиране и умисъл и са налице предпоставките в чл. 4, т. 8 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. за отказ да се предостави финансова помощ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "Я. З." за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 141 от 22.02.2017 г. е отхвърлена жалбата на Я. Ц. З., в качеството и на ЕТ"Я. З.", със седалище и адрес на управление в гр. И., против уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1630 изх. № 01-6500/3946 от 10.03.2016 г. на зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 23/312/02827 от 20.10.2015 г. и Я. Ц. З., в качеството и на ЕТ"Я. З. е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция разноски по делото в размер на 1000 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд С. - област е приел, че процесното уведомително писмо, съдържащо отправено волеизявление до жалбоподателя, е издадено от компетентния за това административен орган, в съответствие с правомощията му, регламентирани в чл. 20а, ал. 1 във връзка с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и съобразно заповед № 03-РД/4507/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която той е делегирал на издателя на оспорения административен акт, в качеството му на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", изпълнение на правомощия по ПРСР за периода 2007-2013 г., включително да издава уведомителни писма за отказ за изплащане на финансова помощ по подадени заявки за авансово, междинно или окончателно плащане по сключени договори за предоставяне на финансова помощ по всички мерки по ПРСР. В конкретната хипотеза е съобразена и заповед № 03-РД/939/10.03.2016 г., издадена от изпълнителиня директор на на ДФ"Земеделие", с която е нареден отказ за изплащане на финансовата помощ по Договор № 23/312/02827 от 20.10.2015 г., заявка за плащане № 23/312/0282783/01, с ползвател - жалбоподателят в настоящото производстводство. След извършване на подробен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства и релевираните аргументи от страните в процеса, първоинстанционният съд е счел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправните разпоредби, като е констатирано, че са налице правните основания, посочени в процесното уведомително писмо - т. 4.4, предл. първо, букви "а", предл. второ, вр. с буква "д" и "е", т. 4.18 и т. 9.1, б. "г", във връзка с т. 4.9, предложение второ от сключения между страните Договор № 23/312/02827 от 20.10.2015 г., както и чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с чл. 39, ал. 1, пр. 2, т. 2, вр. чл. 33, ал. 3 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" ПРСР 2007-2013 г. /Наредбата/. Обсъдено е приложението в случая на нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, според която финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. В мотивите на обжалваното решение подробно са разгледани приложимите норми на § 1, т. 30 и т. 31 от ДР от Наредбата, дефиниращи понятията "изкуствено създаени условия" и "функционална несамостоятелност", както и тълкуването и прилагането в случая на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, към който текст препраща § 1, т. 30 от ДР от Наредбата. Първоинстанционният съд е установил, че в горепосочения чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011, е регламентирано, че без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане и съдът е преценил, че следва да установи наличието на обективни и субективни елементи, които са ясно разграничени в Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд С. град/ Б./. Първоинстанционният съд е счел, че в случая е спазена процедурата, регламентирана за установяване на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта и се е позовал на приетите и неоспорени три експертизи, както и на приетите писмени доказателства. Оттук първостепенният съд е извел заключение, че в процесния случай са установени и трите кумулативно формулирани условия, за отказ за предоставяне на претендираното плащане на финансова помощ. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяванетому не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъборазно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че съдът е сезиран с оспорване на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1630 изх. № 01-6500/3946 от 10.03.2016 г. на зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", в което е обективиран отказ от изплащането на финансова помощ по договор № 23/312/02827 от 20.10.2015 г. По отношение на относимите факти и обстоятелствата по делото няма спор между страните и както е посочил самият касационен жалбоподател, съдът е установил вярно фактите по делото. Според настоящия съдебен състав първостепенният съд е извел обосновани правни изводи въз основа на правилно установените факти. В случая не е допуснато противоречие с материалния закон - чл. 33, ал. 3 от Наредбата, по силата на която норма финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката. Според чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата, Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато: установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, а нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата регламентира, че финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. При това положение първостепенният съд правилно е преценил, че с визираните нормативни текстове е предвиден сложен фактически състав, включващ три кумулативно дадени условия, при наличието и установяването на които следва да не бъде предоставена финансова помощ, а именно: 1./ Установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта; 2./ Функционалната несамостоятелност и/или изкуствено създаването на условия да е с цел осъществяване на предимство; 3./ Това да е в противоречие с целите на мярката. По отношение на правното понятие "изкуствено създадени условия" точно е установено, че то е дефинирано в § 1, т. 30 от ДР на Наредбата - това е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Цитираната норма регламентира, че без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че от така формулираните дефиниции и препращане, не може ясно да се определи смисъла на понятието "изкуствено създадени условия", което обстоятелство изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, съобразно Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд С. град/ Б./, с определение от 14.09.2012 г., относно тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/29011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент/ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В горепосоченото решение е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/29011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на визираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане на ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционния проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. В конкретната хипотеза след постъпване на заявката за плащане от 18.11.2015 г., е разпоредена проверка на място на жалбоподателя, която е надлежно извършена и е съставен съответния контролен лист, подписан от упълномощен представител на ползвателя, който е отразил забележки. Извършена е и последваща проверка на място в изпълнение на заповед 30-0416/7469 от 29.12.2015 г. във връзка с докладна записка от 23.12.2015 г. на директор на дирекция "Противодействие на измамите", която проверка е имала за предмет установяване използването на инвестицията на жалбоподателя по предназначение. Безспорно е установено, че е съставен е контролен лист - протокол, който е подписан от Я. З., която е отразила забележки, с което е изпълнено условиято на чл. 37, ал. 1, б"б" от Наредбата. Касационната жалбоподателка не оспорва обстоятелствата, че "Соларен "ЕООД е страна по договор № 23/312/01165 от 19.12.2011 г. за финансиране на проект "Изграждане на 75kwр слънчева исталация за производство на електроенегргия, по който договор след подадени заявки е изплатена сума в размер на 195580 лв., както и, че "Соларен 2" ЕООД, е също страна по договор от 19.12.2011 г. за финансиране на проект "Изграждане на 75kwр слънчева исталация за производство на електроенегргия, по който договор след подадени заявки е изплатена сума в размер на 195580 лв. Във връзка с установяване на налична функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че в конскретния случай са налице множество обективни обстоятелства, а именно: еднотипни договори за необезпечени парични заеми, сключени на една и същата дата между бенефициера и търговски дружества, с еднолични собственици на капитала лицата М. З. и Л. З., които са еднолични собственици на капитала на "Соларен "ЕООД и "Соларен 2 "ЕООД, които изцяло са финансирали жалбоподателя по етап от конкретния проект, и които са собственици на поземлените имоти, върху които са изградени складовете на оспорващата по процесния проект. Няма спор, че е учредено срочно право на строеж за 10 г. в полза на жалбоподателя от посочените две ЕООД върху процесните имоти точно с цел реализиране инвестицията, която е предмет на претенцията за финансиране, като в случая е предвидено преминаване на собствеността на изградените по процесния проект складове от бенефициера след изтичане срока на отстъпеното право на строеж върху собствениците за терена - "Соларен "ЕООД и "Соларен 2 "ЕООД; включена е цена на проектната документация в цената на учреденото право на строеж; установен е един и същ адрес на управление по регистрация на касационния жалбоподател и другите две дружества, като е подбрана правна форма за извършване на стопанска дейност от бенефициера, съобразно датата на кандидатстване за финансиране по Мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия", осигуряваща предимство на кандидата при подбор съгласно условията на т. 4, 5 и 6 от Приложение № 6 към чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредбата. В конкретната хипотеза е избрано такова техническо решение за изграждане на одобрените по мярка 312 проекти от описаните три лица, включващо изграждане на складове от жалбоподателя с евентуално финансиране по мярка 312/, чиято покривна конструкция да се използва като основа за изграждането на 75kwр слънчева инсталация за производство на електроенергия /също проекти, финансирани по мярка 312/. От съществено значение е обстоятелството, че от констатациите при извършените проверки на място, към датата на извършване на проверката, че инвестицията на бенефициера ЕТ"Я. З." е извършена до етап I "Изграждане на метална покривна конструкция", с монтирани на покривната конструкция на навесите и функциониращи фотоволтаични системи; нефункциониране на помещенията по предназначение, а именно като помещения за строителни материали и резервни части; липса на индивидуална партида за ел. енергия, която се префактурира на собственика на имота; назначени са само двама служители на трудов договор едва на 29.12.2015 г.; единствено налични приходи от наем на бенефициера, чрез отдаване на изградените навеси по инвестицията, но не и от друга търговска дейност. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид подадено от касационния жалбоподател, в качеството му на кандидат по мярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г., заявление за подпомагане от 18.12.2015 г., по инвестиция "предприятие за производство на пелети от биомаса-биопелети", включващо закупуване на технологична линия за производство на пелети от биомаса, система за пожарогасене, мотокар и др. относно същия обект. Съдът е отдал правно значение и на предвидени в процесния проект СМР, за които бенефициерът кандидатства, които включват изграждане на фасадни стени, ВиК и ел-инсталация, като са направени постъпки за промяна на предназначението на обекта на инвестицията съобразно новото инвестиционно намерение на касатора - "Складове с оградни стени за съхранение и преработка на биомаса"./ Точно е установено, че в последствие е подадена молба за оттегляне на заявлението за подпомагане по мярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г., но едва на 21.03.2016 г., тоест след постановяване на процесното уведомително писмо на 10.03.2016 г. Следователно всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, установяват ясна и недвусмислена взаимна връзка между поредица от правни и фактически действия, извършени от жалбоподателя и другите две ЕООД в определен конкретен период от време. Настоящият съдебен състав възприема тезата на пъроинстанционния съд, че административният орган е съобразил наличните активи - финанасови ресурси, включително ДМА - поземлени имоти, налични и бъдещи бизнес планове, налични и бъдещи проекти по мярка 312 и по друга мялка, финансирани от ЕС, евентуалната реализация на които в цялост би довела до заобикаляне на изискванията за минимално допустимо финансиране, а и до получаване на допълнителна облага с оглед по-висока изкупна цена на електроенергия, произведена от фотоволтаични централи, монтиране на покриви и фасади. По отношение на възражението, релевирано в касационната жалба, че съдът не е установил изискуемата функционална несамостоятелност, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Преди всичко изискването за установяване на функционална несамостоятелност е формулирано в приложимата Наредба № 29 алтернативно, а не кумулативно. От друга страна в конкретната хипотеза е установено по безспорен начин ползване на обща инфраструктура от няколко бенефициера, при заобикаляне ограничението за финансиране на част от тази инфраструктура. Както издателят на атакувания административен акт, така и съдът, са установили изкуствено създадени условия, изразяващи се в специално създаден и финансиран правен субект, целево осигурено финансиране от посочените по-горе две ЕООД, при условията на констатираната свързаности при нетипични пазарни условия, с оглед осъществяване на част от инвестиционен проект и възможност за кандидатстване за финансиране по мярка 312 при евентуално ползване на предимство. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че са налице обективните условия и обстоятелства, необходими за получаване на помощта в нарушение на изискванията на Наредбата и чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Неоснователно е твърдението, развито в касационната жалба, че първоинстанционният съд е дописал оспореното уведомително писмо по отношение на установения субективен емелент. Настоящият съдебен състав намира, че не е осъществено такова "дописване" или произнасяне вместо издателя на административния акт, защото последният съдържа ясно формулирани мотиви досежно установения в случая субективен елемент. Констатирано е наличие на множество действия на бенефициера, предполагащи планиране и недвусмислено демонстрирано намерение с форма на умисъл, както и налични и бъдещи финансови потоци, част от които осигурени чрез плащания въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР и изграждане на функционално свързани материални активи/сгради и съоръжения/ на етап подготвяне и реализация на проекта, който очевидно не е преминал към реализация на втория си етап, а към промяна в предназначението на обекта с подаване от касатора на ново заявление за финансиране като кандидат по мярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г. на дата 18.12.2015 г., по инвестиция "Предприятие за производство на пелети от биомаса-биопелети". Правилно е заключението на първостепенният съд, че претендираната по този начин облага не съответства на нието една от целите, заложени в прилагането на мярка 312 и в чл. 2, т. 1 - 3 от Наредбата - насърчаване на растежа и създаване на нови работи места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в тези райони. При това положение точно е установено противоречие с целите на процесната мярка, като към датите на извършените проверки е констатирано, че са налице монтирани на покривната конструкция на навесите функциониращи фотоволтаични системи. Относно констатациите на вещото лице, че към момента на изготвяне на експертизата в обекта вече се съхраняват стоителни материали, настоящият съдебен състав счита, че са неотносими към конкретния правен спор, който има за предмет законосъобразността на уведомителното писмо към датата на издаването му и по време на извършване на проверките, а не една година по- късно. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че в случая са установени безспорно, както изискуемите обективни, така и субективните елементи, включени в понятието "Изкуствено създадени условия" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Наредбата във връзка с чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и в съответствие с Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,