Решение № 16101 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2018 г.

Решение № 16101 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 3112 от 10.05.2018 г., постановено по адм. д. № 6615 по описа за 2017 г. на Административен съд – С. - град, с което ГД"ИН" е осъдена да заплати на Ю. Зашев сума в размер на 500(петстотин )лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 15.06.2015 г. – 15.04.2016 г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора, ведно със законната лихва върху тази сума, до окончателното й изплащане. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател Зашев не установил при условията на пълно и главно доказване какви са причинените му неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнение на наложеното му наказание, които са довели до неимущественото му увреждане, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на задържането. Не било установено наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му. Не била установена както вредата за Зашев, така и причинната връзка между незаконосъобразните бездействия и увреждането. Липсата на обзавеждане - стол и маса са от такова естество, че не могат да доведат у него твърдения дисконфорт, неудобства, чувство на страх и други така както се твърди в исдковата молба. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГД "ИН" част. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба от Ю. Зашев се поддържат доводи за неправилно приложение на закона в частта относно определения размер на обезщетението и необоснованост. Счита определения му размер от 500 лева за несъобразен със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека за подобен род дела. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с което да се уважи изцяло предявения от него иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се представляват. Преди съдебното заседание по делото са постъпили писмен отговор от Зашев с характер на писмени бележки, и писмен отговор и писмени бележки от ГД " ИН. И двете страни по делото по същество искат отмяната на решението, като ГДИН искат отхвърляне на предявената от Зашев искова претенция, а Ю. Зашев отмяна на решението и уважаване на иска в пълния му размер до 50 000 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на ГДИН. Предлага намаляване размера на присъденото обезщетение до 50 лв. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С решението си, съставът на АС-С.-град е осъдил ГДИН да заплати на Зашев сума в размер на 500 (петстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неосигурени адекватни битови условия - липсата на маса и стол в затвора С. в периода 15.06.2015 г. – 15.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума. От фактическа страна съдът е приел за установено, че в исковия период Зашев изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - С. в килия в коридор с повишена сигурност. Настанен е бил в спално помещение, самостоятелно, но по съображения за сигурност храненето на настанените в първа група се осъществявало в спалните помещения. В ползваното такова от Зашев нямало маса и стол и по свидетелските показания на св. Младенов, той е поискал от затворническата администрация да му предоставят такива, тъй като се затруднявал при хранене и водене на своята кореспонденция, които действия следвало да извършва седнал на леглото си. От правна страна съдът приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Позовал се е на установеното по делото, че помещението, в което бил настанен Зашев не е оборудвано изцяло с необходимите мебели с оглед осигуряването на маса и стол. Тези факти приел за доказани въз основа на показанията на разпитаните свидетели от които се установява, че заедно с ищеца са били настанени в коридор със завишена сигурност, което налагало ло хранетото да се извършва по килиите. Съдът е изложил съображения, че неоснователното неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора – С., да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на административните органи. Последица от това бездействие са претърпените от Зашев вреди. Приел, че са нарушени правата му не само съобразно българското законодателство, но и според Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията), тъй като страданията и трудностите, които търпял Зашев да се храни седнал на леглото си и така да води кореспонденцията си може да се квалифицира като унижаващо достойнството му. По тези мотиви приел, че искът е основателен, но като е съобразил периода от време, през който са търпени негативните последици, както и това, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на Зашев, съдът приел, че за обезщетяването на претърпените вреди следва да бъде присъдена сумата от 500 лв. ведно със законната лихва. В останалата част до пълния й размер претенцията била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на АС - С.-град е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Зашев искова претенция във връзка с установеното незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Твърдените и приети за установени вреди, претърпени от Зашев, са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГДИН, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГДИН, че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди (причинено унижение, срам, неудобство), като резултат от неосигурените му нормални условия за живот, както и причинната връзка между бездействията и увреждането на Зашев. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания по безспорен начин е установено наличието на лоши битови условия, липса пълно оборудване на спалното помещение. Това от своя страна води до извод за наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГДИН относно привеждане на затворническите помещения и съобразно стандартите на вътрешното право и Конвенцията. Неоснователни са оплакванията, че съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Казаното от тях кореспондира на останалите приети по делото доказателства, а обстоятелството, че свидетелите са посочени от Зашев не води непременно на извод за тяхната заинтересованост от изхода на делото, както се сочи в касационната жалба. Действително липсата на маса и стол, не би могло да доведе до сериозни последствия за лишения от свобода, но все пак липсата на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е отклонение от подходяща жизнена среда за осъденото лице. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Зашев във връзка с условията в Затвора - С. надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди, описани в исковата молба, следва да бъдат репарирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на обикновенни нормални условия, при които е пребивавал Зашев са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Зашев е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - С.-град, като унижаващи по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание и определения размер при правилна преценка на тежеста на увреждането. Неоснователна е и касационната жалба подадена от Ю. Зашев. Съдът се е съобразил с установеното по делото, и в конкретния случай липсата на маса и стол правилно са преценени неудобство причиняващо унижение за ищеца. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху Зашев, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти. Все пак той е търпял негативни емиции във връзка с факта, че следва да се храни седнал на леглото си и да води по същия начин и кореспонденцията си. Затова така определено обезщетени, се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Затова, решението в обжалваната част се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение. Искането за неговото намаляване е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение