Решение № 7522 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2020 г.

Решение № 7522 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол против решение № 2475/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2386/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. № РД-2037-02-976/17.07.2019 г., за назначаване на Държавна приемателна комисия (ДПК) за строеж "Хотелски комплекс (апартаментен тип) с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе- аперитив и подземен гараж", с подобекти: блок А, блок Б и блок В в УПИ IX-415, 417, кв. 65 а – нов (16 –стар) по плана на Централната градска част, гр. Пловдив (ПИ с идентификатор 56784.521.396 по КККР), с административен адрес: ул. "Стефан Караджа" № 3 и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. По същество излага съображения за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално - отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "Инвестпродукт" ООД, гр. Пловдив да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Инвестпродукт" ООД, гр. Пловдив оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е допустимо. Същото е постановено по жалба, подадена в срок, от лице с правен интерес, против подлежащ на оспорване административен акт. Оспореното писмо обективира отказ на началника на ДНСК за назначаване на ДПК по заявление на заинтересованото лице "Инвестпродукт" ООД, гр. Пловдив. Този акт поставя край на административната процедура по разрешаване ползването на строежа, поради което засяга непосредствено права и интереси на заявителя. С посочените характеристики волеизявлението на органа представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като в този смисъл е отчетено обстоятелството, че административното производство е образувано по писмено искане на възложителя на строежа "Инвестпродукт" ООД, гр. Пловдив за назначаване на ДПК (177, ал. 1 ЗУТ). Заключението на административния съд за отмяна на административния акт, като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби, също е правилно и се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗУТ строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. Редът и условията за това са определени в Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (наредбата). Съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата началникът на ДНСК или упълномощено от него лице назначава или отказва назначаването на ДПК. Ако бъде назначена, комисията приключва работата си с протокол обр. 16, с който изразява становище относно изпълнението на строежа и неговата функционална пригодност, съобразно издаденото разрешение за строеж, одобрената проектна документация и действащата нормативна уредба (чл. 13 и чл. 14 от наредбата). Този протокол е основание за издаване на разрешение за ползване на строежа или отказ да се издаде такова разрешение (чл. 16, ал. 2 от наредбата). Следователно предвиденият в наредбата ред за разрешаване ползването на строежите включва няколко етапа, всеки от които приключва с отделен акт: заповед за назначаване на ДПК; протокол обр. 16 на ДПК с решение за приемане на строежа или с решение за отказ за приемане на строежа; разрешение за ползване или отказ за издаване на такова от органа, издал заповедта за назначаване на комисията. В случая предмет на оспорване е отказ на началника на ДНСК да назначи ДПК. Това е акт, който поставя край на първия етап от процедурата, поради което не може да бъде приравнен на отказ да се издаде разрешение за ползване на строежа – волеизявление на органа след като ДПК приключи работа с протокол обр. 16. Това разграничение правилно е проведено от състава на административния съд и законосъобразно е преценено, че не са налице материалноправни основания за постановения отказ. По делото е установено, че заявлението за назначаване на ДПК е направено от възложителя на строежа и с него са представени описаните в чл. 4, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от наредбата документи. Следователно в тази хипотеза компетентният орган дължи произнасяне със заповед за назначаване на ДПК, а отказът да направи това може да се основава само на обстоятелства, свързани с нередовност на искането. В случая постановеният отказ не съдържа съображения в този смисъл, а е мотивиран с доводи за отсъствие на основания за издаване на разрешение за ползване на строежа и такива за въвеждането му в експлоатация съгласно чл. 178, ал. 3 ЗУТ. Това налага заключението, че постановеният отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя оспорения акт и изпраща преписката на органа за ново произнасяне с указания относно прилагането на закона, съставът на Административен съд – Пловдив постановява обосновано решение, в съответствие с материалния закон. Останалите съображенията в касационната жалба засягат изпълнението на строежа и неговата функционална пригодност, поради което са извън предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Представените по делото доказателства са анализирани и обсъдени в съвкупност, а изводите на съда са мотивирани, като са изложени съображения по доводите и възраженията на жалбоподателя. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Пловдив е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са установени посочените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,