Решение № 14688 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2009 г.

Решение № 14688 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Мария Аспарухова Матева от гр. София, против решение № 8/12.01.2009 г., постановено от Административен съд-Плевен, пети състав, по адм. д. № 588/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Мария Аспарухова Матева и Марио Аспарухов Кузманов от гр. София, наследници на Александър Петров Гарибалдов, срещу Заповед № РД-12-626/04.03.2008 г. на кмета на Община Плевен, с която е одобрена оценката на предоставена за ползване зем. земя, бивша собственост на Александър Петров Гарибалдов, на Ганчо Кънчев Кънчев. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по смисъла на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в установената писмена форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Ползувателят Кънчев в срока по § 61 е подал молба за придобиване правото на собственост върху ползваната от него земя в м. Плочата, землището на гр. Плевен. Процедурата не е била довършена, като с издаването на процесната заповед кметът на общината е осъществил действия по довършването на фактическия състав по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, независимо, че като правно основание е посочен § 31 от ПЗР на ПМС № 234/99 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. Съдът е намерил за неоснователни доводите на оспорващите за заниженост на оценката, тъй като от заключението на вещото лице по назначената СТЕ е установено, че при определянето на оценката са съобразени разпоредбите на Наредбата за определяне на цените на зем. земи и необходимите коефициенти са определени съобразно характеристиките на имота. Доводите на оспорващия за дължимост от заинтересованата страна на нарастваща държавна такса съобразно разгърнатата застроена част на сградата са неотносими в производството, тъй като на ползувателя е признато право да придобие собствеността върху ползвания имот на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не по реда на § 4а. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, изразяващи се в следното: С оспорената заповед на кмета на община Плевен се определя цена за обезщетение от 400 лв. за 914 кв. м, която е изкуствено занижена. При изготвянето на оценката и при експертизата на вещото лице не се вземат пред вид отстоянието на имота от автомагистрали и пътища, съгласно чл. 7б, т. 6 от НРОЦЗЗ. Освен съществуващия четирилентов път Плевен-Ловеч, в момента са предложени на обществено обсъждане и няколко проекта за околовръстен път на гр. Плевен, преминаващи в непосредствена близост до техния имот. Не е правилен и отказът да се прибави и коефициент за поливност на имота. Територията в непосредствена близост до имота е урбанизирана-в близост преминава градски транспорт на гр. Плевен, съществуват хипермаркети, парк, вилна зона, има водоснабдяване и електричество. Имотът може и да е със статут на земеделски, но определено не е извън урбанизираната територия на гр. Плевен. Ганчо Кънчев Кънчев не е представил недвусмислени доказателства, че процесният имот е единствен за него и семейството му-до ден днешен не живее там и в имота не съществува постоянна и стабилна постройка. Ответната страна: Кметът на гр. Плевен, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Марио Аспарухов Кузманов не се явява и не взема становище. Заинтересованата страна Ганчо Кънчев Кънчев с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Подадена жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните причини: Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт - заповед № РД12-626/2008 г. на Кмета на община Плевен, с която е била одобрена оценката на предоставените за ползване Ганчо Кънчев земеделска земя, е законосъобразен. Посочените касационни основания не са юридически обосновани, посочват се факти, ирелевантни на процеса. Посоченото по т. 3 възражение се отнася до процедурата по правото за придобиване на собственост, а не към настоящото производство. По време на административното производство е било установено, че оценката на имота е била напълно съобразена с Наредбата за реда за определянето на цените на земеделските земи. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил събраните по делото доказателства и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с твърдението за занижена оценка на земята представляват всъщност оспорване на заключението на вещото лице, които оспорвания в касационното производство е недопустимо да се правят. По делото са допуснати и приети основна и допълнителна СТЕ, които не са били оспорени от страните и са приети от съда. Останалите доводи в касационната жалба не са относими към оспорената заповед, одобряваща оценката на имота, а към предшестващата заповед, с която е признато на ползувателя Ганчо Кънчев Кънчев, правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване зем. имот при условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Производството по настоящото дело бе спряно до приключването на производството по адм. д. № 10352/2009 г. на ВАС на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и възобновено след приключването му. Видно от приложеното определение № 2305/22.02.2010 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 10352/2009 г., жалбата срещу заповедта, с която е признато правото на ползувателя да придобие имота е била оставена без разглеждане като просрочена, като определението на Плевенския административен съд е оставено в сила от ВАС. Просрочена е била и жалбата срещу заповедта на Областния управител за одобряване на ПНИ. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а постановеното от административният съд решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,