Решение № 13897 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15991/2011 г.

Решение № 13897 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15991/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Айше Хасан Юсеин от с. Глухар, община Кърджали, срещу решение № 184 от 03.11.2011 г. по адм. д. № 176/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 184 от 03.11.2011 г. по адм. д. № 176/2011 г., Административен съд - гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на Айше Хасан Юсеин от с. Глухар, община Кърджали, против разпореждане № 201 - ГВ - 4 от 21.07.2011 г. на и. д. директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на жалбоподателката е отказано изплащането на гарантирано вземане. Съдът е приел за установено, че трудовото правоотношение с Юсеин е прекратено на 06.04.2011 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ, а на 14.06.2011 г. лицето е поискало отпускането на гарантирано вземане. Производството по обявяване на работодателя в несъстоятелност е открито на 25.02.2010 г. и е вписано в търговския регистър на 02.03.2010 г. Тридесетдневният срок по чл. 25 ЗГВРСНР тече от датата на вписването за откриване на производството по несъстоятелност и е изтекъл преди подаване на заявлението. По отношение на материалното право на гарантирано вземане при несъстоятелност на работодателя този срок е давностен, т. е. с неговото изтичане се погасява правото на гарантирани вземания. Наред с това, дължимото от работодателя трудово възнаграждение, както и обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, са за период много след датата на вписване на съдебното решение, с което е открито производството по несъстоятелност на работодателя. Направен е извода, че отказът на административния орган да отпусне гарантираното вземане е правилен и законосъобразен. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: Айше Хасан Юсеин е работила в "Орфей - Кърджали" ЕООД до 06.04.2011 г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ. За м. април 2011 г. работодателят е останал да й дължи 47,50 лв. трудово възнаграждение и 218,84 лв. обезщетения по КТ и други нормативни актове. На 14.06.2011 г. лицето е подало молба декларация за отпускане на гарантирано вземане, което й е отказано с разпореждане № 201 - ГВ - 4 от 21.07.2011 г. на и. д. директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". С решение № 39 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 233/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали е обявена несъстоятелността на "Орфей - Кърджали" ЕООД, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, при начална дата на неплатежоспособността 22.07.2009 г.; открито е производство по несъстоятелност на дружеството; постановено е продължаване на дейността на последното при условията на чл. 635, ал. 1 ТЗ и е назначен синдик. Решението е вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 02.03.2010 г. С решение № 382 от 13.05.2011 г. по същото дело, е обявена несъстоятелността на цитираното дружество и е постановено прекратяване на дейността на предприятието. Вписването в търговския регистър е извършено на 20.05.2011 г. Според чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗГВРСНР, гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия закон са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца. В конкретния случай вземанията на Юсеин от посочените видове са за м. април 2011 г., а вписването на решение № 39 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 233/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали, с което е обявена несъстоятелността на "Орфей - Кърджали" ЕООД в търговския регистър е от 02.03.2010 г. От разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗГВРСНР се налага изводът, че когато по отношение на работодателя е открито производство по несъстоятелност с постановяване на решение чл. 630, ал. 1 ТЗ, гарантирани вземания са само тези, които са възникнали преди датата на вписване в търговския регистър на това решение. Вземанията на работници и служители, които са възникнали след датата на вписването на решението по чл. 6, т. 1 от този закон не са гарантирани вземания и фонд "ГВРС" няма задължение да ги покрива (изплаща). Във връзка с идентичен казус по адм. д. № 862/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. От последния е образувано дело № С-274/2012 г., по което е постановено решение от 18.04.2013 г. Диспозитивът на цитираното решение е със следното съдържание: "Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност тя допуска държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. " При така наличната начална липса на основание за изплащане на процесните вземания, периферни за спорните правоотношения се явяват въпросите към кой момент претендиращата гарантирано вземане е подала молба - декларация, от кога е започнал да тече 30-дневния срок по чл. 6, т. 1 ЗГВРСНР и кога е изтекъл. Независимо от казаното, тези въпроси се разглеждат, тъй като се поставят от касатора. От изложеното в тези мотиви относно процедурата по несъстоятелността на работодателя "Орфей - Кърджали" ЕООД се налага изводът, че относно правото на гарантирано вземане на Юсеин е приложим началния срок, визиран в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), а именно датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, която в случая е 02.03.2010 г. Текстовете на чл. 6, т. 2 и 3 ЗГВРСНР се отнасят до откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; съответно откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. В разпоредбите на чл. 6 ЗГВРСНР са уредени различни хипотези при несъстоятелност на работодателя, така както е регламентирано в чл. 2, § 1 от Директива 2008/94, както и с изискването по чл. 3 от директивата за определяне на отправна дата, преди и/или след която вземанията се погасяват. Тези текстове са тълкувани в решението на Съда на Европейския съюз от 18.04.2013 г. Разпоредбите на чл. 6 ЗГВРСН се отнасят до всички правни субекти, които предявяват исканията си до фонд "ГВРС", като се отчита степента на задлъжнялост на работодателя и съответстващото на нея решение на компетентния съд. Но във всички случаи началният срок е от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение. Що се касае до разпоредбата на § 1, ал. 1 от ДР на ЗГВРСНР, то тя е относима към работници и служители, наети по трудови правоотношения с предприятие български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България, но е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава членка на Европейския съюз или друга държава от Европейското икономическо пространство, каквото "Орфей - Кърджали" ЕООД не е било. Освен това при съвместното тълкуване на текстовете на ал. 2 от § 1 на ДР става ясно, че те обхващат същите форми на несъстоятелност, както и тези на чл. 6 ЗГВРСН и не определят различен начален момент за възникване на правото на гарантирано вземане - виж § 1, ал. 3 от ДР. Този момент е датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2. В конкретния случай, срокът по чл. 25, предложение първо от същия закон, който е тридесетдневен от датата на вписване на решението по чл. 6 е изтекъл на 01.04.2010 г., а Юсеин е подала молба декларация за отпускане на гарантирано вземане на 14.06.2011 г. Предвид изложеното не се възприема тезата на касаторката, която е в смисъл, че разпоредбите на чл. 6 и 25 от ЗГВРСНР и тяхното тълкуване от съда са дискриминационни. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изходът на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника по касация се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,