Решение № 9132 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2011 г.

ВАСI отделение23.06.2011 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3955/02.12.2010 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4501/2010 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9132 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на митница Югозападна, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Тодорка Вълканова, срещу решение № 3955/02.12.2010 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4501/2010 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № С - 48/26.11.09 г., издадено от и. д. началника на митница Кюстендил, потвърдено с решение № 439/19.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници" . В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради противоречия с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, титулярът на правото на безмитен внос Надежда Димитрова Коцева е починала преди да е изтекъл 3 - годишният срок по чл. 753, ал. 1 от ППЗМ за ползване на привилегията за внесения употребяван пътнически автомобил. На осн. чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците е възникнало вносно митническо задължение и следва да бъдат заплатени митните сборове, поради неспазване изискванията за ползване на режима за безмитен внос. Длъжници по митническото задължение са лицата, които са наследили вещта и които не могат да ползват личните права на своя наследодател. С факта на смъртта на наследодателя това право е погасено. В мотивите на решението на АС първоначално е прието, че решение № 439/19.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници" е материално законосъобразно, а накрая е посочено, че жалбата срещу него е основателна и следва да бъде уважена. Липсват мотиви за законосъобразността на ППСПДВ № С - 48/26.11.09 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Валентина Василева Ризова от гр. Кюстендил. Ответницата по касационната жалба - Валентина Василева Ризова от гр. Кюстендил с адрес: ул. "Руен" № 17 оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Заинт. страна - директорът на Агенция "Митници" - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея отменителни касационни основания и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледани по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било ППСПДВ № С - 48/26.11.09 г., издадено от и. д. началника на митница Кюстендил, потвърдено с решение № 439/19.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници". Със същото е определено задължение на Валентина Василева Ризова от гр. Кюстендил на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ за заплащане на сумата от 1200 лв., от които мито - 438 лв. и ДДС - 762 лв. заедно с лихвата, считано от датата на възникване на задължението - 01.01.2004 г. до датата на плащането. В мотивите на постановлението е изложена следната фактическа обстановка: На 27.05.03 г. в митница Кюстендил е регистриран ЕАД № 5500/4-4339 с получател Надежда Димитрова Коцева от гр. Кюстендил за внос на употребяван пътнически автомобил "Опел Астра" шаси № WОL000053R5056067. Вносът на автомобила е освободен от държавни вземания до размера на левовата равностойност на 900 щ. д. на основание чл. 4 от ПМС № 2/93 г. и чл. 59, т. 11 от ЗДДС, като е поставен под митнически надзор за 36 месеца на основание чл. 660 от ППЗМ. На 09.11.06 г. на основание чл. 84, ал. 1 от ЗМ е извършена повторна проверка на митническата декларация. В хода на проверката е установено, че Надежда Димитрова Коцева е починала на 01.01.04 г. и съгласно удостоверение за наследници № 1360/13.07.06 г. е оставила наследник по закон - Валентина Василева Ризова. Преизчислени са митните сборове и определен размер 1200 лв. на митническото задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ. Така определеното задължение с решение на началника на митница Кюстендил е взето под отчет под ВПО № 30116/17.11.06 г. по решение за определяне на вземания /РОВ/ № 603. Плащане на задължението не е извършено доброволно. ППСПДВ е потвърдено с решение № 439/19.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници". В него са изложени следните мотиви: Специфичните условия за освобождаване от митни сборове по вноса на автомобила са свързани с личността на вносителя и ползването на същия се осъществява от самия инвалид. Предпоставките за ползване на облекченията трябва да са налице както към момента на допускането на безмитния внос, така и при ползването на митническия режим през 3-годишния срок, в който стоката остава под митнически надзор. Когато титулярът на режима почине преди изтичането на 3-годишния срок, правото да се ползва митническото облекчение се погасява. За да отмени обжалваното постановление, АССГ е изложил следните съображения: Основателни са възраженията на жалбоподателката във връзка с направения от нея отказ от наследство. Съгласно чл. 48 от Закона за наследството /ЗН/ наследството се придобива с приемането му, а то от своя страна произвежда действие от момента на откриването му, независимо от начина и момента на приемането му. По силата на чл. 52 от същия закон, отказът от наследство става по реда на чл. 49, ал. 1 и се вписва по същия ред. Това означава, че отказът от наследство, както и приемането, произвеждат действие от момента на откриване на наследството. В този смисъл е и ТР № 148 от 10.12.86 г. на ОСГК. Следователно, жалбоподелката се е отказала от процесния автомобил и същият е станал собственост на общината по силата на чл. 11 от ЗН. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ, съгласно която митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне с или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. В случая няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на лицето - инвалид не е от предвидените основания за отпадане на митническото облекчение и за възникване на митническо задължение. Така постановеното решение е правилно. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че отказът от наследство, както и приемането на наследството, произвеждат действие от откриването на наследството, съгласно цитираните разпоредби на ЗН и ТР № 148 от 10.12.86 г. на ОСГК. Действително разпоредбите, с които се определят публични задължения, следва да се прилагат стриктно според точния им смисъл и не могат да се тълкуват разширително. В случая, няма данни процесният автомобил да е бил предмет на сделка от изброените в чл. 753, ал. 2 ППЗМ в тригодишния срок от вноса, а посочената норма не въздига като юридически факт, обосноваващ вносно митническо задължение, смъртта на лице от кръга на тези по чл. 720, ал. 1, т. 1 ППЗМ, след като правото е било упражнено приживе. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане законосъобразността на решение № 439/19.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници". Видно от подробно изложените по-горе мотиви на двата акта, в първия е изложена фактическата обстановка, а мотивите и правните основания се съдържат в потвърдителното решение. Посоченото в касационната жалба противоречие в мотивите на съдебното решение, според настоящия съдебен състав е резултат от допусната фактическа грешка само в първоначалното изречение. В тяхното изложение не са налице противоречия. С оглед на изложеното, обжалваното решение на Административен съд - София - град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 753, ал. 2 ППЗМ