Решение № 16311 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2013 г.

Решение № 16311 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Иво Николов Алиманов от гр. София против решение № 6562/3.12.2012 г., постановено по адм. д. № 7901/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АИ 1154/28.05.2012 г. на началник-група АНД при отдел "Пътна полиция", СДВР. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на закона и необоснованост. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, като определеният срок на приложената принудителна административна мярка бъде намален от максималния - шест месеца, на два месеца. Иска отмяна на решението и в частта за присъдените разноски в полза на административния орган, тъй като били недоказани. Ответникът началник-група АНД при отдел "Пътна полиция", СДВР, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационното оспорване за неоснователно. Между страните няма спор за факти. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност относимите към спора обстоятелства и от представените доказателства е установил, че на 25.05.2012 г. в гр. София по ул. "Кракра" касаторът е управлявал МПС - лек автомобил, марка "Ауди" с рег. № СД 45 98 КВ и е спрян от полицейски служители към 5-то РУП на МВР. Извършена му е проверка за управление на МПС под въздействието на алкохол с техническо средство за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Данните от апарата отчели 0.62 промила. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като са му иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон. За установеното нарушение на ЗДвП е издадено и наказателно постановление, с което Иво Алиманов е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 месеца. При тези данни съдът обосновано е приел, че по отношение на жалбоподателя са били налице изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Заповедта е издадена при обвързана компетентност. Съдът е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, която е с временен характер, е законосъобразен административен акт. Целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Целта на налагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество, при което на нарушителя се наложи следващата се административнонаказателна санкция. След като административнонаказателното производство е приключило с издаване на НП № АИ 1154/20.06.2012 г., с което водачът е лишен от правоуправление за срок от два месеца, действието на приложената със заповедта от 28.05.2012 г. принудителна административна мярка следва да отпадне по силата на закона. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилност на решението в частта за присъдените на отдел "Пътна полиция" при СДВР съдебни разноски в размер на 150 лв. за защита от юрисконсулт. Видно от материалите по делото, административният орган е представляван от юрисконсулт Маркова, с надлежно пълномощно. При своевременно направено искане за разноски, такива се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд