Решение № 7243 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2021 г.

ВАСII отделение15.06.2021 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2300/14 декември 2020 г., постановено по адм. д. № 1866/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7243 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2021 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ц., [ЕГН], [населено място], общ. "Родопи", обл. Пловдив, чрез проц. си представител адв. К. А., против решение № 2300/14 декември 2020 г., постановено по адм. д. № 1866/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Ц. против заповед № 578 от 15 юни 2020 г. на кмета на община "Родопи", с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Ограда в улица публична общинска собственост", находящ се южно от УПИ І-1261, кв. 101, изграден в част от улица - публична общинска собственост, между о. т. 307 и о. т. 315 по регулационния план на [населено място], община "Родопи", област Пловдив, одобрен със заповед № 60 от 20 февруари 1989 г., който стоеж е подробно описан в констативен акт № 94 от 07 септември 2017 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че за процесния строеж няма издадено строително разрешение. Оградата е строеж шеста категория - правилно квалифицирана по чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ - строежи на допълващото застрояване по чл. 44 и чл. 46, ал. 1 ЗУТ. За този вид строежи не се изискват инвестиционни проекти, но задължително е необходимо издаването на строително разрешение, каквото не е установено да има, обстоятелство правещо процесния строеж незаконен. Прието е, че годината на изграждане на оградата е 1957 г. като в тази връзка внимателно е изследвана търпимостта й, съобразно хипотезите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Изложени са съображения, изключващи търпимостта, които този съд споделя и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите в тази връзка. Размерите и местоположението на процесната ограда, я правят недопустима както по действалите към момента на построяването й правила и норми, така и към тези, действащи към настоящия момент. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

1