Решение № 467 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г.

Решение № 467 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Х. срещу решение от 20.07.2010 г. по гр. д. № 12289/09 г. на Софийски градски съд, II-А ГО, с което е извършена делба на наследствен недвижим имот и съдът се е произнесъл по претенции по сметки на съделителите. Жалбоподателят счита, че съдът погрешно е квалифицирал част от претенцията му за подобрения в общия имот като такава по чл. 30, ал. 3 от ЗС, вместо като претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН, въпреки че по делото е установено извършването им приживе на общите наследодатели. Освен това - неправилно били преценени доказателствата по делото за момента на извършване на подобренията, във връзка с възражението за изтекла погасителна давност. Ответникът в производството С. А. Т. не взема становище по жалбата. По делото е постъпил писмен отговор и от К. А. З. Той обаче не е страна, тъй като спрямо него производството е било прекратено от Софийски градски съд поради прехвърляне на идеалната му част от недвижимия имот на жалбоподателя С. Х. С определение № 584 от 10.06.11 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията на С. А. Х. за извършени подобрения в делбения имот. Обжалването е допуснато по служебно поставен от съда въпрос, свързан с допустимостта на въззивното решение в тази част: какви са правомощията на въззивния съд при нередовна искова молба, респ. при нередовна молба по чл. 286 от ГПК (отм.). По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: В т. 4 на ТР № 1/17.07.01 г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният съд следва да я обездвижи и да даде на ищеца срок за отстраняване на недостатъците и, след което да разгледа спора по същество. Тези разяснения следва да се приложат и към настоящото дело. Във втората фаза на делбата съделителят С. А. Х. е предявил по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) претенция по сметки. Претендирал е стойността на извършените от него ремонти и подобрения в общия имот, които е изброил по пера и по стойност. Посочил е общо, че подобренията са извършвани през периода 1953 - 2003 г., но не е уточнил момента на извършване на всяко едно от тях. Изхождайки от това, че ищецът е квалифицирал претенциите си като "подобрения", въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Част от тези "подобрения" обаче са правени приживе на общите наследодатели, затова те представляват увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН, но такава претенция не е предявявана. Другата част от подобренията пък е погасена по давност. Затова като цяло претенцията е отхвърлена. Въззивният съд е постановил решението си в тази част по нередовна претенция по чл. 286 от ГПК (отм.), в която ищецът не е посочил за всеки един от претендираните от него ремонти към кой момент е извършен. Това уточнение е било необходимо, за да се прецени правната квалификация на претенцията, тъй като за ремонтите, извършени приживе на наследодателите, претенцията е по чл. 12, ал. 2 от ЗС, а не по чл. 30, ал. 3 от ЗС, както е приел въззивният съд. При определяне на правната квалификация на претенцията съдът следва да изхожда от твърденията на ищеца за фактите /кога е извършен всеки един от ремонтите/, а не от дадената от него квалификация на тези ремонти като "подобрения". Като не е изискал уточняване по период на всяка една от претенциите в молбата на стр. 45 от първоинстанционното производство, въззивният съд се е произнесъл по нередовна претенция по чл. 286 от ГПК (отм.) и е постановил недопустимо решение в тази част. Това налага обезсилване на решението в тази част и връщане на делото на въззивния съд за ново произнасяне, след изпълнение на процедурата по чл. 100, ал. 1 от ГПК (отм.) за отстраняване недостатъците на претенцията. В случай, че тези недостатъци бъдат отстранени, съдът следва да квалифицира претенциите като такива по чл. 12, ал. 2 от ЗН или по чл. 30, ал. 3 от ЗС според момента на извършването им - приживе на наследодателите или след смъртта им. Следва да се направи и друго разграничение при определяне на правната квалификация - ако се касае за ремонти, извършени след смъртта на наследодателите, със съгласието на останалите съсобственици, квалификацията е по чл. 30, ал. 3 от ЗС; ако съсобствениците не са знаели за тези ремонти - квалификацията е по чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако са се противопоставили - по чл. 59 от ЗЗД - в този смисъл и решение № 532/17.06.94 г. по гр. д. № 382/94 г. на ВС, I ГО. При произнасянето по съществото на тези претенции следва да се съобрази и моментът, от който започва да тече погасителна давност за тях - при чл. 12, ал. 2 от ЗН - от момента на предявяване на иска за делба, а в останалите случаи - от момента на извършване на ремонтите. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,