Решение № 1557 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2012 г.

Решение № 1557 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение от 4.10.2011 г. по адм. дело № 1146 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1602 от 20.12.2002 г. на ТДД ДП - Средец, потвърден с решение № 1133 от 15.06.2004 г. на директора на РДД - София, в частта относно определено задължение за внасяне на данък добавена стойност за данъчен период м. 05.2002 г. в размер на 70 000 лв. и лихва за забава в размер на 5 024.19 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора в тази му част, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Агенция за разпространение и абонамент на печата" ЕООД /"АРАП" ЕООД/, чрез процесуалния представител адвокат Стефан Стоев, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Софийският градски съд е бил сезиран с жалба от дружеството срещу ДРА № 1602 от 20.12.2002 г. на данъчен орган при ТДД - София, ДП - Средец, потвърден с решение № 1133 от 15.06.2004 г. на директора на РДД - София, като проведеното съдебно производство е повторно след отменително решение № 10418 от 30.10.2007 г. по адм. дело № 3557 по описа за 2007 г. на ВАС, първо отделение. Данъчният ревизионен акт е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.08.1998 г. - 31.07.2002 г. С него е установено, че за данъчен период м. 5.2002 г. от дружеството е подадена справка-декларация вх. № 9229/14.06.2002 г. с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 71 001.42 лв., извършено е прихващане от ДДС за възстановяване за м. 04.2002 г. в размер на 148.31 лв. и е приключена процедурата по приспадане с резултат ДДС за внасяне 70 853.11 лв. и лихва за забава. В ДРА е прието, че жалбоподателят е анулирал фактурите № № 5...9, издадени от него през месец май 2002 г. за доставки на "Медика прес" ЕООД. Данъчният орган е направил извода, че неправилно ревизираното дружество е анулирал фактурите, вместо да издаде към всяка от тях данъчно кредитно известие по смисъла на чл. 95, ал. 3 ЗДДС (отм.). С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил ДРА в посочената му част. За да постанови това решение, съдът, в изпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС да провери наличието на възникнало данъчно събитие по отношение на издадените фактури за процесния данъчен период. Приел е, че с ДРА № 506 от 13.08.2002 г. на данъчен орган при ДП - Надежда, издаден на получателя по спорните фактури "Медика прес" ЕООД е констатирано липса на данъчно събитие по тях и не е признат данъчен кредит в размер на 70 000.00 лв. за същия данъчен период. Съдът се е позовал и на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че предмет на доставките е абонамент на вестници. Видът на плащането е посочен като "предплатено в стока по приложена спецификация". Към датата на издаването на фактурите доставката не е извършена. Вещото лице е констатирало, че няма документи, от които да се установи дали са предадени стоките на ревизираното дружество, за да бъде извършено плащането по процесните фактури. Липсват документи за разплащане в брой или по банков път. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извода, че по делото е доказана липсата на данъчно събитие по издадените фактури, поради което не е следвало да бъдат издавани данъчни кредитни известия, в противоречие с възприетото в данъчни ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По въпроса дали има данъчно събитие по цитираните фактури, издадени от "АРАП" ЕООД (с предишно наименование "Рик Медея" ЕООД) правилно първоинстанционният съд е приел, че те са издадени, без да е налице данъчно събитие. Това се установява както от кредитираната от СГС съдебно- икономическа експертиза, така и с ДРА № 506 от 13.08.2002 г. на данъчен орган при ДП - Надежда, издаден на получателя по фактурите "Медика прес" ЕООД, с която е отказано право на данъчен кредит на последното, поради липсата на възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (отм.). Същият ДРА е влязъл в сила, след като е бил потвърден с влязлото в сила решение от 23.03.2009 г. по адм. дело № 256 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд. При липсата на извършена доставка и ненастъпило данъчно събитие, за които са издадени процесните фактури следва, че незаконосъобразно данъчните органи определили ДДС за внасяне. Реалността на доставката е необходим елемент от възникването на задължението за начисляване на данък и след като по делото са събрани доказателства, които оборват твърдението за наличие на данъчно събитие, то не е следвало и издаването на данъчно кредитно известие. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.) при издадена фактура по възникнало данъчно събитие и впоследствие настъпили обстоятелства за обезсилването му с обратна сила се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на тези обстоятелства. От това следва изводът, че при съставена фактура при първоначална липса на данъчно събитие по нея, какъвто е настоящият случай, не може да се издаде данъчно кредитно известие, а следва фактурата да бъде анулирана по чл. 93, ал. 6 ЗДДС (отм.), както е направил и ответника по касация. Правилно съдът с оглед на това и данните по делото е приел, че в случая, след като е налице първоначална липса на данъчно събитие, не е приложим чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.) и незаконосъобразно са определени данъчни задължения. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,