Решение № 7530 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2021 г.

Решение № 7530 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Хабиби, ЛНЧ [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, чрез адвокат Д. Радославова, против решение № 146/10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 188/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково. С доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на зам-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, моли същото да бъде отменено. Ответникът – Зам. -председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител юриск. Пешев оспорва касационната жалба по доводите наведени в нея и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отхвърлил жалбата на А. Х., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 29/14.01.2021 г. на Зам. председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, ситуацията в Афганистан и Иран въз основа на предоставените по делото справка вх. №МД-673/09.12.2020 г. и справка вх. №МД-582/27.10.2020 г. от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, както и писмо с рег. №М-7183/23.10.2020 г. на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС), изпратено до ДАБ при МС, с което е изразено становище, че агенцията възразява да бъде предоставена закрила на жалбоподателя, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материално-правните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила в хипотезите на относимите нормативни текстове в ЗУБ. Установено е, че жалбоподателят дори сам избрал да напусне страната си, а не да е бил принуден да го стори. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Прието е, че нито пред административния орган, нито в съдебното производство, има твърдения или доказателства, че спрямо А. Х. е имало преследване или пък съществува риск от преследване, което да попада в предметния обхват на ЗУБ. Така съдът счел, че установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено и доброволното напускането на държавата по произход. При обсъдената от интервюиращият орган представена бежанска история, съдът е направил извод за липса на осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На следващо място, съдът е приел, че съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т. 1 или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т. 2/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т. 3/. Приел е за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не се установява в държавата си по произход А. Х. и семейството му да са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът е счел, че правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно Афганистан /държава по произход за родителите/ и Иран – справка вх. №МД-673/09.12.2020 г. и справка вх. №МД-582/27.10.2020 г., като са отчетени сътрудничеството на правителството в Афганистан с ВКБООН, МОМ и други хуманитарни организации, а в частност и на иранското правителство по отношение на бежанците от Афганистан, както и че на териториите на двете държави не е налице въоръжен конфликт, както и че гражданските власти поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност. Изложеното в жалбата за риск от посегателство над жалбоподателя съдът е счел за неоснователно, както и, че не кореспондира със ситуацията в Афганистан или Иран. На последно място, съдът е установил, че административният орган е взел предвид и писмо с рег. №М-7183/23.10.2020 г. на ДАНС, изпратено до ДАБ, с което е изразено становище, че се възразява агенцията да предостави закрила на жалбоподателя, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. Приел е, че правилно и законосъобразно административният орган е преценил, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. В случая на административния орган не е предоставена възможност за преценка дали да предостави търсената закрила, а напротив - има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Решението е правилно. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от А. Х. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход или в тази по последно пребиваване. Основателно съдът е приел, че сред изложените в интервюто от чужденеца причини да не се завърне в Афганистан не се обективират твърдения за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия на преследване насочени лично срещу него. Въз основа на това обоснован се явява извода на административния съд, че не са налице основания за предоставяне на касационния жалбоподател на статут на бежанец съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът правилно е приел също, че по отношение на чужденеца не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват доказателства същият да е бил изложен в държавата си по произход на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган и първоинстанционият съд са обсъдили актуалната информация за обстановката в Афганистан и Ислямска Република Иран, като е посочено, че и в двете държави не е налице въоръжен конфликт, като гражданските власти поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност. Също така, обосновано, с оглед обстоятелството, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ съдът е приел, че на чужденеца не следва да се предоставя хуманитарен статут по предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото е приложено като доказателство писмо на Държавна агенция "Национална сигурност", в което е изразено отрицателно становище за предоставяне на закрила на чужденеца, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно императивните разпоредби на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. В случая, на административния орган не е предоставена преценката дали да предостави търсената закрила, а напротив, има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Целта на закона е да даде максимално широки гаранции за защита на националната сигурност, като постановеният отказ е материално законосъобразен административен акт. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материално-правните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, намира, че решението на Административен съд – Хасково е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,