Решение № 15742 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 161/2018 г.
ВАСVI отделение17.12.2018 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 31.10.2017 г. постановено по адм. дело № 198 от 2017 г. по описа на Административен съд Видин, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Св. Петка" гр. Видин против заповед за налагане на санкция № РД-09 - 442/21.07.2017 г. издадена от заместник директора на РЗОК – Видин, с която за нарушения по КП № 50, КП № 52, КП № 56, КП № 133 и КП № 254, съответно по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 са наложени санкции ’’финансови неустойки" за сумата общо от 1 150 лева / по т. 1 санкция в размер на 300 лева, по т. 2 санкция в размер на 200 лева, по т. 3 санкция в размер на 200 лева, по т. 4 санкция в размер на 200 лева и по т. 6 санкция в размер на 250 лева/. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15742 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 161/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на МБАЛ "Св. Петка " АД гр. Видин против Решение № 97 от 31.10.2017 г. постановено по адм. дело № 198 от 2017 г. по описа на Административен съд Видин, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против заповед за налагане на санкция № РД-09-442/21.07.2017 г., издадена от заместник директора на РЗОК – Видин. С нея за нарушения по КП № 50, КП № 52, КП № 56, КП № 133 и КП № 254, по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 на лечебното заведение са наложени санкции ’’финансови неустойки" за сумата общо от 1 150 лева. Релевират се доводи за незаконосъобразност на административния акт, тъй като е издаден от некомпетентен орган, както и поради обстоятелството, че Решение №РД-НС–04–24–1 от 29.03.2016 г., което урежда реда и условията за налагането на санкции, също е незаконосъобразно. При изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – нарушение на материалния закон, жалбоподателят моли съдът да отмени решението на административния съд, както и оспорения административен акт в посочените му части. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса - Видин не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Света Петка" АД гр. Видин срещу заповед за налагане на санкция № РД-09-442/21.07.2017 г., издадена от заместник директора на РЗОК – Видин, в частта, в която за нарушения по КП № 50, КП № 52, КП № 56, КП № 133 и КП № 254, съответно по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 на касатора са наложени санкции ’’финансови неустойки". При постановяване на съдебния акт съдът е извършил проверка за неговата законосъобразност, при спазване изискванията на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. След правилно изясняване на спора от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е издадена от заместник директора на Районна здравноосигурителна каса - Видин, при условията на заместване. В тази връзка съдът се е позовал на заповед № РД-09-360 от 04.07.2017 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Видин. Приел е, че при заместването, основавайки се пряко на своето служебно положение на заместник, лицето действа вместо замествания. С Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд - ОСС от I и II колегия се изясни въпросът, че заместването се извършва в случаите, когато лицето титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. За периода на заместване, лицето което го замества, изпълнява правомощията от името на замествания орган, в пълен обем. Поради това обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган и не е незаконосъобразен на това основание. Правилни са изводите на административния съд, че обжалваната заповед в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 е постановена в съответствие с материалния закон. По т. 1 от заповедта, при проверка на медицинската документация по КП № 50 е констатирано, че при двама пациенти с ИЗ № 2318/2017 и ИЗ № 2365/2017 в епикризите им е била отразена терапия по рецептурна книжка без да са отразени изписаните медикаменти, които приемат. Описаното от фактическа страна сочи на нарушение на чл. 158, т. 5 и т. 15 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Правилни са и изводите на административния съд относно установеното нарушение на чл. 185, ал. 3, т. 20 от НРД 2015 за медицинските дейности, защото лечебното заведение не е издало епикризата, с необходимото по закон съдържание. По т. 2 от заповедта описаното представлява нарушение на чл. 185, ал. З, т. 20 от НРД 2015 за медицинските дейности, за което съдът излага подробни съображения, които също се споделят от настоящия съдебен състав. По т. 3 от заповедта медикаментите, които пациентът приема по ИЗ № 2831/2017 не са отразени в температурния лист. В случая се касае за нарушение на чл. 158, т. 5 и т. 15 от Решение № РД-НС- 04-24-1/29.03.2016 г. и на лечебното заведение законосъобразно е била наложена съответната санкция. По т. 4 от заповедта е установено, че по КП № 133 за един пациент с ИЗ № 2271/2017, в документацията липсва негов подпис или на членове на семейството му или придружаващите го лица, с който да удостоверят че е предоставена епикризата. Приема се, че с така констатираната нередност в оформяне на медицинската документация, лечебното заведение нарушава чл. 185, ал. 1, т. 1 от НРД 2015 за медицинските дейности. Правилни и в съответствие с материалния закон са правните изводи на административния съд относно установеното нарушение на касационния жалбоподател, описано в т. 6 от заповедта. Касае се за двама пациенти с ИЗ № 2378/2017 и ИЗ № 2440/2017, за които в епикризата не е отразено, че им е дадена Бл. МЗ-НЗОК № 7. Последното е нарушение на чл. 185, ал. 3, т. 20 от НРД 2015 за медицинските дейности, до какъвто извод достига и административния съд. Обжалваната заповед издадена във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), тъй като за нарушенията предмет на заповедта, проверяваното лице не е подало писмено становище по реда на чл. 74, ал. 4 от същия закон и не е поискало отнасяне на спора пред Арбитражна комисия. Актът е съобразен с изискванията на Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НС на НЗОК) № РД - НС-04-24-1/29.03.2016 г. Последното е прието в изпълнение на чл. 54, ал. 9 ЗЗО и с него е уредена именно новата процедура по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК. През 2016 г. Национален рамков договор за медицински дейности не е сключен. Затова контролът за изпълнение на договорите, сключени с изпълнителите на болнична помощ се осъществява именно с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. С оглед времето на установяване на нарушението, разписаното в § 2, ал. 1 и ал. 2 и § 11 от решението на надзорния съвет, административният съд правилно приема, че при установено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, имуществените санкции се налагат със заповед на директора на РЗОК, както е в случая, а не с издаване на наказателно постановление по ЗАНН. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение