Решение № 607 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10911/2008 г.

ВАСVII отделение14.01.2009 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 173/23.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че Любен Лачански - отговорен редактор на в. "Новинар", с авторски материал публикуван на 20.11.2007 г. във вестник "Новинар" със заглавие "Стената във "Факултето", ще се издими през кюмбетата" и подзаглавие "Ромските шеги и закачки покрай жп линията излизат 160 000 лева" е осъществил дискриминация на етнически признак спрямо РИА "Дефакто", със седалище гр. София, представлявана от директор на УС Тома Николаев Младенов. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ромска информационна агенция "Дефакто" гр. София против Решение № 173/23.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Новинар Медиа" АД гр. София против Решение № 173/23.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, в останалата му част. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Любен Стоянов Лачански от гр. София против Решение № 173/23.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, в останалата му част. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част с частна жалба в 7 - дневен срок.

Мотиви

Решение № 607 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10911/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Ромска информационна агенция "Дефакто" гр. София, "Новинар Медиа" АД гр. София и Любен Стоянов Лачански от гр. София против Решение № 173/23.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че Любен Лачански - отговорен редактор на в. "Новинар", с авторски материал публикуван на 20.11.2007 г. във вестник "Новинар" със заглавие "Стената във "Факултето", ще се издими през кюмбетата" и подзаглавие "Ромските шеги и закачки покрай жп линията излизат 160 000 лева": "Засукана бременна циганка, до нея три сополиви чаавета около полата й. . . . . . . . . . . . . . тази нашенска Изаура е само на 14 години, неграмотна и е с четири условни присъди. Две от които може да са заради твоя преносим компютър и портфейл, експроприирани ловко в трамвай № 22." е допуснал нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като е осъществил дискриминация на етнически признак спрямо РИА "Дефакто", със седалище гр. София, представлявана от директор на УС Тома Николаев Младенов и неопределен кръг лица от ромската общност и е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр.; на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Любен Стоянов Лачански - отговорен редактор и журналист на в. "Новинар" е наложена глоба в размер на 250 лева; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на Николай Даковски, като изпълнителен директор на "Новинар Медиа" АД гр. София е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения, като му предписва занапред да не допуска нарушения на ЗЗДискр., чрез изявления засягащи честта и достойнството на личността по признак етническа принадлежност; определен е едномесечен срок от получаване на решението изп. директор на "Новинар Медиа" АД да уведоми КЗД за предприетите мерки на задължителното предписание; препоръчано е на "Новинар Медиа" АД за в бъдеще да следи и контролира дейността си, като се въздържа от нарушения на ЗЗДискр. и е препоръчано на Любен Лачански - отговорен редактор и журналист на в. "Новинар" за в бъдеще да се въздържа от обидни квалификации на етническа основа и от подобни изявления, засягащи честта и достойнството на личността. В жалбата на РИА "Дефакто" се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което на "Новинар Медиа" АД и Любен Лачански бъдат наложени справедливи административни наказания и бъдат осъдени да заплатят обезщетение в размер на 50 000 лева за нанесена обида и направените по делото разноски в размер на 10 000 лева. Жалбоподателите "Новинар Медиа" АД гр. София и Любен Стоянов Лачански излагат доводи за незаконосъобразност на решението на КЗД. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбите писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбите на "Новинар Медиа" АД гр. София и Любен Стоянов Лачански, са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 11-00-1087/26.11.2007 г. на РИА "Дефакто", с твърдения, че публикуваният във в. "Новинар" от 20.11.2007 г. материал със заглавие "Стената във "Факултето", ще се издими през кюмбетата" и подзаглавие "Ромските шеги и закачки покрай жп линията излизат 160 000 лева", с автор Любен Лачански, е манипулационен, с оглед обстоятелството, че тенденциозно е използвана думата "цигани", като косвено или директно хората от ромския етнос се представят като "нарушители", цели манипулиране на общественото мнение, накърнява човешкото достойнство, създава враждебна среда, насажда напрежение и разделение на етническа основа. За да постанови решението си КЗД е приела наличието на дискриминационен акт по смисъла на ЗЗДискр. в текста на Лачански, публикуван във в. "Новенар" и че е налице "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр., чрез използване силата на свободата на словото и влиянието на медията за иронизиране на ромския ентос, представянето му в негативна светлина и уронване на човешкото достойнство. Изложени са мотиви, че израза "Засукана бременна циганка, до нея три сополиви чаавета около полата" представя на читателите жената от ромски произход винаги бременна и нехайна относно отглеждането и възпитанието на децата си, които винаги са не по-малко от три, израза "Въпросната Изаура е само на 14 години, неграмотна и с четири условни присъди" иронизира и потиска човешкото достойнство, представя жената от ромски произход като изначално лишена от образование, лична и професионална реализация и винаги криминално проявена, а в цитираните в материала произшествия не е пропуснато да се отбележи, че инцидентите са в близост до квартал, населяван предимно от роми, с което аналогично като извършители са посочени хората от ромски произход. КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила, че враждебната реч и обидните квалификации, с които си служи авторът на материала "Стената във "Факултето", ще се издими през кюмбетата" е форма на дискриминация и тормоз по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр., а изявлението на Любен Лачански, по повод предложението на НК "Железопътна инфраструктура" за строеж на заградителна стена, която ще минава през кв. "Факултета", населен предимно с роми, публикуван на 20.11.2007 г. във в. "Новинар" представлява нежелано поведение, изразено словесно, което дори и да не е имало за цел има за резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на обидна среда по признака "етническа принадлежност", установен в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Комисията е изложили своите доводи относно определяне размера на санкцията, отчитайки, че наказание в минимален размер е в състояние да изпълни целта на наказанието. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗД, където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр. и чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на § 1, т. 1 от на ДР на ЗЗДискр е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Решението на КЗД в частта, в която е установено, че Любен Лачански - отговорен редактор на в. "Новенар", с авторски материал публикуван на 20.11.2007 г. във вестник "Новинар" със заглавие "Стената във "Факултето", ще се издими през кюмбетата" и подзаглавие "Ромските шеги и закачки покрай жп линията излизат 160 000 лева" е осъществил дискриминация на етнически признак спрямо РИА "Дефакто", със седалище гр. София, представлявана от директор на УС Тома Николаев Младенов е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Той защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България, като сдруженията на физическите лица, както и юридическите лица се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица (чл. 3 от ЗЗДискр.). Следва да се отбележи, че като юридическо лице по смисъла на чл. 3 от ЗЗД, РИА "Дефакто" се ползва от правата на закона само по отношение на членския си състав, когато той е дискриминиран на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Безспорно е по делото, че спрямо заетите в агенцията-жалбоподател лица не е осъществена дискриминация в случая, с оглед на което и решението на КЗД в тази му част следва да бъде отменено. В останалата му част решението на КЗД е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която е сезирала КЗД твърди наличието дискриминация и докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателите "Новинар Медиа" АД гр. София и Любен Стоянов Лачански е да докажат факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност заключението на Комисията за дискриминация, че спрямо неопределен кръг лица от ромската общност е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признака "етническа принадлежност". Направеното в жалбата на РИА "Дефакто" искане за налагане на справедливо административно наказание и присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за нанесена обида е недопустимо, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част прекратено. Правото на обезщетяване възниква в случаите, в които се установи съзнателно поддържано поведение на ответната страна, основано на един или повече от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискриминация, в резултат на което са настъпили вреди. Този закон обаче предвижда две възможности за реализиране на претенция за обезщетяване, от проявено дискриминационно отношение. Едната възможност е, дискриминираното лице да се обърне направо към съда и предяви исковете, визирани в чл. 71, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗЗД, а другата възможност е лицето да проведе производство пред Комисията за защита от дискриминация по реда на чл. 50 и сл. от ЗЗД, след което и при наличие на влязло в сила решение на Комисията, с което са установени извършеното нарушение, нарушителя и засегнатото лице, последното да предяви иск за обезщетяване по реда на чл. 74 от ЗЗД, тъй като вредите имуществени и неимуществени, са предмет на доказване в производство по общия исков ред. На следващо място следва да бъде отбелязано, че направеното искане за присъждане на разноски направени пред КЗД също е недопустимо. ЗЗДискр. не предоставя подобни правомощия на КЗД, а по делото доказателства за направени разноски в размер на 10 000 лева не са представени. Определянето на глобата, респективно санкцията е в правомощията на административния орган и молителят РИА "Дефакто" не може да оспорва размера на същата. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД в останалата му част за законосъобразно, като издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4, ал. 1