Решение № 10828 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4482/2016 г.

Решение № 10828 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4482/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. К. К. срещу решение № 182 от 29 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 590/2015 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 87/04 юни 2015 г. на кмета на община Антон. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Антон, чрез пълномощника си адв. Росица Димитрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Ю. К. К. срещу заповед № 87/04 юни 2015 г. на кмета на община Антон, с която е отказано допускане на изработване на ПУП-План за регулация за част от кв. 35 по плана на с. Антон, община Антон, относно улица от о. т. 85, о. т. 86 до о. т. 100. Съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед не е извършено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. Решението е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. От данните по делото е установено, че по отношение на имота на жалбоподателката е проведена отчуждителна процедура, като на нейните наследодатели е изплатено обезщетение и е издаден акт за държавна собственост за частта от имот 57 - 240 кв. м, които попадат в улица. При тези данни, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че оспорения отказ е законосъобразен. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ влезли в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. В случая, както обосновано е приел административният съд, тези предпоставки не са налице. Отчуждаването е осъществено въз основа на влязъл в сила устройствен план от 1966 г., като определеното обезщетение е било изплатено на наследодателите на касаторката. В тази връзка съдът е изложил убедителни мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че съдът не е установил точната дата на заплащане на обезщетението, което води до неправилност на решението. Действително, точната дата на заплащането на дължимото обезщетение не е установена, но съдът въз основа на представените доказателства е установил наличието на такова заплащане, което е станало в периода от 20 октомври 1969 г. - датата на изпращане на писмо изх. № VII-2896/20 октомври 1969 г., до 20 април 1971 г. - дата на съставянето на акта за държавна собственост. Този извод следва и от обстоятелството, че акт за държавна собственост може да бъде издаден едва след заплащане на обезщетението. С оглед горното оспорваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на делото, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция не следва да бъде уважавано поради липсата на доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,