Решение № 5607 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2015 г.

Решение № 5607 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична община, представлявана от главен юрисконсулт Юрукова, срещу решение № 2384/6.04.2015 г. по адм. д. № 1612/2014 г. на Административен съд - София-град, в осъдителната му част. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Позовава се на ТР № 3/22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и твърди, че по делото не са конкретизирани фактическите действия, произтичащи от нормативен акт, които административният орган не е изпълнил. Действията в изпълнение на съдебното решение на СГС по гр. д. № 5129/1989 г. са правни, а не фактически действия, поради това че касаят издаване на заповед. Необосновани са изводите на съда за наличието на причинна връзка между липсата на обезщетение с гараж и претендираната вреда. В разпоредбите на чл. 105, ал. 3 ЗТСУ (отм.) и § 9 от ПЗР на ЗУТ е уреден друг законов ред за обезщетение на отчуждени собственици, който изключва приложението на ЗОДОВ. Прави възражение, че Столична община следва да отговаря за претендираните вреди след влизане в сила на ЗИЗОДВПГ (ДВ, бр. 30/11.04.2006 г). Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и бъдат отхвърлени предявените искове. Ответницата по касационната жалба - Теменужка Борисова Иванова и Иван Дойчинов Иванов, редовно призовани, се явяват лично и се представляват от адвокат Емил Николов. Молят да се остави касационната жалба без уважение. В представен по делото писмен отговор оспорват доводите на касационния жалбоподател. Твърдят, че отчуждителната преписка е започнала през 1988 г. и не е приключила в разумни срокове. Административният орган е бездействал, не ги е обезщетил с гараж, което е в причинно-следствена връзка с понесените от тях имуществени и неимуществени вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно. Налице е продължително бездействие на общината за предоставяне на ищците на определеното им имотно обезщетение. Общината не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. от ЗТСУ (отм.) и § 9 от ПР на ЗУТ, с което е нарушила правото на ищеца, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Общинските власти е следвало да съдействат на жалбоподателите за намиране на подходящо решение на проблема. Общината, чрез бездействието си, е лишила ищеца както от реално получаване на гараж, така и от добивите, които е могъл да получи от него. Тригодишният срок по чл. 270, ал. 1 ППЗТСУ /отм/ е срокът за изпълнение на задължението на общината да предаде имота и след изтичането му органът по отчуждаването е в забава. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по искове, предявени от Теменужка Борисова Иванова и Иван Дойчинов Иванов срещу Столична община, за присъждане на обезщетение поради бездействие на нейни служители, довели до неприключване на отчуждителното производство и поради неизпълнение на съдебно решение, в резултат на които ищците не са получили нито гараж, нито каквото и да било друго обезщетение. Предявените искове са 18 000,00 лв. като обезщетение за. имуществени щети, представляващи пропуснати ползи от отдаване под наем на гараж за периода 31.01.2004 - 31.01.2014 г., (по 9000,00 лв. за всеки от ищците); 20 000,00 лв. като обезщетение за неимуществени щети за това, че в периода от 15.02.1990 г. (влязло в сила решение по гр. д. 5129/89 на СГС) до 31.01.2014 г. (завеждане на настоящия иск) обезщетителното производство не е завършено по вина на Столична община (по 10 000,00 лв. за всеки от ищците). Съдът е осъдил Столична община да заплати на Иван и Теменужка Иванови сумата от 4200 лв. общо за двамата, представляващи обезщетение за настъпили за ищците имуществени вреди за период от 31.01.2004 - 31.01.2014 г., причинени в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на Столична община, както и сумата в размер на 10 000 лв. общо за двамата, представляващи обезщетение за настъпили за ищците неимуществени вреди за период от 31.01.2004 - 31.01.2014 г. от незаконосъобразно бездействие на служители на Столична община. В останалата част е отхвърлил предявените искове. В мотивите съдът е приел, че искът е допустим, поради това че установяването на незаконосъоразно бездействие на ответника се разглежда преюдициално в производството по искове за обезщетение. По същество на спора е посочил, че обезщетяването на ищците, изразяващо се в посочване на гараж, който да замени отнетия им по реда на ЗТСУ /отм/. гараж, представлява фактическо действие на служители на общинската администрация. Заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) има значение за момента на приключване на отчуждителното производство с обезщетяване. Обезщетяването с конкретно жилище е приключено със Заповед № РД-41-3 от 29.01.2003 г. С писма изх. № 1194-И-45-99/17.01.2000 г., изх. № 1194-И-29/15.12.2009 г. и 1194-И-19/19.07.2012 г., ищците са уведомявани за липсата на обекти с изграждащи се гаражи и за възможността да бъдат обезщетени парично, предвид приложимостта на чл. 102 от ЗС (отм.). Ищецът не е заявил желание да бъде обезщетен с пари вместо имотно обезщетение "гараж", което право е уредено в разпоредбата на чл. 270 от ППЗТСУ. (отм.) По силата на закона и на съдебно решение от 1.02.1990 г. по гр. дело № 5129/1989 г., по описа на 3-то ГО на СГС общинската администрация е била задължена да посочи конкретен обект - гараж, който да послужи за обезщетение в отчуждителното производство. Такъв имот не е посочен от общината, поради което съдът е приел, че липсва изпълнение на фактическо действие от страна на нейни служители, които е трябвало да осигурят съответен на отчуждения имот. Издаването на заповед, което представлява правно действие е последващо на осигуряването на гараж. Доколкото такъв не е осигурен и до момента, е налице незаконосъобразно "фактическо" бездействие. В резултат на това бездействие не е довършена процедурата по обезщетяване на ищците и същите следва да получат обезщетение по реда на ЗОДОВ за причинените им вреди. Съдът е приел за установени по делото имуществените и неимуществените вреди, причинени на ищците, както и причинно-следствената връзка между твърдяната вреда и непосочването на гараж, който да послужи за обезщетение. Имуществените вреди, представляват пропуснати ползи, чието настъпване е съдът е приел за напълно вероятно и са преценени на базата на месечния наем за гараж за исковия период. Неимуществените вреди се изразяват в множеството неудобства и притеснения, породени от безрезултатните усилия от търсенето на обезщетение. Решението е правилно. Постановено е след подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът е изложил обосновани правни изводи. От фактическа страна е установено, че със Заповед № РД-40-611/9.05.1988 г., издадена на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.), е отчужден в полза на държавата имот пл. № 556. 557 в гр. София за държавно жилищно строителство. Имотът е отчужден от съсобственици, част от които са ищците по делото. Съсобствениците са обезщетени с отстъпване на недвижими имоти - жилища и гараж. На основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с допълнителна Заповед № РД-41-1195/1.08.1989 г. на Иван и Теменужка Иванови е определено като обезщетение конкретно жилище. Заповед № РД-41-1195/1.08.1989 г. е обжалвана и с Решение от 1.02.1990 г. по гр. дело № 5129/1989 г., по описа на 3-то ГО на СГС заповедта е отменена в частта, в която ищците не са обезщетени с гараж и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. Поради невъзможност лицата да бъдат обезщетени с равностойно жилище в първоначално определения блок, е издадена заповед № РД-41-3/29.01.2003 г. на кмета на СО, с която на ищците се определя друго жилище за обезщетение. Поради липса на изградени гаражи, не им е определен гараж за обезщетение на вече отчуждения такъв и в резултат на влязлото в сила съдебно решение. С писма изх. № 1194-И-45-99/17.01.2000 г., изх. № 1194-И-29/15.12.2009 г. и 1194-И-19/19.07.2012 г., Иван Иванов е уведомяван за липсата на обекти с изграждащи се гаражи и за възможността да бъде обезщетен парично, предвид приложимостта на чл. 102 от ЗС (отм.). Ищците в настоящото производство не са заявили желание да бъдат обезщетени с паричния еквивалент на определения в обезщетение "гараж". Съдът е изложил обосновани правни изводи относно установеното фактическо бездействие на служители на Столична община. Правилно съдът е приел, че конкретизирането на гараж, който да бъде даден като обезщетение е фактическо действие, предхождащо издаването на заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) Съдебното решение задължава Столична община да предостави обезщетението, без значение дали гаражът се намира в същия обект, в който е и предоставения за обезщетение апартамент. След като административният орган не е предприел действия по изпълнение на съдебното решение, дължи обезщетение, чиито размер съдът е съобразил с представените по делото основна и допълнителна експертиза. Предвид изложените съображения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответниците по касационна жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е неоснователно. Съгласно ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГК, т. 1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представения договор за правна помощ не е отразен начина на плащане на възнаграждението, поради което същото не следва да бъде присъдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,