Решение № 1163 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2007 г.

Решение № 1163 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството е по чл. 218и ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от М. А. г. от гр. Б. чрез адвокат С против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 422/4.12.2006 г., постановено по гр. д. № 833/2005 г., с което е оставено в сила решение на Пазарджишки окръжен съд от 24.03.2003 г. по гр. д. № 1114/1996 г. за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС за неговата 1/4 идеална част от претендираното право. С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са срещу правните изводи на съда, че ищците не са доказали активната си легитимация по иска с правно основание чл. 108 ЗС /какъв е бил размера на капитала на национализираното индустриално- търговско дружество "Р" А., гр. Б. и каква част от него са притежавали наследодателите на ищците-съдружници на прекратилото съществуването си дружеството/, както и че имотът към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ вече не е съществувал във вида, в който е бил към момента на одържавяването му /условие изрично предвидено с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ/. Поддържа, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 218з ГПК, като не се е съобразил с тълкуването на материалния закон, дадено от състава на ВКС в отменителното решение, задължително за въззивната инстанция. са доказали активната си легитимация. За ответника по касация "Р" А., гр. Б. жалбата е оспорена с доводи, изложени с писмени бележки на процесуален представител адвокат Ц. За ответницата по касация Е. А. Т. от гр. С., като поставена под пълно запрещение с настойник дъщеря К. А. А. е подадена писмена молба-становище от настойника за присъединяване към жалбата на М. Г. За ответника по касация Г. А. Г. от с. С., област Ловеч, като ограничено запретен със съгласие на съпругата му Т. Т. Г. са постъпили писмени бележки-становище за присъединяване към жалбата на М. А. Г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение на ВКС, IV-б г. о. № 1953/2005 г. от 4.10.2005 г. по гр. д. № 1283/2004 г. е отменено решение на Пловдивски апелативен съд № 61/9.03.2004 г. по гр. д. № 1011/2003 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Пазарджишки окръжен съд от 24.03.2003 г. по гр. д. № 1114/1996 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Законосъобразно според настоящия съдебен състав въззивният е оставил в сила първоинстанционното решение, като обосновано е приел, че е недоказана активна легитимация на ищците по предявения иск, чиято е доказателствената тежест да установят при условията на главно и пълно доказване дяловото участие /точен брой акции/, които са притежавали техните наследодатели- акционери в капитала на дружеството към момента на национализирането му. Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗВСОНИ когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила /какво е в конкретния случай/ правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. В тази хипотеза в аспект на правното основание на предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС в тежест на ищцовата страна, а не на ответната е да установи по несъмнен начин по делото правата на наследодателите на ищците в капитала на Индустриално предприятие "Р" АД-София към момента на влизане в сила ЗНЧИМП /27.12.1947 г./, респ. към датата на вписването на прекратяването му в дружествения търговски регистър с определение № 2764/18.09.1948 г. по фирмено дело № 42/1918 г. по описа на Софийски областен съд, Фирмено отделение /л. 82 от гр. д. № 1114/1996 г. на ПзОС/ и публикацията за това в Държавен вестник. Следвало е да бъдат представени доказателства за капитала на дружеството, различни от представения дружествен регистър, тъй като той не е отразявал измененията в капитала на дружеството. И тъй като не са били вписвани дружествения регистър и измененията в номинала на акциите, обект на чести промени и имащи пряко отношение към установяването на дела на акционерите в капитала на дружеството, следвало е по делото да бъдат представени самите притежавани от акционерите акции. Посочената доказателствена сила не е изпълнена доколкото е останал недоказан размерът на дела на наследодателите на ищците в капитала на търговското дружество за времето от 27.12.1946 г. - датата, на която е проведено последното редовно общо годишно събрание на акционерите към момента на национализирането на дружеството /27.12.1947 г./. Доказването на дял в капитала на дружеството към момент, предхождащ с една година изискуемия по чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ е пречка за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, императивно изискване за уважаване на предявения ревандикационен иск, като се има предвид, че липсва законова презумпция, според която ако е доказан дял в капитала към минал момент да се приеме, че е същият и към бъдещ момент. Предвид изложеното въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.