Решение № 164 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5954/2007 г.

Решение № 164 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5954/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на С. С. Ж. и Л. С. В. - двете от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. К, против въззивното решение № 215 от 2 юни 2005 г., постановено по в. гр. д. № 136 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2004 г., с което е отменено решение № 65 от 10 ноември 2003 г., постановено по гр. д. № 124 по описа на районния съд в гр. Б. за 2003 г. и вместо него е отхвърлен установителния иск за собственост по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ на касаторките по отношение на нива в землището на с. Р., м. "Р" от 1 декар. Поправка в записа на номера на първоинстанционното дело е сторено с решение № 82 от 26 март 2007 г. по същото въззивно дело. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторките изтъкват, че съдът не е обсъдил събраните доказателства; доброволната делба не е оспорена относно автентичността й, а само по съдържанието й, поради което не могат да се прилагат правилата на чл. 154 от ГПК (отм.); никой не е оспорил датата на документа; документът е подписан; няма изискване за вписване на договорите за доброволна делба; имотът е владян от наследодателката на касаторките чрез нейния брат до внасянето на имота в ТКЗС, като от момента на смъртта на общата наследодателка С до внасянето на имота в ТКЗС са изминали повече от 20 години, поради което имотът е придобит по давност. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата Р. адв. Б, сочи доводи за неоснователност на жалбата. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че по посочените от ищците-касатори в настоящото производство способи за придобиване на собствеността - наследство и делба, липсват категорични данни наследодателката да е придобила имота, защото не са доказали, че нейният наследодател съответно е бил собственик; договорът за доброволна делба е частен документ без достоверна дата и подписи, без вписване и заверка и в него не са посочени границите на имотите; истинността на този документ била оспорена от ответниците и ищците не са доказали истинността му; придобиване на имота по давност не е заявено, поради което съдът не обсъжда такова основание. Съдът е сезиран с установителен иск за собственост на земеделски имот към момента на внасянето му в ТКЗС - иск по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В исковата си молба касаторките сочат, че имота имат от наследодателката си М. З., а тя го придобила по наследство и делба и го работила до внасянето му в ТКЗС. Имотът е описан като нива при съседи Е. Д., наследници на А. Л., С. А. и наследници на поп Г. (Г. Б.). Атакуваното решение е правилно като краен резултат. Не е спорно, че касаторките са наследници на М. З., починала през 1993 г. Според договор за доброволна делба от 1938 г. в дял на наследодателката се предоставяла нива в м. "Р" от 1 декар. Марица З. не е обявила имоти в емлячния регистър от 1934 г. и по декларация за недвижими имоти от 1949 г. През 1992 г. на наследниците на З. била възстановена нива от 1 декар в м. "Р". П. 1998 г. наследниците на Е. Н. Г. - ответници по касация, се снабдили с нотариален акт за собственост върху процесната нива въз основа на решение на поземлената комисия от 1997 г. Своите права те извеждат от договор за продажба на недвижим имот - нива от два декара в м. "Р", при съседи А. Л., Е. Д., купувачите, от 1938 г., сключен между техния наследодател и брат му като купувачи и Г. Х. като продавач. Договорът бил вписан през 1943 г. Според правилата за разпределяне на доказателствената тежест при разглеждания иск, ищците следва да установят, че те, съответно - наследодателят им, са били собственици на процесната земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС. Дали ответниците са придобили имота по някакъв начин, е без значение за ищцовото доказване, тъй като недоказването на правата на ответниците не води автоматично до извод в полза на правата на ищците. Ищците освен това следва да проведат пълно и главно доказване относно способа, по който е придобита собствеността върху земята. Този способ следва да е заявен в исковата молба и срещу него ответната страна може да противопоставя свои твърдения и доказателства. В настоящия процес ищците-касатори твърдят, че наследодателката им е придобила собствеността върху процесния случай на основание наследство и доброволна делба. Липсва твърдение, че имотът е придобит от М. З. по давност чрез осъществявано върху него владение. За да може имотът да е придобит от З. към момента на осъществената доброволна делба, то следва да е установено, че той е бил собствен на наследодателя на З. към момента на смъртта му. Такива данни не са събирани в процеса. Напротив - касаторките са се насочили да установяват, че от датата на доброволната делба до внасянето на имота в ТКЗС З. осъществявала владение върху имота чрез брат си. Тези обстоятелства обаче нямат значение за заявеното придобивно основание, тъй като касаят факти след момента, в който имотът би следвало по твърденията да е придобит. Ето защо, при все, че процесният имот не е заявяван от ответниците, но им е възстановен именно той, а не претендиран имот в друга местност, касаторките не са успели да докажат правата си върху спорния имот, поради което, като краен резултат, атакуваното решение е правилно. В този контекст са неотносими съображенията на касаторките във връзка с характера на оспорването на доброволната делба. Твърдението, че имотът е придобит по давност, започнала течението си още преди смъртта на наследодателката на З., се въвежда за пръв път в касационната жалба и тъй като е сторено след датата, към която се формира силата на присъдено нещо - устните състезания пред въззивния съд, не може да бъде обсъждано в настоящото производство. Процесуалният представител на ответницата Р прави искане за присъждане на разноски, които по принцип се дължат на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), но доказателства за сторени такива в касационното производство не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение