Решение № 225 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2015 г.

Решение № 225 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 175 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Образувано е по молба от Р. Велинова, понастоящем в Затвора [населено място], за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 12244/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 13609/2015 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение, в частта на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди по подаден от нея иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Ответникът по искането - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрк. Николова изразява становище за неоснователност на молбата в предоставения му едноседмичен срок. С решение № 12244/14.11.2016 г. по адм. дело № 13609/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отменил решение № 136/28.09.2015 г., постановено от Административен съд - С. по адм. д. № 15/2015 г. в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Р. Велинова сумата над 700 лева до присъдения размер от сумата 3300 лева - обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от 16.08.2011 г. до 29.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.14 г. - датата на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ответника, като вместо него е отхвърлил предявения от Р. Велинова против ГД "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за размера над сумата 700 лв. до сумата 3300 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от 16.08.2011 г. до 29.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2014 г. - датата на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ответника. В останалата част е оставил първоинстанционното решение в сила. Изложил е мотиви, че ищцата не е имала свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в тази част от денонощието, която е предназначена за сън. Предвид липсата на активна консумация на храна и вода през нощта, както и на характерната за светлата част от денонощието интензивна дейност, в общия случай в тази част от денонощието намаляват и потребностите от санитарен възел и течаща вода. Приел е, че и изпитваното от ищцата неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период не е с такъв интензитет, какъвто би бил в случай, че този достъп е бил ограничен през активната част от денонощието, като в случая по делото не са налице данни за повишена нужда при ищцата от тези потребности, предвид специфики във физиологичното й състояние. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд намира, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Установено е в трайната съдебна практика и правна теория, че поправката на явна фактическа грешка е налице, когато съществува несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. За да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, следва не просто да е налице неточност, а неточност, която не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. В настоящия случай не е налице разлика между формираната воля, обективирана в мотивите на решението и неговия диспозитив. Така формулиран, диспозитивът на решението не обективира несъответствие между целеното и документираното изявление на съда. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива, е ясно изразена и напълно съответства на писмения текст на решението. Не са допуснати писмени грешки в изписване на имена, цифри, дати или грешки в пресмятане на суми, представляващи очевидни неточности по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. Следва да се отбележи, че поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда. Такова обаче е настоящото искане, с което се цели подмяна волята на съда, която той ясно е формулирал в постановеното съдебно решение № 12244/14.11.2016 г. по адм. дело № 13609/2015 г. Процесното искане е неоснователно и защото противоречи на изричната забрана, регламентирана в чл. 246 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. С оглед на тези мотиви, Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Поради факта, че съдебното решение, чиято поправка се претендира е окончателно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от АПК, на обжалване не подлежи и решението, постановено в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. Водим от гореизложеното и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Велинова за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12244/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 13609/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Решението е окончателно.