Решение № 9962 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2009 г.

ВАСI отделение23.07.2009 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 22/23.01.2009 г., постановено по адм. д. № 11/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 9962 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Бангеев, като пълномощник на Марийка Димитрова Лазарова, Настя Андреева Лазарова, Серьожа Николов Лазаров и Николай Андреевич Лазаров, срещу решение № 22/23.01.2009 г., постановено по адм. д. № 11/08 г. по описа на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е отхвърлена жалбата на наследодателя им Никола Андреев Лазаров, гр. Пловдив, против РА № 1300627/09.06.2006 г., издаден от ТД -гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 916/07.09.2006 г. на Директор Дирекция "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за определените с него дължими суми -данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 75 491, 88 лв. и лихви в размер на 9 296, 97 лв В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че липсата доказателства за извършени разходи за производство на процесната селскостопанска продукция, както и кадрова и техническа обезпеченост са основания за определяне на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), при стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.). Досежно липсата на регистрация на Николай Андреев Лазаров като селскостопански производител, касаторите се позовават на Наредба № 3/99 г., в която няма такова изискване, а само създаване на регистър със статистическа цел. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Съдебното производство пред ПОС е повторно, след отмяна с решение на ВАС № 2271/27.02.2008 г., постановено по адм. д. № 7462/07 г. на Решение № 499/18.06.2007 г., на ПОС, по адм. д. № 1779/2006 г. и връщане за ново разглеждане. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение съдът е приел, че при извършена данъчна ревизия на Николай Андреев Лазаров е констатирано, че е подадена ГДД за 2004 г., като относно декларираните доходи в част № 7 - като земеделски производител от производство и продажба на непреработена продукция - кориандър, в размер на 75 000, 00 лв. и от краве мляко в размер на 4 913, 00 лв., не е изчислена данъчна основа и е ползвал предвиденото при условията на чл. 12, ал. З от ЗОДФЛ данъчно облекчение. С оглед на така декларираните обстоятелства е извършена проверка, при която е установено, че лицето е регистрирано като земеделски производител по Наредба № 3/29.01.1999 г., но по данните за регистрация - за производство и отглеждане на животни и животинска продукция, а не за растителна продукция. При изисканите допълнително данни от лицето са представени Договор за аренда, сключен на 20.09.2003 г. между него като физическо лице и "Земя 2001 " ООД и други договори, сключени също от различни физически лица и "Земя 2001"; представени са и документи (приемо - предавателни протоколи и др.) за изкупуване на кориандър на 10.03.2004 г. от "Макси груп 2004" ООД и за получаване на сумата 750 000, 00 лв. Съдът се е съобразил с указанията дадени в отменителното Решение № 2271/27.02.2008 г. на ВАС - I о. по адм. д. № 7462/2007 г. свързани с факта, че независимо, че няма данни по делото за регистрация на Н. Лазаров като земеделски производител по см. на § 1 т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 41/2001 г., изм. ДВ, бр. 96/2002 г.), трябва да се изследва въпроса и съответно да се даде възможност на жалбоподателя за ангажиране на доказателства за това дали точно той в качеството му на земеделски производител е произвел тази продукция, а не я е придобил по друг начин. Указано е на жалбоподателя да докаже каква земеделска земя е обработвал, колко дка и къде се намира, да се представяне на т. нар. "допълнителен списък" с прикрепени към него арендни договори. Съдът е обсъдил приетите представи писмени доказателства Договор за аренда с Допълнителен списък към него ; ф- ра № 80/17.09.2004 г. за платен заем за земя по договор, ведно с касов бон от 17.09.2004 г. към нея, сключените арендни договори с 41 бр. физически лица описани и приложени към ПИНП № 13-01-88-01/23.02.2006 г. на "Строителна компания Ерви" ООД, като правоприемник на "Земя 2001". От заключението на приетата съдебно -агрономическа експертиза съдът е приел, че се установява, че кориандърът е едногодишна култура и съобразно изискванията на културата към климат и почва, средният добив, който може да се получи при есенно засяване е 145 кг (дка и при пролетно засяване около 85 кг) дка. Преди засаждането се осъществява дълбока оран на 22- 25 см., като едновременно с нея следва да се направи и торене със суперфосфат по 40 -60 кг (дка. При есенно засяване или пролетна сеитба, почвата се култивира или бранува. Семената се засяват със сеялка по схеми на засяване, като е препоръчително използването и пръскане с препарати. Най- подходящ начин за прибирането на семената е механизирано, а почистването се извършва със зърночистачна машина. От приложените по делото доказателства вещото лице е заявило, че не може да се достигне до технически изводи за извършване на посочените мероприятия. При така установеното съдът е приел от правна страна, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 12, ал. З от ЗОДФЛ (отм.), съгласно който не се облагат с данък доходите на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработена растителна и животинска продукция, в това числа за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство, от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Позовава се и на обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил някои условия, свързани с регистрацията - има заверка на регистрационна карта от 17.03.2004 г., но не е попълнил (правилно) анкетния формуляр с таблиците към него, не е установено обстоятелство, че осъществява фактически дейност на земеделски производител на растителна продукция - отглеждане на кориандър. Позовава се на Допълнителен списък към Договор за аренда от 20.09.2003г. от съдържанието на който се установява, че Арендодателят фирма "Земя 2001" ООД предоставя на Арендатора земеделски земи в землището на с. Чалъкови, община - Раковски, в следните местности- по опис от т. 1 до т. 24 (вкл.), общо 1 519 дка. Местностите са изброени само по наименования без друга конкретизация. Към списъка са приложени арендни договори със собственици на земеделска земя, като съдът е приел, че от Допълнителния списък не се извличат данни за наетата земеделска земя - площ, номер на имот, масив или други обозначаващи белези, нито става ясно и за другите физически лица. При извършените проверки лицата са дали писмени обяснения, една част от тях, че не са сключвали такива договори, други са посочили, че са имали договори с тази фирма, но в други периоди, някои лица са декларирали, че не знаят какви култури се отглеждат в посочените местности и т. н., поради което съдът е приел, че не се доказват твърдяните от жалбоподателя факти за наета земеделска земя с цел отглеждане на растителна продукция. Представената фактура № 80/17.09.2004 г. е с основание "наем земя съгласно договор" на стойност 18 000 лв. ведно с приложен към нея касов бон за плащане на сумата, но липсват други доказателства като други доказателства, включително данни за кадрова или материална обезпеченост; документи за извършени разходи във връзка с производството не са представени. В тази насока съдът се позовава и на приетото заключение на съдебно-агрономическа експертиза. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че наследодателят на касаторите не е регистрирано лице по см. на чл. 12, ал. З от ЗОДФЛ (отм.), тъй като има заверка на регистрационна карта от 17.03.2004 г., но не е попълнил (правилно) анкетния формуляр с таблиците към него. Установена е регистрация само като производител на животинска продукция, а не и за растителна и няма заявени допълнително данни в регистрационната карта. С Решение № 2271/27.02.2008 г. на ВАС - I о. по адм. д. № 7462/2007 г. е прието, че независимо, че няма данни по делото за регистрация на Н. Лазаров като земеделски производител по см. на § 1 т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 41/2001 г., изм. ДВ, бр. 96/2002 г.), следва да се установи дали лицето в качеството му на земеделски производител е произвел процесното количество-кориандрът, или е придобито по друг начин. Настоящият състав изцяло споделя доводите изложени от ПОС, свързани с липса на доказателства, че лицето е произвел процесното количество-кориандрът, които не следва да бъдат повтаряни. В допълнение и с оглед довода в касационната жалба следва да се посочи, че след като Н. Лазаров не е регистриран като земеделски производител, то правилно и с оглед указанията в отменителното решение на ВАС, окръжният съд е изследвал кадрова и техническа възможност на физическото лице да обработва процесните количества от общо 1 519 дка земеделска земя и да събира и доставя, с негов транспорт процесните количества от 500 тона кориандрът. Неоснователен е довода в касационната жалба за стеснително тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ, съгласно която разпоредба според касаторите не се изисква доказване на разходи за производство на продукцията, тяхното документиране и осчетоводяване. Съдът се е позовал на липсата на доказателства в тази насока, именно поради липсата на регистрация като селскостопански производител, която се изисква по силата на съща разпоредба. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители "Земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба. Именно произвеждането на процесните количества растителна продукция е било предмет и на приетата по делото експертиза, в която вещото лице с оглед специалните си знания е дало подробно заключение, което е обсъдени в мотивите на съда и от което се установява, че кориандрът е едногодишна култура и изисква дълбока оран, брануване, засяване със сеялка, използване на хербициди, окопаване механизирано или ръчно два или три пъти и механизирано прибиране на реколтата и почистване със зърночистачна машина. При спазване на този процес средният добив според вещото лице, който може максимално да се получи при есенно засяване е 145 кг (дка, а при пролетно засяване около 85 кг) дка. Т. е. налага се извода, че дори при тези максимални стойности, от процесните 1519 дка. може да се добие максимално 220 255 кг. кориандър, а не процесните 500 000 кг. На следващо място подробно съдът е обсъдил представените Договор за аренда от 20.09.2003 г., Допълнителен списък към него, фактура № 80/17.09.2004 г. с основание "наем земя съгласно договор" на стойност 18 000 лв., ведно с приложен към нея касов бон за плащане на сумата и е достигнал до правилния извод, че тези доказателства са недостатъчни, за да се приеме безспорно, че върху процесната земеделска земя, което е предмет на договора е отглеждана през стопанската 2003-2004 г. именно процесната култура- кориандър. При липса на други доказателства за притежавани от лицето машини и съображения за обработка на процесните количества земя и на превозни средства с които продукцията е доставена на "Максим груп 2004"ООД със собствен транспорт в с. Симеоново, обл. Ямбол (обяснение на представляващия дружеството) се налага извода, че при липса на регистрация като земеделски производител за отглеждане на растителна продукция, правилно е прието от ПОС, че лицето не е произвело процесното количество-кориандрът, поради което не следва да се ползва от привилегирования състав на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Наредба № 3/99 г. е издадена за определяне условията и редът за регистриране на земеделските производители съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) се прилага за регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители лица, поради което е неоснователно позоваване в касационната жалба за нарушаване на конституционния принцип за законоустановеност на данъчните задължения. Именно поради липса на регистрация и в съответствие с указанията на ВАС, окръжният съд е обсъдил и изложил подробни доводи досежно правнорелевантния факт за възможността лицето да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители. В тази насока следва да бъде отбелязано, че органа по приходите не оспорва, че полученият от ДЗЛ доход е от растениевъдство, който обаче следва да се обложи като нерегистриран земеделски производител, а от установеното в хода на съдебното обжалване и поради недоказване на факта, че точно той е произвел тази продукция, а не я е придобил по друг начин с оглед указанията на ВАС. С оглед на изложеното и при липса на твръдените в касационната жалба отменителни основания решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение