Решение № 4528 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2008 г.

Решение № 4528 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станьо Манолов Кабаиванов от гр. Стара Загора против решение № 10 от 17.03.2008 г. по адм. дело № 282/2007 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена заповед № 1693 от 14.07.2006 г. на кмета на Община - Стара Загора, с която му е признато да придобие право на собственост върху имот находящ се в м. "Бойчо Бунар", землището на гр. Стара Загора, при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот в землището на с. Кокаляне. В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че са налице предпоставките по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и неправилно съда е приел, че след като има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, не може да се издава заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Счита, че не са допуснати нарушения от административния орган при издаване на административния акт. Моли, да се отмени обжалваното решение и бъде потвърдена обжалваната заповед. Касационна жалба е подадена и от кмета на Община - Стара Загора, чрез юрисконсулт Кремена Петрова против решение № 10 от 17.03.2008 г. по адм. дело № 282/2007 г. на Административен съд - Стара Загора, в която се излагат доводи, че е неправилно, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуални норми. Счита, че са спазени разпоредбите на § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и са били налице предпоставките за признаване право на придобиване на собствеността върху имота от ползвателя. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество. Ответникът - Тачо Атанасов Георгиев, чрез пълномощника си адв. Елена Благоева с писмено становище оспорва жалбите и излага подробни доводи относно правилността на обжалваното решение. Моли, да се остави в сила обжалваното решение и му бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът - Мария Генчева Дюлгерова редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че решението е правилно и касационните жалби по развитите в тях съображения за неправилност следва да се оставят без уважение. Излага, че административният орган е допуснал нарушение при издаване на обжалваната заповед и правилно съда я отменил. Върховният административен съд, след като прецени фактите по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С решение № 10 от 17.03.2008 г. по адм. дело № 282/2007 г. на Административен съд - Стара Загора, е отменена заповед № 1639 от 14.07.2006 г. на кмета на Община - Стара Загора, с която на Станьо Манолов Кабаиванов е признато да придобие право на собственост върху имот находящ се в м. "Бойчо Бунар", землището на гр. Стара Загора. В производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът, след като е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, при напълно изяснени фактически обстоятелства, е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което я отменил. Съдът е приел, че плана на новообразуваните имоти се изработва за земи предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като процедурата по придобиване трябва да е приключила и издаването на заповед по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е незаконосъобразно. Съдът е приел, че протоколът на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на който е издадена обжалваната заповед не отговаря на изискванията по § 62, ал. 2 относно даване на становище и наличие на условията по § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ, както и липсват мотиви. Съдът е приел, че в заповедта на кмета по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не са посочени фактически основания за издаването, както и за кое правно основание по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ се отнася. Приел е, че не е индивидуализиран имота с номер, площ и граници, при положение че има влязъл в сила план за земеразделяне и имота е посочен него. Съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК като ползвателя не е доказал, че са налице предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание за придобиване на собствеността. От доказателствата по делото се установя, че жалбоподателя по заявление вх. № 0301-031 от 26.05.1992 г. е поискал трансформиране на правото му на ползване върху земеделски имот от 1, 000 дка в м. "Бойчов бунар", землището на гр. Стара Загора, предоставен му по ПМС № 76 от 5.12.1977 г. (удостоверение № 130 от 7.04.1981 г.) като 0, 500 дка "овощна градина" и 0, 500 дка "зеленчукова градина". Поради бездействие на административния орган със заявление вх. № 9403-770 от 14.01.1998 г. направил нови искане за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. С протокол № 27 от 29.04.1998 г. на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ назначена със заповед № 70 от 15.01.1998 г. на кмета на общината е прието, че подадените заявления от ползвателите по списък имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като не е отразено в протокола за всеки от ползвателите, кои предпоставки са налице. Под № 77 от списъка е посочен жалбоподателя с посочване номерата на заявленията и датите. Преди издаване на процесната заповед, със заповед № 440 от 11.05.2004 г. на областния управител на Стара Загора бил одобрен ПНИ за земеделските земи в м. "Бойчо бунар", в който план новообразуван имот № 88 от масив 256 с площ от 865 кв. м. е записан на жалбоподателя, макар, че по помощния план този имот е бил включен в имот кадастрален № 93 с площ от 3 000,20 кв. м., който е записан на Атанас Големехов и Мата Иванова, наследодатели на ответниците. Планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. За изясняване на фактическите обстоятелства съдът е допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена и приета. За установяване характера на насажденията в процесния имот съдът е допуснал назначаването на съдебно-агрономическа експертиза, с която е прието, че овощните дръвчета в имота са с изтекъл амортизационен срок. Въз основа на това заключение съдът е приел, че имота няма характер на овощна градина. При тези данни съдът извел правните си изводи, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е допуснал нарушение на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като се е позовал на протокол на комисията по § 62, ал. 1, който е без мотиви, без да се посочат фактическите и правните основания относно признаване на правото на трансформиране на правото на ползване в право на собственост по отношение на заявителя, за кой номер на имот се отнася, без посочване на размери и граници. Неоснователно са възраженията в касационните жалби, че обжалваното решение е неправилно, поради наличие на предпоставките по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и спазване на процедурата по издаване на административния акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че производството по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за признаване право на ползвателите да трансформират ползването върху земеделски имот в право на собственост предхожда производството по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ относно приемането на ПНИ. За успешното му провеждане е необходимо осъществяване на сложен фактически състав при спазване на изискуеми предпоставки по § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят е предприел необходимите действия и представил доказателства отнасящи се до претендираното право, но административният орган поради бездействие в продължение на години и допуснати нарушения в производството по издаване на административния акт по § 62, ал. 3 е препятствал законосъобразното упражняване на правата от ползвателя. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Протоколът на комисията е съществен елемент от сложния фактически състав, в който следва да се изложи становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи по § 4, както и дали са налице други условия по § 4а или § 4б. Процедурата е точно регламентирана и неспазването й съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая кметът на общината е постановил процесната заповед въз основа на немотивиран протокол и липса на фактически основания относно претендираното спорно право, както и липса на конкретно правно основание, по отношение на което да се преценява спазването на предпоставките. Съдът като е проверил решението на комисията по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на което е издадена и заповедта на кмета, с която е признато придобиването на собствеността, не е могъл да установи действителните фактически основания за постановяването му, поради неспазване на установена форма, липса на мотиви, фактически и правни основания за издаването му, което обуславя основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. При неизпълнението на елементи от формата на административният акт, съдът не е могъл да прецени до колко е законосъобразен акта на административния орган и с оглед доказателствата по делото да се произнесе по съществото на спора. При разглеждане на претенцията за придобиване правото на собственост от ползвател административният орган следва да изложи фактическите и правни основания за признаване на това право, при спазване на установената от закона форма, както и при обсъждане на всички доказателства от значение за признаване или отказ на права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са конкретизирани в случая. Освен това по отношение на имота следва да има и пълна индивидуализация, при положение, че има данни за влязъл в сила план за новообразуваните имоти, в който жалбоподателят е записан с конкретен имот. Следва да се отбележи в случая, че не е точна преценката на съда по отношение характера на имота при евентуално приложение на хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, свързана със заключението на съдебно - агрономическата експертиза, че овощните дървета в имота са с изтекъл амортизационен срок, което не влияе обаче на крайния извод за незаконосъобразност на административния акт. Преценката на тази предпоставка по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да бъде направена към момента на заявяване на искането за трансформиране на правото на ползване, а не към момента на постановяване на акта. По отношение на останалите предпоставки по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ правилно съдът е приел, че жалбоподателя не е представил достатъчно доказателства, които да обосноват извод за приложение на тази разпоредба по съществото на спора. Правилно съдът е приел, че в случая административният орган не е спазил изискванията от материалноправен и административнопроцесуален характер при издаване на оспорения административен акт, което е обусловило неговата отмяна като незаконосъобразен. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационните жалби са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,