Решение № 5 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2016 г.

Решение № 5 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета Ц., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 10 от 26.02.2016 г. по в. гр. д. № 399 по описа за 2015 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.11.2014 г. по гр. д. № 741/2015 г. на Видински районен съд като е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, срещу И. Д. И. и Е. М. И. за обявяване на нищожен поради невъзможен предмет на договор за покупко-продажба, с който [фирма] прехвърля на И. Д. И. правото на собственост върху УПИ ХIХ - за паркинг в кв. 586 по З. на [населено място], целият с площ от 1 050 кв. м., ведно с всички подобрения в имота с н. а. № 135, т. II рег. № 7746, нот. д. № 966/2004 г. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт в обжалваната част и вместо това да бъде постановен друг, с които искът да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и желае да бъде уважена. Ответниците не се явяват лично и не се представляват. От тях е постъпило писмено становище, с което оспорват жалбата и желаят въззивния акт да бъде потвърден. Позовават се на заключението на приетата експертиза на вещото лице И., на фактическото местоположение на процесния паркинг и на решение № 52 от 3.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на II т. о. на ВКС, съгласно което целта на § 7 от ПЗР на З. е в собственост на общините да преминат имоти, изградени със средства от общинския бюджет, като нормата е неприложима за имоти, изградени със средства на юридически лица, какъвто се твърди, че е настоящият случай. Алтернативно - ако съдът прецени жалбата като основателна, желаят да бъде уважен предявеният като частичен насрещен иск за 1 000 лв. от общ размер 20 000 лв., причинени имуществени вреди. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., реалното извършване на които удостоверяват с приложен договор за правна защита и съдействие от 23.01.2017 г. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Ответникът И. Д. И. /по време на брака си/ е закупил от третото лице помагач [фирма] с н. а. № 135/2004 г. процесният УПИ ХIХ - отреден за паркинг, находящ се в кв. 586 по З. на [населено място], целият с площ от 1 050 кв. м. Ищецът [община] твърди, че така сключеният договор е с невъзможен предмет поради извършено разпореждане с имот публична общинска собственост, изключен от гражданскоправния оборот пред вид нормите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 6, т. 8 и § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на З. - имотът е бил част от обществен паркинг с площ от 5 692 кв. м., не е част от ПИ 3892, целият от 72 690 кв. м., вписан като държавна собственост в акт за частна държавна собственост № 35 от 17.04.1997 г. Станал е общинска собственост /по силата на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на З. през 1991 г./, неправилно е бил предоставен за стопанисване и управление на създаденото едва през 1992 г. държавно дружество [фирма] неправилно е включен в капитала му /т. 15 от А. и извлечение от сметка 201 и 203/ и неправилно със заповед № РД 26 от 13.02.2002 г. на областния управител е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост, а след това е извършено и разпореждане. В. съд не е възприел тези доводи /потвърдил е първоинстанционния акт за неоснователност на предявения иск/ с два мотива: 1. Процесният имот не е отреден за задоволяване на обществени потребности и разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 З. е неприложима /в А. е отбелязано, че имотът е построен от държавно юридическо лице/ и 2. Имотът е включен в счетоводния баланс на едноличното търговско дружество с държавен капитал [фирма] /т.е. приложим е § 7, ал. 2 ПЗР на З./. С определение № 639 от 13.10.2016 г., ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпрос, по който е констатирано противоречие с постановени по чл. 290 ГПК решения с № 1176 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 3270/2007 г. на III гр. о. и № 52 от 3.11.2011 г. по т. д. № 325/2012 г. на II т. о., касаещ предпоставките за приложение на § 7, ал. 2 ПЗР на З. за придобиване на собственост от общината. По така поставения въпрос, настоящият съдебен състав възприема изразеното в цитираното решение № 52 становище, съгласно което - промяната в собствеността от такава на държавата в собственост на дружеството се извършва с преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества по ТЗ. К. действие на § 7, ал. 1 ПЗР на З. относно преминаване по силата на закона в собственост на общините на описаните държавни имоти, настъпва само при липса на предвидените в ал. 2 изключения - имотът не е включен в капитала, уставния фонд или не се води в баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, като преценката за това се прави към момента на влизане на закона в сила /т.е. 17.09.1991 г./ За имотите, строени със средства на юридическите лица с държавно имущество, които са включени в капитала им, законодателят не е предвидил възможност да станат общинска собственост. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, от решаващо значение за преценката дали собствеността е преминала към общината по силата на закона в настоящия случай, са две обстоятелства - дали към момента на влизане в сила на З. в сила, процесният имот е бил заведен в баланса на държавното предприятие или включен в уставния му капитал и дали за същия е налице някое от отрежданията, по идейно-застроителния план, посочени в § 7, ал. 1 З. Относно второто - изводът, че отговорът е положителен следва от приетите две идентични заключения на технически експертизи /на вещото лице Г. и от обясненията на вещото лице И. в съдебно заседание на 17.09.2014 г./, съгласно които УПИ ХIХ - отреден за паркинг с площ от 1 050 кв. м., нанесен като ПИ с идентификатор 10971.513.54 не е бил част от ПИ 3892, вписан като държавна собственост в акт за частна държавна собственост № 35 от 17.04.1997 г. Предназначението му - по всички действащи планове е било за паркинг: в периода 1981 г. до 17.09.1991 г. - обществен паркинг и част от бившата [улица], в периода от 17.09.1991 г. до 17.04.1998 г. - обществен паркинг и част от бившата [улица] и отреждането като самостоятелен имот - за паркинг получава през 2004 г. с влизането в сила на заповед № 163. Начинът му на трайно ползване и към настоящия момент е "за паркинг". На другия решаващ в делото въпрос е даден отговор в протокола от проведеното на 26.06.2014 г. съдебно заседание, където при отделяне на спорното от безспорното по делото, страните са се съгласили, че за тях е безспорно обстоятелството, че процесният имот е бил "включен в баланса на [фирма] в периода 1.01.1997 г. - 31.12.1997 г. След като към момента на влизане в сила на З. в сила - 1991 г., процесният имот е бил отреден за паркинг /т.е. налице е посочено в § 7, ал. 1, т. 4 З. отреждане/ и не е бил включен в баланса на държавното дружество, изводът който следва е, че е станал общинска собственост по силата на закона. Същият неправилно е бил включен в акт № 35 за държавна собственост, издаден за ПИ 3892, целият от 72 690 кв. м., от който по делото /с експертиза/ е установено, че процесният имот не е бил част. Обстоятелството, че към момента на влизане на З. процесният имот попада в територия, която съгласно действащия план е била отредена за паркинг и липсата на доказателства за наличие на изключението по § 7, ал. 2 З. към релевантния момент /да е включен в капитала, в уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество/, налагат извода, че сключеният с н. а. № 135/2004 г. договор е с невъзможен предмет. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Този извод на настоящия състав и наличието на приет за разглеждане, при условията на евентуалност, насрещен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, по който няма произнасяне, налага връщане на делото от въззивния съд за разглеждането му и произнасяне по основателността му. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение