Решение № 3194 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2020 г.

Решение № 3194 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] [населено място] срещу решение № 1448/12.10.2020 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3356/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03000318003972-091- 001/05.06.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден и изменен с Решение № 178/04.11.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, поправено е Решение № 178/08.11.2019 г., в частта му, с която на дружеството са установени: I. Задължения за КД по ЗКПО за 2017 г. в размер на 89182, 11 лв. и лихви 10758, 84 лв; II. Задължения за ДДС за д. п. м. 03, 04, 05, 06, 07, 10 и 11 2017 г. общо в размер на 30144, 61 лв. и лихви 4577, 07 лв. и за д. п. м. 01, 02, 03, 04, 05. 2018 г. общо в размер на 103799, 01 лв. и лихви 11941, 45 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, ценил ги е избирателно и не е съобразил относимите правни норми. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Колева я оспорва в писмен отговор с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане от първостепенния съд е бил РА № Р-03000318003972-091- 001/05.06.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден и изменен с Решение № 178/04.11.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, поправено е Решение № 178/08.11.2019 г., в частта му, с която на дружеството са установени: I. Задължения за КД по ЗКПО за 2017 г. в размер на 89182, 11 лв. и лихви 10758, 84 лв; II. Задължения за ДДС за д. п. м. 03, 04, 05, 06, 07, 10 и 11 2017 г. общо в размер на 30144, 61 лв. и лихви 4577, 07 лв. и за д. п. м. 01, 02, 03, 04, 05. 2018 г. общо в размер на 103799, 01 лв. и лихви 11941, 45 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че в изпълнение на чл. 26, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗСч и ЗКПО, жалбоподателят е следвало да издаде ДКИ към фактурите за наем през 2016 г., респ. да сторнира частично приходите от наем за 2016 г. Като е сторил това в 2017 г., жалбоподателят е намалил размера на отчетените за 2017 г. приходи в нарушение на т. 7. 1, вр. т. 7. 2, буква а) от СС-18-Приходи, поради което правилно при определяне на ФР за 2017 г. органите по приходите не са признали процесните кредитни известия, издадени през 2017 г. и на основание чл. 78 ЗКПО са извършили увеличение на финансовия резултат със сумата 345997, 74 лв. На следващо място съдът е посочил, че разходите за транспорт в размер на 15610 лв., извършени във връзка с придобиването на търговското оборудване, са отчетени като текущи в нарушение на правилото на т. 4. 1. от СС-16, правилно същите не са признати и с тях на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат. Съдът е изложил мотиви също така, че по отношение отчетените разходи за реклама в размер на 45506, 42 лв., правилно органите по приходите са приели, че за тях не е доказано изпълнението на условието по чл. 26, т. 1 ЗКПО - да са свързани с дейността на дружеството, поради което с тях на основание чл. 77 ЗКПО следва да се увеличи финансовия резултат. Относно следващия спорен момент - непризнати други разходи общо в размер на 386374, 92 лв. за материали, СМР, ел. енергия и др. отчетени в сч. партида "Общи разходи", които не са префактурирани на наемателите и непризнатите разходи за материали за обект "Банско Валан" в размер на 102227, 49 лв., първоинстанционният съд е споделил становището на Директора на Дирекция "ОДОП", че представените при административното обжалване анекси към договорите за наем, не са с достоверна дата и като частни диспозитивни документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Прието е също така, че отчетените разходи касаят дейността на търговските обекти, експлоатирани от наемателите, поради което нямат връзка с дейността на [фирма], от която дружеството отчита приходи през 2017 г. Посочено е, че в нарушение на принципа на независимост на отделните отчетни периоди по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗСч и на принципа за съпоставимост на приходи и разходи, разходи за материали за обект "Банско Валан" са префактурирани на [фирма] не през 2017 г., а през 2018 г. с фактура № 12/27.01.2018 г. - както е установено в т. 8 от първоначалното заключение по ССЕ. В частта по приложението на ЗДДС, първоинстанционният съд е посочил, че тъй като за разходите за консумативи и такси за отдадения под наем имот наемодателят се явява получател на стоката/услугата спрямо дружествата - доставчици, правото му да приспадне начисления в тази връзка ДДС и обусловено от включването на тези разходи в данъчната основа на доставките му към наемателя. В конкретния случай по отношение на процесните фактури тези условия не са изпълнени, поради което правилно органите по приходите са приели, че по тях за жалбоподателя право на приспадане не е възникнало. По тези и други подробни мотиви съдът е оставил без уважение жалбата на дружеството и е потвърдил РА. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено и следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО: Неоснователна е касационната жалба срещу първоинстанционното решение по отношение непризнатите ДКИ на обща стойност 345 997, 74 лв. Правилен е решаващият извод на съда, че в изпълнение на чл. 26, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗСч и т. 7. 1, вр. т. 7. 2, буква а) от СС-18-Приходи, жалбоподателят е следвало да издаде ДКИ към фактурите за наем през 2016 г., респ. да сторнира частично приходите от наем за 2016 г. В този смисъл е съобразено обстоятелството, че практиката в дейността на жалбоподателя като наемодател е да префактурира на своите наематели – свързани лица заплатения от него наем на основния наемодател на търговския обект без никаква търговска надценка или печалба. Ето защо неоснователно се поддържа в касационната жалба, че решението за промяна спрямо пренаемателите е взето едва през 2017 г. и тогава е възникнало основанието за издаване на ДКИ т. е. без никаква икономическа причина ревизираното лице е променило практиката в дейността си спрямо своите пренаематели за 2016 г. На следващо място касационното оплакване, че органите по приходите е следвало да коригират ФР за 2016 г., която е в ревизирания период, а не да отказват извършения разход през 2017 г., би било основателно, но само при положение, че дружеството е обжалвало процесния ревизионен акт за 2016 г., което не е така, видно от предмета на обжалване при административното и съдебно обжалване. Относно непризнатите като присъщи за дейността за 2017 г. разходи за транспорт в размер на 19 960, 00 лв. по фактури, издадени от [фирма]. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разходите за транспорт в размер на 15 610 лв., извършени във връзка с придобиването на търговското оборудване, са отчетени като текущи в нарушение на правилото на т. 4. 1. от СС-16 "Дълготрайни материални активи", поради което правилно същите не са признати и с тях на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат. Неоснователно е възражението на касатора, тъй като задължението на съда като съд по същество в случая не включва определянето на данъчна амортизация върху тези активи, доколкото процента на данъчната амортизационна норма се определя от дружеството в размер, не по - голям от определения в закона. В случая съда не може вместо дружеството да определи процента на данъчната амортизация и сам да я приложи. По отношение на останалите транспортни разходи в размер на 4 350 лв., представляващи разходи по преместване на търговско оборудване между търговски обекти на ревизираното лице, правилно първоинстанционният съд и приходните органи са приели, че в случая срещу така отчетените разходи не е доказано да са отчитани конкретни приходи. Тези разходи би следвало да формират цената на услугата по отдаване под наем на търговското оборудване, а не да се отчитат като текущи разходи. В този смисъл е верен изводът, че дружеството е нарушило правилата за отчитане на разходите в Общите разпоредби на НСС, поради което разходите се явяват отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и със същите на основание чл. 77, ал, 1 ЗКПО правилно е преобразуван финансовия резултат. Твърдението в касационната жалба за отчетени приходи е общо и не е подкрепено с конкретно обвързване на приходи и разходи. На следващо място правният спор по делото се свежда до това дали разходите за ремонти /материали и труд/, реклама, консумативи /ел. енергия, вода и телефонни услуги/ и др., касаещи наети обекти, преотдадени от ревизираното лице под наем на свързани лица, са относими към икономическата дейност на ревизираното лице, или са относими към дейността на дъщерните дружества и следва да бъдат префактурирани на последните. В тази връзка правилно приходните органи и първоинстанционния съд са се позовали на разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността, доколкото дейността по стопанисване и ползване на отделните супермаркети е на свързаните лица – пренаематели, а не на ревизираното лице. Предвид гореизложеното, по отношение извършените разходи общо в размер на 386374, 92 лв. за материали, СМР, ел. енергия и др. отчетени в сч. партида "Общи разходи", които не са префактурирани на наемателите и разходите за материали за обект "Банско Валан" в размер на 102227, 49 лв. правилно приходните органи и първоинстанционният съд не са признали същите. Тези разходи е следвало да се префактурират на наемателите, като правилно не са кредитирани представените в административното обжалване анекси към договорите за наем както поради свързаността на лицата, така и поради срока на договорите, който е едногодишен т. е включва и т. нар. неактивен сезон. По отношение разходите за материали в размер на 102227, 49 в. за обект "Банско Валан", срещу които не са отчитани приходи по с/ка 703, е установено по делото, че посочените разходи са префактурирани на [фирма] не през 2017 г., а през 2018 г. с фактура № 12/27.01.2018 г. - както е установено в т. 8 от първоначалното заключение по ССЕ. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът по същество е следвало срещу така отчетения разход, да признае приход за ревизираното лице, а съдебният акт, да послужи за изменение на данъчната основа за 2018 г., в друго административно производство. Проверяваният период в ревизионното производство е 2017 г., съответно със съдебното решение се проверяват данъчните задължения за този период. Относно разходите за ремонт на обектите и оборудването в размер на 49 768, 42 лв., доколкото същите касаят поправки, дължащи се на обикновеното употребление на вещите, то според изричната клауза на раздел Б