Решение № 10904 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2013 г.

Решение № 10904 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 694 от 4.02.2013 г. по административно дело № 7837/2012 г., Административен съд София - град е: 1) отменил решение № РО-467/2.07.2012 г. на директора на СУСО (Столично управление "Социално осигуряване"), с което е оставена без уважение жалбата на Шаке Агоп Агопян срещу разпореждане № 4807124756, протокол № 3 от 18.05.2012 г., постановено от ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") като неоснователна и е потвърдено същото разпореждане; 2) осъдил Националния осигурителен институт да заплати в полза на Шаке Агоп Агопян направените по делото разноски в размер на 400 лв. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на Столично управление "Социално осигуряване". Касаторът е навел доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение и оставяне в сила на отмененото с него решение на директора на СУСО № РО-467/2.07.2012 г. Ответникът по касация Шаке Агоп Агопян от гр. София, действаща чрез пълномощника си адв. Нейкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Шаке Агоп Агопян против решение № РО-467/2.07.2012 г. на директора на СУСО, с което не е уважена жалбата й срещу разпореждане № 4807124756, протокол № 3 от 18.05.2012 г. на ръководител "ПО". С потвърденото по реда на административния контрол разпореждане е наредено Шаке Агоп Агопян да възстанови неправилно изплатената сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 30282.37 лв., от които главница за периода 10.09.2007 г. - 31.03.2012 г. в размер на 20307.11 лв. и лихва, начислена към 18.05.2012 г. в размер на 9975.26 лв. Предхождащото го разпореждане № 4807124756, протокол № 4 от 23.03.2012 г., с което е била прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, било е прието, че сумите за пенсия са недобросъвестно получени и е постановено лицето да ги възстанови (но без да е определен техния размер), не е влязло в сила към момента на издаване на процесното разпореждане от 18.05.2012 г., с което се установява размера на сумата, която лицето трябва да възстанови. При наличието на висящ спор дали сумите за пенсии са били неправилно изплатени на Шаке Агопян и дали тя ги получила недобросъвестно (чл. 114, ал. 6 от КСО), не е възникнало правомощието по чл. 98, ал. 2 от КСО на ръководителя на пенсионното осигуряване да разпореди възстановяването им като конкретна сума (главница и лихва) в бюджета на ДОО. Развитите аргументи от Софийския градски административен съд в тази насока изцяло се споделят от ВАС и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Противно на твърдяното от касатора, в случая не е налице приложното поле на чл. 117а, ал. 1 и чл. 118а, ал. 1 от АПК, защото не се касае за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на разпореждане, с което се приема недобросъвестност, а за неналичие на предпоставките за издаване на последващо разпореждане за определяне на дължимия размер като главница по чл. 114, ал. 1 от КСО и лихва по чл. 113 от КСО. Това личи и от приложеното към първоинстанционното дело и номерирано като листи 16-17 по него определение № 3524/30.07.2012 г. по административно дело № 6866/2012 г. на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането да се спре изпълнението на разпореждането от 18.05.2012 г. Едва след евентуалното влизане в сила на административния акт, с който се установява, че е налице недобросъвестно получаване от лицето на суми за осигурителни плащания, административният орган има правото да издаде друг акт, с който да определи по размер дължимите главница и лихва. От изложеното е видно, че определянето на конкретни суми за възстановяване е разпоредено извън рамките на материалната компетентност на ръководителя на пенсионното осигуряване. Горното не е съобразено от директора на СУСО при осъщественият по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО административен контрол. С оглед на това настоящата инстанция споделя обоснованият извод на решаващия съдебен състав, формулиран в мотивите на проверяваното решение, за материална незаконосъобразност (чл. 146, т. 4 от АПК) на процесните административни актове. В този смисъл касационните оплаквания са неоснователни, защото решението на Софийския градски административен съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издадено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,