Решение № 9784 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2011 г.

Решение № 9784 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 14981 от 8.12.2010 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 8610/2010 г. Молителката Ива Любенова Величкова от гр. София се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК и твърди, че не е напускала посочения от нея адрес и не е уведомявана лично или по телефона за съдебното заседание по горепосоченото дело. Моли Върховния административен съд да отмени атакуваното решение и да разпореди спиране на принудителното изваждане от жилището, което обитава. Ответникът - кметът на район "Връбница" при Столична община не изразява становище по искането за отмяна. Петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно по следните съображения: С атакуваното решение № 14981 от 08.12.2010 г. Върховният административен съд, трето отделение е оставил в сила решение от 22.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1593/2006 г. по описа на Софийския градски съд - Административно отделение. С молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, молителката няма претенции срещу призоваването си пред Софийския градски съд, а възразява против призоваването си при разглеждане на делото във Върховния административен съд. От данните по адм. д. № 8610/2010 г. е видно, че по него е проведено едно съдебно заседание - на 22.11.2010 г., относно което е приложена една призовка до Ива Любенова Величкова. Върху нея призовкарят Ванка Йорданова Златева на 22.10.2010 г. е вписала следния текст: "Адреса е посетен многократно по различно време, лицето неоткрито, на оставени съобщения не се отзовава, при позвъняване на тел. 0803870521 заявява, че е в провинцията. Уведомена за датата на с. з., но не се явява да подпише призовката". С оглед на това тричленният съдебен състав е приел, че е налице редовно призоваване и е дал ход на делото. Настоящият съдебен състав констатира, че при гореописаното вписване върху призовката до Ива Любенова Величкова не е налице редовно призоваване по реда на чл. 137, ал. 1 - ал. 7 от АПК, тъй като в случая не е приложима нито една от посочените хипотези в АПК. Предвид на това следва да се приеме, че чрез препращащата норма на чл. 144 от АПК се прилагат разпоредбите на ГПК. Петчленният съдебен състав счита, че молителката не е била призована при отказ, тъй като призоваващото лице не е намерило Ива Любенова Величкова на посочения от нея адрес, като не е имало данни и за отсъствие от адреса повече от месец по смисъла на чл. 41 от ГПК или данни за смяна на посочения от нея адрес. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по отношение на оспореното призоваване е било приложено призоваване по телефона, поради което възниква въпросът доколко са изпълнени условията на чл. 42, ал. 3 от ГПК за да се приеме, че е налице надлежно призоваване по този ред. От нанесеното вписване в горепосочената призовка се установява, че с молителката е говорено по мобилен телефон 0803870521, но от данните по приложените административни дела е видно, че такъв номер мобилен телефон изобщо не е посочван от страна на жалбоподателката, нито по адм. д. № 1593/2006 г. по описа на Софийския градски съд, нито по адм. д. № 8610/2010 г. по описа на Върховния административен съд. От значение е и обстоятелството, че текстът на чл. 42, ал. 3 от ГПК изисква призоваването по телефон да се извършва по изключение и то само по разпореждане от съда. В настоящия случай липсва писмено разпореждане на съда за призоваване на Ива Любенова Величкова по телефон. Следователно при призоваването на молителката за съдебно заседание на 22.11.2010 г. не са били осъществени императивните изисквания на нормата на чл. 42, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. От тук следва изводът, че Ива Любенова Величкова не е редовно призована за единственото съдебно заседание, проведено по адм. д. № 8610/2010 г., което означава, че в случая спрямо на нея е приложима нормата на чл. 239, т. 5 от АПК, защото тя вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото. Това обстоятелство изисква отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане делото на друг състав от трето отделение на Върховния административен съд за ново произнасяне по касационната жалба на Ива Любенова Величкова. По искането на молителката за спиране изпълнението на административния акт и на принудителното изваждане от жилището, съдът намира, че не следва да се произнася, тъй като с отмяната на атакуваното съдебно решение висящността на спора се възстановява, поради което продължава действието на влязлото в сила определение за спиране на изпълнението от 3.04.2006 г., постановено от Софийския градски съд по адм. д. № 1593/2006 г. На основание на горното и на чл. 244, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,