Решение № 5178 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14413/2011 г.

Решение № 5178 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14413/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Васил Атанасов Станчев като ЕТ "Васил Станчев", гр. Хасково, против решение № 524 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 358 по описа на съда за 2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-47-1 от 6.04.2011 г. на Директора на РУСО - Хасково. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 3, алинеи 1 и 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.). Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-47-1/6.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Хасково, потвърждаващо отказа на контролния орган по ревизионна записка с вх. № 2/2.03.2011 г. да завери осигурителната книжка на Васил Атанасов Станчев за периода 11.10.1994 г. - 30.06.1999 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Хасково е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е издирил и приложил правилно относимите към фактите материалноправни норми на чл. 145 от Дял III Държавно обществено осигуряване от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.), чл. 1 и чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, в сила до 31.12.1999 г. Като се е позовал на безспорния факт, че самоосигуряващото се лице не е удостоверило по законоустановения ред упражняването на търговска дейност през цитирания период, съдът законосъобразно е приел, че лицето не е подлежало на осигуряване за същия период. Внасянето на осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО за времето от 11.10.1994 г. до 30.06.1999 г., извършено на 31.01.2011 г., не намира правно основание. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.). Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба задължението за осигуряване за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, възниква за физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци. С чл. 3, ал. 1 като начален момент на задължението е определен денят на започване или възобновяване на трудовата дейност. Това правнорелевантно обстоятелство упражняващите трудова дейност еднолични търговци са длъжни да удостоверят по реда на ал. 2 - чрез подаване на декларация. В разглеждания случай от фактическа страна не е спорно, че касаторът е вписан като едноличен търговец с решение на Хасковския окръжен съд по ф. д. № 3515/1992 г., влязло в сила на 25.12.1992 г., но е подал декларация за започване на трудова дейност на 8.02.2000 г. с посочена начална дата на дейността 1.07.1999 г. Така заявеното основание за осигуряване, считано от 1.07.1999 г., е извършено по реда и във формата, установени от закона. Лицето само е декларирало започната от него трудова дейност на 1.07.1999 г., поради което е недопустимо в съдебноадминистративното производство да оборва собствената си декларация и да удостоверява предходна начална дата на започване на трудовата дейност (казани за изваряване на ракия) чрез счетоводни и други документи относно търговската дейност на едноличния търговец (санитарно заключение от от 19.10.1993 г. за обект Ракиджийница, писмо от 29.10.1993 г. на РИОС - Хасково за съгласуване на технически проект, писмо от 19.10.1993 г. на ХЕИ Хасково за разрешение построяването и експлоатацията на пункт за изваряване на ракия при изземване на отпадъци, писмо от МВР Районна служба противопожарна охрана Хасково от 2.11.1993 г., производствени листове за варене на ракия и пр). Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел за ирелевантно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на упоменатите документи, за осъществявана лична трудова дейност от касатора по изваряване на ракия в периода от 1993 г. до 1.07.1999 г. По аргумент от чл. 2, изр. 2 от наредбата (редакция - ДВ, бр. 85 от 1993 г., в сила до 31.12.2008 г.) доказването на различна начална дата от удостоверената с декларацията по чл. 3 може да се извърши само с редовно подадена декларация за месечен осигурителен доход или със своевременно подадена данъчна декларация за облагане на годишния доход на физическото лице, придобит от личната му трудова дейност като едноличен търговец. При неудостоверена лична трудова дейност за времето от 11.10.1994 г. до 30.06.1999 г. по нормативно задължителния ред и начин за физическото лице не е възникнало основание за осигуряване за същия период. Внесените на 31.01.2011 г. осигурителни вноски не са дължими и не са правно основание за зачитане на придобит осигурителен стаж. Като е приел, че оспореният административен акт за отказ за заверяване на осигурителната книжка е законосъобразен, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата против административните актове е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,