Решение № 3514 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2008 г.

Решение № 3514 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Димитров Златев от гр. Бургас, срещу решение № 768 от 14.08.2008 г. по адм. дело № 318/2007 г. на Административен съд - гр. Бургас, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата на му против Ревизионен акт (РА) № 02-00-2324/29.01.2007 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-150/5.04.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени подробно в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Бургас. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата и потвърди обжалваният РА, АС - Бургас е приел следното: По възражението на жалбоподателя, че предвид прехвърлянето на предприятието му на трето лице, то ревизията е следвало да бъде извършена от ТД на НАП гр. Варна и да бъде насочена към правоприемника му "БАТА" ЕООД, съдът е посочил, че съгласно константната практика на ВАС, при прехвърляне на предприятието е приложим чл. 15, ал. 3 от ТЗ и в акта за възлагане на ревизията правилно е определено ДЗЛ, поради което оспореният РА не страда от порока нищожност. По ЗДДС: АС не е признал право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури, издадени от доставчиците: ЕТ "Рейхан Шевкатов-Шанс-95", ЕТ "Мелиса-Емин Чамдере", "Октан комерс" ЕООД, "Ванимир" ЕООД, "Барба 88" ЕООД, "Кръндел" ЕООД, ЕТ "Толи 96-А. Зафиров", ЕТ ДЕва-Анета Иванова- Стоян Стоянов", "Силвърлейк" ЕООД, "ПСВ Трейдинг" ЕООД, "Техснаб" ЕООД, "СИМ КОМЕРС" ЕООД, "Имимпекс" ЕООД, "Кардама" ЕООД, "Теск" ЕООД. Приел е, че по процесните фактури не е налице начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както и не е доказана реалността на процесните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Тези изводи са изведени от доказателствата по делото и заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ. Констатация за начисляване на данъка е направена само по отношение на фактурите, издадени от "Имимпекс" ЕООД и "Кардама" ЕООД. Относно доводът на жалбоподателя във връзка с реалността на всички процесни доставки, а именно, че същият е използвал получените по процесните доставки стоки и услуги за извършване на последващи облагаеми доставки, като е бил подизпълнител на "Строймонтаж-2000" ООД и "Промстрой" ООД, от заключението на вещото лице съдът е установил, че жалбоподателят действително е работил по сключени договори с горе цитираните дружества в качеството на подизпълнител. Съдът е посочил обаче, че както в жалбата, така и в заключението не се съдържат конкретни данни, от които да е видно, че процесните доставки са извършени във връзка с дейността на жалбоподателя като подизпълнител. Сходният предмет и характер на процесните доставки с доставките, извършвани от жалбоподателя като подизпълнител според първоинстанционния съд не водят до категоричен извод, че същите са реално извършени. По ЗОДФЛ: С оглед установеното по-горе, АС -Бургас е обосновал извода за неоснователност на жалбата в тази част. Съдът е посочил, че правилно данъчните органи са преобразували финансовия резултат, тъй като разходите по тези фактури не са документално доказани с оглед нереалността на извършените сделки. Решаващият съд не е кредитирал заключението на вещото лице в частта му, в която са направени констатации, че следва да се признае общата стойност по сделките по процесните фактури като разходи на жалбоподателя, тъй като същото противоречи на събрания доказателствен материал и е необосновано. Липсата на реалност на доставките според съда води до извода за съставяне на първични счетоводни документи в нарушение на принципа на документалната обоснованост, поради което АС е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за периода 2001-2002 г., респ. на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за периода 2003-2005 г. за увеличаване на финансовия резултат на жалбоподателя за процесния период. В тази връзка съдът е посочил, че за част от доставките, ревизираното лице въобще не е представило данъчни фактури, независимо от дадените от съда изрични указания в тази насока. АС е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че прехвърлянето на предприятието изключва възможността да бъде ревизиран и да му бъдат установявани данъчни задължения за периоди, предхождащи прехвърлянето. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е получил съобщението на органите по приходите да представи конкретно посечени документи от счетоводството си преди датата на прехвърляне на предприятието и следователно е разполагал с възможност, ако действително е имал фактури и др. документи, удостоверяващи реалността на доставките, да ги представи на органите по приходите. Съобразно горното, съдът е отхвърлил жалбата на Живко Димитров Златев като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Изложените в жалбата възражения са аналогични на тези, посочени пред първоинстанционния съд. В своето решение АС-Бургас обстойно е изследвал тези доводи на жалбоподателя и е изложил подробни мотиви за това. Съдът е преценил всички представени по делото доказателства, както и заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ и е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. По отношение на процесните фактури правилно АС е обосновал извода за липса на реалност на доставките. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел АС, касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи доказващи материалната, техническа и кадровата обезпеченост на доставчиците. Тези констатации не са оборени и от заключението на вещото лице. Жалбоподателят не е доказал съща така и начисляването на ДДС в счетоводството на доставчиците, включително и чрез заключението на вещото лице. За да се установи наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване на право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките е необходимо да се извърши проверка в счетоводството на доставчика. Такава обаче не е извършена както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното. В частта по ЗОДФЛ (отм.) и увеличения финансов резултат на жалбоподателя следва да се посочи, че за да се признаят паричните суми като разход за целите на данъчното облагане е необходимо да е проявен следният фактически състав: 1. разходът да е действително извършен; 2. да е в резултат на осъществена дейност в предприятието; 3. да е извършен през съответната данъчна година; 4. да е осчетоводено съобразно изискванията в нормативните актове; 5. да е налице съпоставимост между приходи и разходи. Липсата на кой да е елемент от фактическия състав не позволява разходът да бъде признат за целите на данъчното облагане и съответно със стойността му да се намали финансовия резултат. Издаването на първичен счетоводен документ, придружен с касов бон не удостоверява наличието на извършена доставка. Съдът правилно е приел за законосъобразен извода на приходния орган, че жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършени услуги от посочените доставчици, което прави плащанията по фактурите издадени от тях, плащания без действително да са осъществени такива, поради което те не могат да се признаят за разходи, свързани с дейността му. Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че АС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,