Решение № 10491 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2014 г.

Решение № 10491 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 333 от 17.01.2014 г. по административно дело № 3134/2013 г. Административен съд - София-град е: 1) отхвърлил оспорването на Албена Теофилова Цветкова срещу решение № 66 от 02.02.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 6903266770 от 16.09.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУСО; 2) осъдил е Албена Теофилова Цветкова да заплати на СУСО 150 лева разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Албена Теофилова Цветкова от гр. София. Касаторката навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество, като се уважи жалбата срещу административния акт. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София-град (СУСО), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Със заявление вх. № 01005686 от 20.07.2011 г. Албена Теофилова Цветкова е поискала да й бъде преизчислена пенсията й на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, като е приложила и 2 броя трудови книжки, удостоверение образец УП-2 № 105 от 14.07.2011 г. за осигурителен доход в периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. и периода от 01.01.1997 г. до 25.04.2000 г., издадено от "ДКЦ III София" ЕООД, и УП-2 № 1024 от 07.07.2011 г., удостоверяващо осигурителния доход за периода от 03.01.2009 г. до 30.06.2011 г., издадено от Софийска адвокатска колегия. Длъжностно лице по пенсионното осигуряване при разглеждане на заявлението е установило, че има различия в представеното при искането й за отпускане на пенсия за инвалидност УП-2 № 24 от 30.06.2000 г. и новопредставеното УП-2 № 105/14.07.2011 г., поради което е направил запитване при осигурителя - "ДКЦ III София" ЕООД. В резултат на това запитване осигурителят е анулирал УП-2 № 105 от 14.07.2011 г., като вместо него е издал УП-2 № 129 от 02.08.2011 г., в което е отразен осигурителният доход, без да е включен доходът за отглеждане на малко дете. При така подадените данни длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУСО е издало процесното разпореждане от 16.09.2011 г., с което е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Албена Теофилова Цветкова, като й е определен по-висок индивидуален коефициент от 0.590 при осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (25.04.2000 г.) 12 години, 10 месеца и 06 дни, като е прибавен трудов стаж след тази дата в размер на 2 години, 11 месеца и 19 дни и определена сума за изплащане в размер на 80,89 лв. без да е включен осигурителния доход след датата на пенсионирането, тъй като е по-благоприятно за заявителката. В резултат на тези изчисления пенсията за изплащане й е определена в минимално предвиденият размер от 115,67 лв., като с това разпореждане й е отказано преизчисляване на пенсията по чл. 21, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), тъй като при включване на осигурителен доход за осигурителен стаж, положен след пенсиониране, изчисленият индивидуален коефициент е по-неблагоприятен (0.553). С жалба до директора на ТП на НОИ - София-град Цветкова е обжалвала това разпореждане, като е изложила, че има изчисления, които органът е извършил неправилно относно ползваното от нея майчинство и отпуските за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. С решение № 66 от 08.02.2012 г. главният директор на СУСО е оставил без уважение жалбата й срещу разпореждане № 6903266770 от 16.09.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУСО, като се е позовал на данните, изхождащи от УП- 2 № 129 от 02.08.2011 г. и УП-2 № 1024/07.07.2011 г. С молба от 07.07.2011 г. Цветкова е изразила недоволство от отразеното в УП-2 № 105/14.07.2011 г., в резултат на което е извършена проверка при осигурителя "ДКЦ III София" ЕООД на основание чл. 108, ал. 1 от КСО, резултатите, от която са отразени в Констативен протокол № 140 от 31.07.2012 г. В посоченият протокол е установено, че в УП-2 № 24/30.04.2000 г. и в УП-2 № 129/02.08.2011 г. за периода от 01.01.1997 г. до 25.04.2000 г. некоректно е посочено трудовото възнаграждение на Цветкова, не е взет предвид дохода, от който е изчислено паричното обезщетение и допълнителното материално стимулиране за 1998 г., както и не е отразен отпуска за отглеждане на малко дете до 2 години. По време на проверката осигурителят е издал ново УП-2 № 141/30.07.2012 г., с което се анулират предходно издадените УП-2 № 24/30.04.2000 г. и УП-2 № 129/02.08.2011 г. За резултатите от проверката Цветкова е уведомена с писмо изх. № 94А4-2624-1/10.08.2012 г. С жалба вх. № ЖП-193/29.02.2012 г. Албена Цветкова е оспорила решение № 66/08.02.2012 г. на главния директор на СУСО пред Административен съд - София-град. С решение № 6400 от 27.11.2012 г., постановено по административно дело № 2520/2012 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Цветкова срещу обжалвания административен акт. Това решение е отменено с решение № 3914 от 20.03.2013 г. по административно дело № 841/2013 г. на Върховен административен съд и е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се вземе предвид новоиздаденото УП-2 № 141/30.07.2012 г. В изпълнение на тези указания и при назначена съдебно-икономическа експертиза в обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - София-град е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е постановен при правилно прилагане на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. По делото е била назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че индивидуалният коефициент на Цветкова, определен на база УП-2 № 141/30.07.2012 г. е 0.604, т. е. в по-голям размер в сравнение с този, определен на база анулираните удостоверения обр. УП-2. Освен това е установено, че жалбоподателката е била в платен отпуск за отглеждане на малко дете в периода от 01.01.1997 г. до 30.12.1999 г., а впоследствие е ползвала неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, считано от 05.10.1998 г., който е бил прекратен на 16.11.1998 г. От данните по делото се установява, че обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, като се има предвид, че оспореното решение на главния директор на СУСО е издадено въз основа на анулираните удостоверения УП-2 № 24/30.04.2000 г. и УП-2 № 129/02.08.2011 г. Новоиздаденото УП-2 № 141/20.07.2012 г., с което са анулирани предшестващите го удостоверения обр. УП-2, е издадено след постановяването на решението от главния директор на СУСО, но в него в резултат на извършената проверка от органите на СУСО са се установили факти, които жалбоподателката е твърдяла и в жалбата си срещу разпореждане № 6903266770 от 16.09.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУСО. Това разпореждане подлежи задължително на оспорване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, от което е длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, отказало да преизчисли пенсията по реда на 21, ал. 1 от НПОС. Той е овластен от закона да отмени разпореждането и да реши жалбите или исканията по същество (чл. 117, ал. 3, изр. 2 -ро) или да отмени разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Неговото решение подлежи на обжалване пред административния съд, който разглежда делото по реда на АПК (чл. 118, ал. 1 от КСО). А според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административните актове с материалния закон се преценява към момента на издаването им. От данните по пенсионната преписка на жалбоподателката пред административния съд - Албена Теофилова Цветкова, е видно, че жалбата, с която тя е оспорила разпореждането пред ответника по касация, акцентира основно върху факта, че майчинството и отпускът за отглеждане на дете не е взето за база за изчисляване на пенсията, както и че е открила грешки в преизчислението, като в решението си директорът на СУСО е изразил становище, че не може да се упражни контрол относно възражението за открити грешки при изчисляването. В решението си директорът на СУСО се е позовал на удостоверенията обр. УП-2, които впоследствие са били анулирани. От всичко казано до тук се установява, че директорът на СУСО е постановил административния акт, без да изследва фактическата обстановка и да провери възраженията, на които се позовава жалбоподателката. Само това обстоятелство е достатъчно за отмяна на постановеното от него решение № 66 от 08.02.2012 г., още повече, че данните от писмо изх. № 94А4-2624-1/10.08.2012 г., както и Констативния протокол № 140 от 31.07.2012 г. и УП-2 № 141 от 30.07.2012 г., са били представени пред административния съд, на който делото е било върнато с решение № 3914 от 20.03.2013 г. по административно дело № 841/2013 г. на Върховен административен съд. Цитираните УП-2 № 24/30.04.2000 г. и УП-2 № 129/02.08.2011 г., които са били анулирани поради допуснати пропуски относно изчисляване на осигурителния стаж и осигурителния доход на жалбоподателката, са допринесли за намаляване на индивидуалния й коефициент, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Новосъздаденото писмено доказателство, което се представя за първи път пред административния съд, сезиран със спор за право на пенсия и преизчисляването на такава, следва да обоснове отмяна на обжалвания административен акт, с който е оставена без уважение жалбата на Цветкова и изпращане на пенсионната преписка за решаване на въпроса по същество, като се съобрази и новото писмено доказателство. В действителност въз основа на издаденото УП-2 № 141 от 30.07.2012 г. е издадено разпореждане № 6903266770 от 17.01.2013 г. на длъжностното лице по чл. 98 от КСО, с което е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Албена Теофилова Цветкова, като индивидуалният й коефициент е увеличен на 0.604, но пенсията й определена с този коефициент е в размер на 82.81 лв., поради което й е определена за изплащане от 01.06.2012 г. съгласно чл. 9 от ЗБДОО/2012 г. пенсия в минимален размер от 123.25 лв. Въпреки това обстоятелство, решение № 66 от 08.02.2012 г. на главния директор на СУСО е издадено при неизяснена фактическа обстановка и поради това е следвало да бъде отменено, като незаконосъобразно. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при нарушение на административно-производствените правила, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, че не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Налице е твърдяното от касаторката съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. При постановяването на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което решението на директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отхвърлени като незаконосъобразни. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено и акцесорното касаторово искане за присъждане на разноски, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и платените депозити за назначените съдебно-икономически експертизи. По делото е представен списък на разноските, както и договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед изложеното Столично управление "Социално осигуряване" следва да заплати на Албена Теофилова Цветкова съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,