Решение № 11093 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Пешева, като наследник на починалия Н. Николов, заявител в производството пред административния орган и първоинстанционен жалбоподател, в чиито права е встъпила, чрез процесуален представител адв. И. Добревски срещу Решение 269 от 15.03.2022г., постановено по адм. дело 321/2021г. по описа на Административен съд - София област, в частта с която е отхвърлена жалбата на Н. Николов срещу отказ за одобрение на КК и КР в землището на [населено място], по реда на чл. 35а от ЗКИР, за обект: поземлен имот с проектен идентификатор 87028.200.9907 в околовръстен строителен полигон Търсава, [населено място], община Своге, Софийска област и по касационна жалба на С. Пешева, като наследник на починалия Н. Николов, заявител в производството пред административния орган и първоинстанционен жалбоподател, в чиито права е встъпила, чрез процесуален представител адв. И. Добревски и по касационна жалба на Н. Иванов срещу Решение 269 от 15.03.2022г., постановено по адм. дело 321/2021г. по описа на Административен съд - София област, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу отказ за одобрение на КК и КР в землището на [населено място], по реда на чл. 35а от ЗКИР, за обект: поземлени имоти с проектни идентификатори 87028.200.9905 и 87028.200.9906 в околовръстен строителен полигон Търсава, [населено място], община Своге, Софийска област. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение. Твърди се, че не е налице спор за материално право. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отмени обжалвания отказ за одобрение на КК и КР в землището на [населено място], община Своге, Софийска област, обективиран в писмо изх. 24-8433-24.03.2021г. на началник СГКК-Софийска област. Претендират разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат касационните си жалби, правят възражения за прекомерност на претендираните от ответника Митов разноски. Ответникът Началникът на СГКК София област, не се явява и не се представлява. Ответниците А. Митрева, В. Митрев, М. Митрова, Н. Илиев и Д. Николов, заинтересовани страни в първоинстанционното производство като наследници на С. Вельов, не се явяват и не се представляват. Ответникът И. Митов, жалбоподател в първоинстанционното производство като наследник на С. Вельов, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени молба и писмени бележки, чрез адв. Д. Байданова,изрично заявява, че оспорава само касационната жалба на Н. Иванов и Е. Иванова, излага подробни съображения, досежно неоснователността на същата. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Е. Иванова не се явява в съдебно заседание, но се представлява от адв. Георгиева, чрез която взима становище за основателност на жалбите. Ответникът Д. Николов не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на С. Пешева е основателна, а тази на Н. Иванов е неоснователна. Производството пред Административен съд София - област е било образувано по жалба на Н. Николов досежно имот с проектен идентификатор 87028.200.9907 и на Н. Иванов и Е. Иванова, досежно имоти с проектни идентификатори 87028.200.9905, 87028.200.9906, срещу отказ за одобрение на КК и КР в землището на [населено място], по реда на чл. 35а от ЗКИР, за обект: поземлени имоти с проектни идентификатори 87028.200.9905, 87028.200.9906, 87028.200.9907, в околовръстен строителен полигон Търсава, [населено място], община Своге, Софийска област, обективиран в писмо изх. 24-8433-24.03.2021 г. на началник СГКК-Софийска област. За да отхвърли жалбата, първоинстанционния съд установил, че процесният отказ, обективирани в писмо изх. 24-8433-24.03.2021 г. на началник СГКК-Софийска област, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма. Приел, че оспореният отказ е издаден по общо заявление Н. Иванов и Н. Николов вх.01-554364 от 04.12.2019г. за откриване на производство по създаване на КК и КР за три имота с проектни идентификатори 87028.200.9905, 87028.200.9906, 87028.200.9907, първите два собственост на Н. Иванов и Е. Иванова, а третия на Н. Николов, находящи се в землището на [населено място], Община Своге; че при разработката на КК се е установило, че посочените от заявителите имоти за нанасяне в КККР попадат частично в границите на вече нанесени в КККР ПИ с идентификатори 87028.200.378, 87028.200.379, 87028.200.380, 87028.200.381, 87028.200.481 и 87028.95.15, одобрена по реда на § 33 от ПРЗ на ЗИД на ЗКИР за [населено място], Община Своге, Софийска област; че предвид установеното застъпване на границите на недвижимите имоти, по реда на чл. 26 АПК са били уведомени заинтересованите страни; че е постъпило възражение от И. Митов, в качеството му на съсобственик /наследник на С. Вельов/ на ПИ с идентификатори 87028.200.378, 87028.200.379, 87028.200.380 и 87028.200.381, с което същият е изразил несъгласие с одобряването на изработената КК и КР на посочените три имота с проектни идентификатори 87028.200.9905, 87028.200.9906, 87028.200.9907; че административния орган приел, че се касае за спор за материално право между заявителите на нанасянето и заинтересованите страни, части от чиито имоти се застъпват с границите на имотите, чието нанасяне в КККР се иска и постановил процесния отказ. Съдът приобщил представени пред него доказателства за наличие на два висящи съдебни спора по установителни искове за собственост, с основание по чл.124, ал.1 от ГПК, а именно : гр. дело 346/2021г. /лист 116/, образувано по искова молба на Н. Иванов и Е. Иванова, касаещо ПИ с идентификатори 87028.200.9905 и 87028.200.9906 и гр. дело 347/2021г. /лист 106/, образувано по искова молба на Н. Николов, касаещо ПИ с идентификатор 87028.200.9907, двете по описа на РС Своге и с ответници наследниците на С. Вельов. Административния съд извел правни изводи, че са налице правни и фактически основания за издаването на процесния отказ, а именно, че съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие, по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до решаването му по съдебен ред. Отбелязал, че основание да се одобри приемането на КК и КР по реда на чл. 35а от ЗКИР, би възникнало с влизането в сила на съдебните решения по спора. По тези съображения с общ диспозитив отхвърлил жалбите на Н. Николов, Н. Иванов и Е. Иванова, срещу отказ за одобрение на КК и КР в землището на [населено място], по реда на чл. 35а от ЗКИР, за обекти: поземлени имоти с идентификатори 87028.200.9905, 87028.200.9906, 87028.200.9907, в околовръстен строителен полигон Търсава, [населено място], община Своге, Софийска област, обективиран в писмо изх. 24-8433-24.03.2021 г. на началник СГКК-Софийска област. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо, но неправилно в частта му досежно ПИ с идентификатор 87028.200.9907, а в частта му досежно ПИ с идентификатор 87028.200.9905, 87028.200.9906 е правилно, по следните съображения. Първоинстанционният съд правилно е приел за законосъобразен отказа на административният орган, като преценката му е била съобразена с фактическите установявания към момента на издаване на оспорения административен акт и момента на съдебната проверка за неговата законосъобразност и отхвърлил жалбите срещу него. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти, какъвто очевидно е настоящия случай. Отстраняването на непълноти е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче е свързано със спор за материално право, се отстранява след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). Следователно сочената разпоредба изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за материално право между заявителя и някои от заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. В този случай при изричното възражение на И. Митов, в качеството му на съсобственик на ПИ с идентификатор 87028.200.378, 87028.200.379, 87028.200.380 и 87028.200.381 и представяне на противопоставими титули за собственост, цитираната разпоредба изисква постановяване на отказ за допускане на приемането на КККР. Нормата сочи, че приемането е допустимо едва след решаване на спора за материално право по общия исков ред. Основание да се одобри приемане на КККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право чл. 53а, ал. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на оспореният отказ са били съответни на изискванията на материалния закон, тъй като пред него са били налични доказателства за висящност на двата спора за собственост - един досежно ПИ идентификатори 87028.200.9905 и 87028.200.9906 и друг досежно ПИ с идентификатор 87028.200.9907, а наличието на спор за материално право, неприключил с влязло в сила съдебно решение, е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Установено е, че гр. дело 347/2021г. е образувано по искова молба подадена от Н. Николов, против А. Митрева, В. Митрев, М. Митрова, И. Митов и Н. Илиев, с предмет установяване право на собственост върху имот с идентификатор 87028.200.9907 с площ от 1382 кв.м. Към момента на постановяване на процесното съдебно решение това производство не е било приключило с влязъл в сила съдебен акт, но пред касационната инстанция е представено и прието съдебно решение 3/25.01.2022г. по гр. д. 347/2021г. на Районен съд Своге, влязло в сила на 25.03.2022г., с което е било признато за установено по отношение на А. Митрева, В. Митрев, М. Митрова, И. Митов и Н. Илиев, че С. Пешева и Д. Николов /наследници на Н. Николов/ са собственици на посочения имот. В този случай е налице хипотезата на чл.142, ал.2 от АПК до приключване на устните състезания в съдебното производство, са установени нови факти, възникнали след издаване на процесния отказ. Влязлото в сила съдебно решение, досежно ПИ с проектен идентификатор 87028.200.9907, с което С. Пешева и Д. Николов /наследници на Н. Николов/ са признати за негови собственици, и това установяване е включително и по отношение на И. Митов, който е повдигнал спора за материално право в хода на производството пред административния орган, е нововъзникнал факт от съществено решение за правилното решаване както на това производство, така и на настоящия съдебен спор. Касационната инстанция счита, че процесното съдебно решение в тази част, относно признаването за законосъобразен отказът, обективирани в писмо изх. 24-8433-24.03.2021г. на началник СГКК-Софийска област да се нанесе в КККР ПИ с проектен идентификатор 87028.200.9907, в околовръстен строителен полигон Търсава, [населено място], община Своге, Софийска област, следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което в същата част се отмени оспорения отказ и се върне преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване с резултата на спора по влязлото в сила решение 3/25.01.2022г. по гр. д. 347/2021г. на Районен съд Своге. Установено е, че гр. дело 346/2021г. е образувано по искова молба подадена от Н. Иванов и Е. Иванова, срещу наследници на С. Иванов (А. Митрева, В. Митрев, М. Митрова, И. Митов и Н. Митров) с предмет, установяване право на собственост върху имот с проектен идентификатор 87028.200.9906 с площ от 966 кв. метра, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв. метра. За приключването на това съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт не са представени доказателства както пред административния съд, така и пред касационната инстанция. В тази част обжалваното съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора С. Пешева за присъждане на разноски за касационното производство, като своевременно заявено и доказано в частта относно внесената само от нея държавна такса в размер на 70 /седемдесет/ лева /лист 9 и 10 и 62 от касационното дело/, следва да бъде уважено като се осъди Агенция по геодезия картография и кадастър /АГКК/ да ѝ заплати тази сума, а в частта относно присъждане на разноски за адвокатски хонорар /лист 62 от касационното дело/, като недоказано не следва да се уважава, тъй като не са представени своевременно доказателства за плащането на тези разноски към процесуалния ѝ представител адв. Добревски. Искането на ответника Д. Николов за присъждане на направени пред настоящата инстанция разноски, е своевременно заявено, но неподкрепено с доказателства за направени такива, поради което не може да се уважи. С оглед изхода на спора и представените доказателства, исканията на касатора С. Пешева и ответника Д. Николов за присъждане на разноските направени пред първата инстанция за платен адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева /лист 125 и 126/ и за внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева /лист 6 и 19/, като доказани, следва да бъда уважени като с тази сума се задължи АГКК. На ответникът по касационната жалба И. Митов, с оглед изхода на спора, следва да се присъдят направените, своевременно претендирани и доказани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно на частта от съдебното решение оставена в сила, а именно 2/3 /две трети/ от цялата сума за хонорара 500 /петстотин/ лева или 333/триста тридесет и три/ лева, като с оглед изходът на спора, с тази сума се задължи касатора Н. Иванов. Исканията на касатора Н. Иванов за присъждане на направени пред настоящата и пред първата инстанция разноски, с оглед изхода на спора, не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение