Решение № 2387 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16266/2010 г.

Решение № 2387 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16266/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 58, ал. 2 от ЗЗК /отменен/ и при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК. Първоначалното съдебно производство е образувано по жалба от "Водоснабдяване и канализация" ООД със седалище в град Враца против решение № 1391 от 17.12.2009 г. по преписка № КЗК-273/2009 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е установено че търговското дружество е извършило нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.) и му е наложена имуществена санкция в размер на 64260 лева. Възраженията са били за противоречие на решението с материалния закон, нищожност и несъобразяване с целта на закона. По отношение на размера на наложената имуществена санкция е посочено, че е допуснато нарушение на принципа на съразмерност. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията е дала писмено становище за неоснователност на жалбата. По жалбата е образувано адм. дело № 654/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Съдът е разгледал спора по същество и е приел жалбата за неоснователна в частта й, насочена срещу установеното нарушение на ЗЗК. С решение № 10361 от 3.08.2010 г. я е отхвърлил. Счел е обаче същата за основателна в частта й, в която се обжалва наложената имуществена санкция. С решението е отменил акта на КЗК в тази му част и е изпратил преписката на комисията за постановяване на нов акт - т. е. определяне на нова имуществена санкция при спазване на указанията на съда за прилагане на закона. Решението е обжалвано с касационна жалба от Комисия за защита на конкуренцията в отменителната му част. По жалбата е образувано адм. дело № 12268/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия. С решение № 15701 от 20.12.2010 г., касационната инстанция е отменила решението на тричленния състав в частта, в която преписката е върната на КЗК за постановяване на нов акт относно размера на имуществената санкция. В отменената му част делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В мотивите на отменителното решение изрично са посочени две обстоятелства, имащи съществено значение при определянето на имуществената санкция: Първото е, че в конкретния случай намира приложение отменения ЗЗК и по-специално разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от него, ограничаващ размера на имуществената санкция от 5000 лева до 300000 лева. Второто е, че съществуващите смекчаващи вината обстоятелства обуславят налагане на санкция около минимума по чл. 59, ал. 1 ЗЗК. Указанията на касационната инстанция по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при настоящото разглеждане на основание чл. 224 от АПК. При определяне на санкцията, съдът взе предвид и Методика за определяне размера на имуществените санкции и глоби по ЗЗК, приета с Протокол на КЗК № 175 от 27.04.2001 г., в сила от 1.06.2004 г. Съгласно правилата в нея, злоупотребата с господстващо положение от предприятия, които представляват "реални" монополисти, каквото е и настоящото ВиК дружество, като предоставящо комунални услуги, съставлява особено тежко нарушение. В същото време обаче то е продължило много кратко време - само 13 дни, което е една изключително ниска продължителност. Отделно от това, дружеството е възстановило веднага водоподаването на своите клиенти и е оказало пълно съдействие на КЗК при провеждане на проучването. Като съобрази тези обстоятелства и задължителните указания на петчленния състав в отменителното му решение, настоящата инстанция намира, че имуществената санкция следва да бъде определена на 10000 лева. В мотивите към отменителното решение, касационната инстанция е указала произнасянето по разноските за касационното производство да се извърши на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК от настоящия съд. Доколкото касационната жалба на КЗК е уважена, като основателна, то би следвало да й се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Такова искане е направено от представителя на ответното дружество в настоящото първоинстанционно производство и то също е основателно с оглед уважаването на жалбата чрез намаляване на първоначално определената имуществена санкция. Размерът му също възлиза на 150 лева. Не следва да му се присъжда сумата 1500 лева - адвокатско възнаграждение в касационното производство с оглед изхода от него. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение