Решение № 14212 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2011 г.

Решение № 14212 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7746 от 2.06.2011 г. по адм. дело № 1132/2011 г. Върховният административен съд, седмо отделение, отхвърля жалбата на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение № 274 от 3.12.2010 г. по преписка № 239/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност агенцията поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата на териториалното й поделение в гр. Видин, ул. "Цар Александър" № 13, ет. 4 - дискриминация по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) и са дадени предписания по чл. 76 от закона. Със същото решение съдът изменя решението на Комисията за защита от дискриминация, като намалява наложената с акта имуществена санкция на 500.00 лв. и осъжда ИАРА да заплати на комисията разноски по делото. Решението е обжалвано от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури изцяло. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като агенцията не е собственик на сградата, в която е разположено териториалното звено в гр. Видин, няма задължение да осигури достъпна архитектурна среда и съответно не е допуснала нарушение по чл. 5 от ЗЗД. Поддържа също, че изводите на съда не съответстват на събраните доказателства, а съдебният акт не е мотивиран. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба също не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е законосъобразно. Правилно тричленният съдебен състав приема, че оспореното решение № 274 от 3.12.2010 г. е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити, както и при спазване на административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано по жалба на лице, което твърди, че е засегнато от дискриминационно отношение, проведено е проучване и събрани доказателства (чл. 55 - 59 от ЗЗД), а решението е постановено след проведено открито заседание (чл. 61 от ЗЗД), като е взето с мнозинството от членовете на заседателния състав е и подписано от него (чл. 64, ал. 1 от ЗЗД). Законосъобразно е и заключението, че оспореното решение е постановено при спазване на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, един от които е "увреждане", както и всяко по - неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД). По смисъла на чл. 5 от закона дискриминация е и упражняването на сексуален тормоз и тормоз на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Аргументирано и в съответствие с посочените разпоредби тричленният състав приема, че от страна на ИАРА е осъществена дискриминация по реда на последния текст от закона, тъй като териториалното звено на агенцията в гр. Видин, ул. "Цар Александър" № 13, ет. 4 се намира в сграда, в която не е осигурена достъпна архитектурна среда. Разпоредбата на § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания дефинира понятието "достъпна среда" като среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, които всеки човек с намалена подвижност, с или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В случая е установено, че териториалното поделение на ИАРА в гр. Видин се намира в сграда, която не разполага с рампа и парапети на входа, както и с асансьор за обслужване на граждани (констативен протокол от 25.11.2009 г.) Това прави административните помещения, които се намират на четвъртия етаж на сградата, недостъпни в архитектурно отношение за хора с увреждания и за лица с двигателни затруднения, включително за ответника Кичашки, който поради заболяване се придвижва с инвалидна количка. При тези данни аргументирано и законосъобразно тричленният съдебен състав достига до извода от страна на ИАРА, е допуснато неравенство в третирането, тъй като лицата с двигателни затруднения нямат свободен и самостоятелен достъп до помещенията на териториалното звено на агенцията в гр. Видин. Това е дискриминация по смисъла на чл. 5, пр. последно от ЗЗД, която следва да бъде преустановена с предписаните по реда на чл. 76 от ЗЗД мерки. Възражението на касатора, че ИАРА не е собственик на сградата, в която се намира териториалното звено в гр. Видин, няма законова възможност да предприема архитектурни промени в обекта и не носи отговорност за архитектурния вид на сградата, поради което не може да отговаря за дискриминационно третиране, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 5 квалифицира като дискриминация и поддържането на недостъпна архитектурна среда, което обосновава отговорността на агенцията по цитирания текст като ползвател на помещенията, до които самостоятелен и свободен достъп на всички граждани, независимо от физическото им състояние, не е осигурен. Ето защо въпросът за собствеността върху сградата няма отношение към допуснатото нарушение на изискванията на ЗЗД. Освен това като юридическо лице, осъществяващо дейност в помещения, предназначени за публичен достъп и административно обслужване на юридически и физически лица (чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията ), агенцията има задължение да осигури възможност на всички граждани, независимо от двигателните им затруднения или увреждания, безпрепятствено и самостоятелно да достигат до необходимите административни помещения, като неизпълнението на това задължение, независимо от причините, води до разделянето на гражданите по признак "увреждане" и обосновава възникването на отговорност за дискриминационно отношение по реда на ЗЗД. Липсата на гарантиран самостоятелен достъп до всички офиси в териториалното поделение на агенцията представлява нарушение по смисъла на чл. 5 от ЗЗД, което не може да се компенсира със съдействието на персонала или други организационни мерки. Законовите пречки за промени в архитектурния вид на сградата следва да бъдат отчетени от ИАРА при настаняването в сградата, като се съобрази характера на ползвания обект като такъв предназначен за публичен достъп с оглед осъществяваната от агенцията дейност по административно обслужване, а при невъзможност да бъдат преодолени се осигурят други, достъпни в архитектурно отношение помещения. Изложеното относно наличието на нарушение по чл. 5 от ЗЗД, обосновава законосъобразност на постановения съдебен акт и в частта за имуществената санкция, която се дължи съгласно нормата на чл. 80, ал. 2 от ЗЗД. С оглед данните по делото законосъобразно е преценено, че за постигане целите на закона имуществената санкция следва да бъде намалена и се определи такава в размер, близък до минималния. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви, е неоснователен. При постановяване на решението са обсъдени всички доводи на жалбоподателя (основните са свързани с факта, че ИАРА не е собственик на сградата), като са изложени съображения, аргументиращи направените от съдебния състав изводи за наличието на нарушение по чл. 5 от ЗЗД. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на тричленния съдебен състав са направени в съответствие със събраните доказателства. Представените пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени доказателства мотивират съда да приеме, че териториалното поделение на ИАРА в гр. Видин е недостъпно в архитектурно отношение за хора с увреждания и с двигателни затруднения, което обоснова неравенство в третирането на гражданите и представлява дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗД. Поради всичко изложено Върховният административен съд, петчленен състав приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното неоснователна се явява и касационната жалба в частта за разноските. Същите са правилно определени съобразно изхода на спора и направените искания. Поради това съдебният акт и в тази част следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,